Начало Еврофинансиране България става председател на Дунавската стратегия на ЕС

България става председател на Дунавската стратегия на ЕС

от Mariana Gomileva
12412 преглеждания

Предаване на символа на председателството на Дунавската стратегия, корабния рул, от външния министър на Босна и Херцеговина, Елмедин Конакович, на Министъра на регионалното развитие и благоустройството на България, Иван Иванов, Сараево, 5-и ноември 2025 г. / снимка: Мариана Гомилева

От 1 януари 2026 г. Република България поема ротационното председателство на ЕС стратегията за Дунавския регион (EUSDR) — рамков механизъм, който обединява 14 държави, включително членове и кандидати на ЕС, за справяне с общи предизвикателства като демографски промени, екология, транспортна и енергийна свързаност. За страната ни това ще е втори път, след първото й председателство през 2018 г.

Официалното приемане на председателството стана на церемония в Сараево, столицата на Боса и Херцеговина, по време на 14-ия Годишен форум на държавите от Дунавската стратегия.

Церемония по предаване на председателството на Дунавската стратегия в Сараево / снимка: Мариана Гомилева

На събитието босненският външен министър  Елмедин Конакович предаде корабния рул на Министърът на регионалното развитие и благоустройството на България, Иван Иванов. Ето какво каза пред СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БГ министър Иванов, веднага след като прие символа на председателството на Стратегията:

„Поемаме председателството, но това разбира се има и своите предизвикателства, свързани с преодоляването на различията в регионите, също и интегрирането на страните от Западните Балкани към ЕС, развитието на кохезионната политика в региона, трансграничното сътрудничество, и събитията, които предстоят по време на нашето председателство. Ще отбележим основните български интереси: отбелязване на 70 години от основаването на Българската изпълнителна агенция за проучване и поддържане на река Дунав и 160 години от построяването на пристанището в град Русе. Ще се опитаме българските граждани да разберат колко важно е това председателство на страна ни за налагане на нашите политики, които считаме, че са важни в този сектор.“

Министърът на регионалното развитие Иван Иванов / снимка: Мариана Гомилева

Контекст и значение

На първата среща на Националната група за координация за EUSDR, проведена през април 2025 г., бяха очертани първите насоки за българското председателство.
Сред заявените приоритети са:

  • Развитие на транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура в Дунавския регион;
  • Подобряване на демографската ситуация (борба с отпадащите и „изтичането на мозъци“), образование и младежка заетост;
  • Зелен и цифров преход;
  • Култура и туризъм — България е включена като водеща по области „сигурност, култура и туризъм“.

Логото на Дунавската стратегия за 2025 г. / снимка: Мариана Гомилева

Какво означава за България и региона?

За България – председателството е шанс да засили своята роля в макрорегионалното сътрудничество, да постави конкретни теми от български интерес, като например инфраструктурна свързаност по река Дунав, устойчив туризъм, опазване на околната среда.
За региона – видимостта на EUSDR се повишава в контекста на геополитическите предизвикателства, нарастващото значение на зеления и цифровия преход и необходимостта от по-добра интеграция на страните в региона.

Основни факти

В навечерието на 14-тият Годишен форум на стратегията в Сараево, на 4 ноември 2025 г., се състоя 12-тият „Ден на участие на Дунав“ (Danube Participation Day) – форум за гражданското общество. Форумът събра представители от националните и регионални власти, ЕС, граждански организации и академични среди, за да обсъдят напредъка и бъдещото развитие на региона.

XIV Годишен форум на EUSDR / снимка: Мариана Гомилева

Теми и ключови акценти

По време на форума се обсъдиха предизвикателства като:

  • Европейското разширяване и подкрепата за държавите-кандидати.
  • Проблеми с „изтичането на мозъци“, дефицита на умения, младежката безработица и демографските тенденции.
  • Зелен и цифров преход – също сред основните акценти.
  • По време на сесията на 6 ноември бе подчертана важността на засилено сътрудничество между четирите макрорегионални стратегии на ЕС — лично исторически момент.
  • Финалната декларация — „Сараевската декларация“ — отбелязва, че регионът все още е изправен пред значителни рискове за сигурността, но и че има напредък по интеграцията и устойчивото развитие.

Министрите след подписването на Сараевската декларация / снимка: Мариана Гомилева

Значение за България

Този форум е отправна точка и сцената, на която България — като бъдеща председателка — може да представи своите приоритети, да изгради съюзи и партньорства и да създаде база за активен старт на председателството си. Участието й в диалога, чрез делегации или събития, би трябвало да засили нейния глас в рамките на EUSDR.

Пано на държавите от Дунавската стратегия / снимка: Мариана Гомилева

Изглед напред: какво може да очакваме от България през 2026 г.

  1. Календар със събития — България ще бъде отговорна за организиране и домакинство на ключови събития в рамките на EUSDR – поне една среща на Национални координатори, една на Приоритетни области и съвместна среща, както е предвидено в правилата на председателството.
  2. Фокус върху финализиране на конкретни проекти — например транспортни коридори по река Дунав, енергийната свързаност със съседите, модернизация на инфраструктурата и насърчаване на туризма.
  3. Укрепване на мултистейкхолдерския диалог — чрез гражданското общество, местните власти и бизнеса, с акцент върху „Деня на участието“.
  4. Съчетаване с националната стратегия — България ще използва председателството като средство да подкрепи и своя европейски дневен ред, включително във времена на геополитически промени и натиск за стабилност.

Заключение

Председателството на България на ЕUSDR през 2026 г. се задава като важен геостратегически и регионален ангажимент. В контекста на форума в Сараево (ноември 2025) страната има възможност да влезе активно в играта на макрорегионалното сътрудничество, като зададе своя тон и амбиции. Успешното председателство може да обогати не само българската външна политика, но и положителния ефект за региона — от Дунав до Черно море.

 Автор: Мариана Гомилева (Сараево, ноември 2025 г.)

Подобни статии