Бърдарски геран, Белослатинско, едно от богатите полски села, с много добре развито земеделие | снимка: читалище „Съединение-1923“
През 60-те години журналистът и писател Георги Марков се обръща назад и прави оценка за българското село. Селото, казва Марков, е причината България да не е имала масов глад, да оцелява при кризи, инфлация и войни. Журналистът пише това в „Задочни репортажи за България“ по повод приключилата вече колективизация и създаването на ТКЗС. Няколко десетилетия по-рано статистическо проучване потвърждава думите му. Публикацията от в. „Мир“ е от 1935 г., когато България, наред с другите победени в Първата световна война, все още е в икономическа криза. Тази криза се усеща и в селата, но доста по-слабо и не под формата на явен глад и лишения.
Статистиката оборва твърденията за липсата на градска бедност, която да стане основа на комунистически пристрастия – такава има, макар и малка на брой. Все още голяма част от населението на България е селско, изхранва се със земеделие и собствена продукция. Когато през 50-те години започва колективизацията, и в селото вече са натрупани много проблеми. За тях говори доц. Михаил Груев в книгата си „Преорани слогове: колективизация и социална промяна в Българския Северозапад“ и единият е скритата безработица. Наличните земи вече не са в състояние да осигуряват нормална заетост на всички, имайки предвид големите родове и семейства. Все пак земята и личните стопанства успяват поне да спасят от глад българското село и близките градове. Можем да предполагаме, че през 1935 г. разделянето на земята на все повече и повече наследници не е толкова напреднало – запазена е традицията, особено в Северозапада, само синовете да наследяват.
За в-к „Мир“ трябва да припомним, че той е наричан „Българският Таймс“, съществува от 1894 г. до края на 1944 г., когато е закрит. Орган е на Народната партия, която в част от времето е управляваща, затова „Мир“ често е наричан вестникът на управляващите. След 1923 г. партията се влива към Демократическия сговор, но настава разногласие заради профашистките и пронационалсоциалистически възгледи на част от Сговора – тогава Мусолини бележи възход в Италия, а след него идва Хитлер в Германия. И двете държави, подобно на България, са силно засегнати от войната и световната икономическа криза. През 1934 г. в България са забранени политическите партии. За жалост социологията на „Мир“ не дава отговори на въпроса как е проведено цитираното проучване, представителна извадка ли е и по какъв начин е изчислено, че България е точно 40% по-добре от други държави. Данните са ценни, защото ни предлагат поглед за дохода и разпределението му в годините на големи социални и политически промени в Европа.
Оригиналът като факсимиле е публикуван от проф. Борислав Тошев в неговия „Белоградчишки лист“. Тук пускаме леко редактирана и осъвременена откъм език версия, без да променяме фактите. В кавички са дадени точни цитати от „Мир“.
Стопанското положение на нашето семейство
От Т.Тотев
Според теоретичните изчисления за живеене в столицата на един човек са необходими 2800 лв. месечно. Те се разпределят така:
– за квартира – 800 лв.
– за храна – 1200 лв.
-за облекло – 300 лв.
-за разни културни нужди – 500 лв.
Всъщност, според статистическите сведения около 95% от едночленните семейства в София живеят само с 1200 лв. месечно и доходът им не надвишава това число. Тези пари се разпределят по следния начин: 400 лв. за квартира, 600 лв. за храна, 200 лв. за облекло и почти нищо не остава за културни нужди.
Разбира се, не всички едночленни семейства имат точно такъв доход. При 68% от запитаните са доходът е под 1200 лв. ; 20% имат до 2000 лв.; а само при 12% надвишава 2000 лв. Интересното е, че почти всички отделят някакъв дял от дохода си за издръжка на свои близки. Едва 2% от домакинствата имат необходимия за жизнена издръжка минимум от 2800 лв. Тези данни обхващат едночленните семейства.
