Начало Бизнес Българите към Европа: Искаме инвестиции само в бедните градове

Българите към Европа: Искаме инвестиции само в бедните градове

от Mariana Gomileva
1783 преглеждания

Граждани пред централния вход на Европейския парламент в Брюксел / снимка: Мариана Гомилева

Интересни тенденции очертава новото проучване на Евробарометър, което бе представено в рамките на Европейската седмица на регионите и градовете в Брюксел.

Визия на Европейската седмица на регионите и градовете 2023 / снимка: Мариана Гомилева

Резултатите от новото проучване на Евробарометър, представено от Европейската комисия показват, че 39% от респондентите са запознати с финансираните от ЕС проекти, което представлява увеличение с 5 процента в сравнение с преди 12 години. От осведомените за финансираните от ЕС проекти, 79% смятат, че те оказват положително влияние върху регионите. По отношение на България, данните сочат, че 70% от отговорилите не са запознати с проектите съфинансирани от ЕС за подобряване на района, в който живеят.

Представяне на новия Евробарометър в Брюксле / снимка: Мариана Гомилева

Друга тенденция е, че мнозинството българи искат ЕС да инвестира само в бедните райони на страната. 

Данните показват, че в България най-популярните форми на подкрепа от страна на ЕС са Кохезионният фонд, Програмата „Еразъм“ и Планът за възстановяване. Това е сравнително в синхрон със страните от Евросъюза.

Българите са по-осведомени от средния европеец за факта, че регионалната политика на ЕС е подкрепила държавите членки по време на пандемията, както и при възстановяването им от нея. 68% от сънародниците ни казват, че са наясно с това, докато средно за ЕС този дял е две трети от анкетираните.

Повечето европейци смятат, че инвестициите на Европейския съюз трябват да имат за приоритет региони с висока безработица, нуждаещи се градски региони и отдалечени селски или планински райони.

Резултатите показват още, че повече от половината българи са на мнение, че Европейският съюз трябва да инвестира само в бедните региони. Това посочват 55% от анкетираните срещу средно една трета в Европейския съюз. 42% от българите пък са на мнение, че Европейският съюз трябва да продължи да инвестира във всички региони. На това мнение са и 63% средно в страните членки.

Българите масово определят и като най-важни за своя регион инфраструктурата – образователна, здравна и социална, околната среда и подкрепата за малкия и среден бизнес. Важни за българите са още и професионалното обучение и транспортните съоръжения, туризма и културата и възобновяемата чиста енергия и енергийни мрежи.

Основните две различия в мненията на българските спрямо другите европейски граждани са по отношение на по-голямата ни нужда от инвестиции в туризма и по-малкото ни желание за приемане и интеграция на мигранти и бежанци (едва 19% положителни отговори от запитаните българи).

70% от местните лидери все още не са участвали в прилагането на NextGenerationEU, който е основна част от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Нека никога не забравяме, че състоянието на нашите европейски региони не е друго освен състоянието на техните хора. Ето защо е толкова важно да се придържаме към ценностите на солидарност, равенство и уважение към човешкото достойнство. Това бе основният призив на Президентът на Комитета на регионите Васко Кордейро. Той заяви, че Европа се нуждае от кохезионна политика с гъвкавост, но с предвидимост и с партньорство и с отчетност. Кохезионната политика е силна, защото се гради върху общо управление на много нива на принципа на партньорството, затова доверието помежду ни е от фундаментално значение, каза още Кордейро.

Еврокомисарят Елиза Ферейра на диалог в гражданите / снимка: Мариана Гомилева

Ето какво обясни по време на събитието еврокомисарят по кохезионната политика и реформите Елиза Ферейра: „Кохезионните фондове са най-близо до хората, те директно променят средата. Затова на всеки две години ние правим Евробарометър изследване на нагласите и познанията на европейските граждани. Според него 66% от европейците си дават сметка, че кохезионните средства са спомогнали за справянето с пандемията и последствията от нея. 24 милиарда евро бяха препрограмирани за конкретни нужди като медицинско оборудване, обучение на кадри и подпомагане на малките и средните предприятия, както и на училищата за закупуване на компютри, за да не се задълбочат неравенствата в ЕС. И за разлика от финансовата криза преди това, от която отделните региони „излязоха“ съвсем асиметрично, някои справяйки се отлично, други – далеч не, благодарение на кохезионните фондове до 2021 г. повечето региони в Европа си върнаха нивата на брутния вътрешен продукт отпреди пандемията“.

Репортер: Мариана Гомилева (Брюксел)

Подобни статии