По-интересен е въпросът по-големите семейства. За преживяване на едно средно столично семейство от 4 души, при нормални условия, са необходими 7000 лв. Те се разпределят:
-1500 лв. за квартира от три стаи
-3000 лв. за храна
-1500 лв. за облекло
-1000 лв. за културни и други нужди.
Почти никое от семействата в София няма този доход – 99% разполагат с по-малко пари. За 82% доходът на семейството е под 2000 лв., при 10% той е между 2000 и 2200 лв.; 7% имат до 3000 лв. и едва 1% разполагат с екзистенц-минимума от 7000 лв.
„При това фактическо положение ние много лесно можем да си представим съществуването на тези семейства.“
На ниските доходи се дължи и обстоятелството, че 20% от учениците не закусват сутрин, а 98% от родителите – основно бащите, не закусват преди да отидат на работа. Имайте предвид, че през 1938 г. има много малко работещи градски жени – на пръсти се броят тези с професии, а сред младите има малко работнички и домашни прислужници. Основната част са домакини.
Сред градските хора 90% не разполагат с по два чифта горни дрехи, 80% нямат бельо за преобличане, 84% нямат възможност да спят в отделни легла. Цели 94% не разполагат с квартири, отговарящи на изискванията за кубатура, въздух и удобство, а 90% нямат по два чифта обувки. 92% не са абонирани за нито едно културно, литературно списание или вестник, а 99.9% от семействата нямат библиотека. 94% не ходят на театър, а 99.5% не ходят на курорти. За 89% е проучено, че търпят „такива нужди и лишения, че не се подават на никакъв критически анализ“.
Положението е малко по-добре в провинциалните градове. Там 47% от семействата разполагат с минималните средства за нормално съществуване. Дължи се на факта, че 94% имат собствена квартира, дрехите и бельото им е по-обикновено, а културните им нужди са със 71% по-малки от тези на жителите в София. Тук „Мир“ не обяснява какво означава по-малки културни нужди, вероятно имайки предвид по-малкото изкушения като кино и театър и евентуално – по-евтините билети извън София.
Най-важното за семействата от малките градове – те плащат по 500 лв., вместо по 1500 лв. за квартира на многочленно семейство. Освен това 42% разполагат със собствена храна, за която не плащат. Предполагаме, че тук се имат предвид дворовете и бахчите около градовете, в които се отглеждат зеленчуци, плодове, а много често кокошки и по-едри животни.
Още по-интересно е в селата – там 97% от хората разполагат с минималните средства за съществуване, съобщава „Мир“. България е земеделска страна и нуждите на хората по селата са по-специфични. За 84% статистиката сочи, че имат необходимите декари земя за изхранване, 10% се изхранват с търговия и занаятчийство и само 6% са с доходи под екзистенц-минимума. По-зле са планинските села, където не се отглежда зърно. В замяна на това интервенцията на държавата и на различни дружества ги снабдява с храна и замества нуждите. Делът на „гладуващите села“ е едва 4%. Традиционния поминък на планинските села до 50-те години на XX си остава скотовъдството. В замяна на млякото и вълната се е купувало зърно за брашно.
Според проучването за цялата страна България е 30% по-добре от индустриалните държави Германия, Унгария, Англия, Америка. Под „Англия“ вероятно се има предвид днешна Великобритания, която тогава е част от огромната Британска империя, а Америка, както и днес, се използва вместо САЩ. Като 9% по-добре е оценено положението на българите в сравнение със земеделските държави като Южна Америка (вероятно се има предвид Бразилия и Аржентина), Полша, Русия, Австрия, Румъния.
Причината е, че 94% от българите разполагат с недвижима собственост – сгради, земя. В индустриалните държави такава имат само 60% и по-малко от хората, а в земеделските – 40%. При стопански кризи собствениците на имот са изложени на много по-малък риск, коментира автора на текста. Стопанското положение на българското семейство е определено като „задоволително“, макар да не е чак добро. Задоволително е, тъй като общата криза е оценена на 40% по-голяма „навсякъде другаде“.