Настоящата сграда на Регионалната библиотека „Христо Ботев“ – Враца / снимка: Мариана Гомилева
За своите 70 години Регионалната библиотека „Христо Ботев“ – Враца е неизчерпаем източник на знания и муза на няколко поколения.
Да се разходим из историята на тази съкровищница…
Годината е 1954. Всяко начало е трудно, особено когато трябва да се направи „от нищо нещо”. За новосъздадената Окръжна народна библиотека все още не е намерена подходяща сграда, няма никакво обзавеждане, няма обособен самостоятелен наличен книжен фонд. Основните задачи, които стоят пред библиотеката през първата година от нейното самостоятелно съществуване са по отношение на материалната база: намиране на самостоятелна сграда, обзавеждането й и организация на библиотечния фонд за разгръщане работата с читателите. Докато се решат тези проблеми, новоназначеният библиотечен колектив работи в библиотеката на читалище „Развитие” – „голяма, с традиции и активна работа с читателите”, пише в своите спомени Величка Хаджихристова.
РБ „Христо Ботев“ – Враца / снимка: kartanavremeto-vratsa.org
Въпросът със сградата бил решен – Окръжната библиотека се пренася в частната къща на Гето Кръстев, която се намирала на мястото, където сега е бившата сграда на БЗНС на ул. „Софроний” в гр. Враца. Там били настанени и други общински служби и директорът Васил Харизанов полага много усилия за освобождаване на помещенията. Едва в края на годината е направена и пристройката, предназначена за книгохранилище. Библиотечното обзавеждане е скромно за нашите представи днес, но като начало са направени 6 двустранни и 8 едностранни стелажи, шкафове за вестниците и някои други мебели на стойност 21 000 лв., които за онова време доста натежали на бюджета на библиотеката.
В първите години усилията на целия колектив са насочени към комплектуване и обработка на новите книги, тъй като в отдела работи само Донка Жикова. Съобразно указания на Държавна библиотека „Васил Коларов”, новосъздадените окръжни библиотеки трябва да обособят и поддържат 8 фонда – основен, подръчен, детски, справочен, фонд периодика, графика и нотни издания, библиотековедска сбирка и подвижен фонд за методическото подпомагане на библиотеките в окръга и за създаване на подвижни библиотеки. Поставено е начало на системата от каталози – азбучен и систематичен. Каталозите на детската литература са заглавен, азбучен, тематичен и картинен. Като обем работата в отдела е много, в помощ на Донка Жикова е директорът Васил Харизанов, който помага при обработката на графиката и периодиката и при класиране на книгите за Систематичния каталог. Елиана Маленова прави описанието на книгите за справочния фонд, а Николина Велчева – за подвижния и библиотековедски фонд.
Индивидуална работа с читателите. Предоставената сграда за библиотеката е крайно неподходяща за по-пълно разгръщане не само на фондовете, а и за обслужване на читателите. Поради липса на помещения, Заемната за деца и Заемната за възрастни е на едно и също място, което не позволява да се води диференцирана работа с отделните възрастови групи.
Макар и все още непопулярна в първите години, краеведската литература и краеведската дейност на библиотеката от година на година се развиват и обогатяват. Краеведската картотека, началото на която е сложено през 1956 г., е начална основа в помощ на читателите и на библиотекарите.
От 29 март до 4 април 1955 г. за първи път в цялата страна се провежда Седмицата на детската книга и изкуствата за деца. В работата с децата през годините тя се утвърждава като традиция – правят се вечери на народното творчество, вечери на приказката, игри, литературни конкурси, срещи с писатели, радиопредавания, пътешествия и бал на детската книга, изготвят се листовки с литературни игри и викторини, традиционно се открива с „Утро на приказката”, следвано от среща с любими детски писатели. През 1958 г., все поради липса на помещение, работата с децата намалява значително. Въпреки високата оценка, която се дава за работата с децата-читатели, трудностите в обслужването съществуват години наред. Този проблем е решен едва през 1961 г., когато е открит самостоятелен Детски отдел на първия етаж на частна сграда, намираща се зад РПУ на МВР.
През 1956 г. е организирана първата лятна читалня, която се посещавала предимно от деца и се намирала в двора на библиотеката. В нея се предлагали книги и периодични издания, които се ползвали на място и не се давали за в къщи. През 1957 г. тя е дооформена, като край нея е направена градина, поставено е електрическо осветление, постлана е с базалтови плочки, направени са циментови стълбички, които я свързват с малката градина. През летните месеци на площад „Хр. Ботев” е бил изложен художествено изработен плакат, който популяризирал работата й.
В една стая са се съвместявали по два отдела, липсвала е читалня, двете заемни за деца и възрастни са били в едно помещение. Стига се до положение, че за да се приберат натрупаните 12 хил. тома книги по пода, поради липса на място, са направени 9 стелажа в кабинета на директора, което го превърнало в книгохранилище, а отдел „Обработка” и „Справочен” са събрани в една стая. Въпреки че се прави надстройка на сградата и цялостен ремонт с библиотечно обзавеждане, освободени са всички заети до тогава стаи от други институции, разширената дейност на библиотеката съвсем не може да се задоволи с тези помещения.
Решаването на този проблем, макар и частично, става 35 години по-късно, чак през 1994 г. в сградата, където се помещава и сега (бившият Дом за политическа просвета). Тази сграда, макар и не строена специално за библиотека, дава възможност за сравнително добра организация на библиотечния фонд и обслужването на читателите.
Библиотеката създадена през 1954 г. с фонд от 7000 тома, днес притежава над 257 000 библиотечни документи от всички отрасли на знанието. Екипът от професионалисти ежедневно работи с читателите активно, като инициира множество събития за популяризиране на четенето. Спазвайки своите основни принципи на демократичност, ефективност, качество, достъпност, прозрачност, предприемчивост и иновативност, днес тя е модерна организация с богат фонд. Реализира своите дейности чрез 12 отдела, 9 от които пряко ангажирани с обслужването на читатели. Работи с дигитален, информационен и конферентен център, с много и разнообразни свободни зони за достъп, предназначени за нашите потребители. Библиотеката е с модерна визия, с ясна перспектива за своето бъдеще в съвременния свят, като важен и значим за общностите културен, образователен информационен център с високо квалифицирани библиотечни и информационни специалисти. Регистрира годишно 5000 нови читатели, 68 999 посещения от реални читатели в залите на библиотеката и 207 241 виртуални от потребители, които са се възползвали от информационните ресурси.
Регионална библиотека “Христо Ботев” – Враца е с нов облик – модерен културен институт, жизнено необходим за местните, част от ежедневието и празника на врачани. Приоритет в дейността ѝ винаги са нуждите на местната общност. Всичко това е благодарение на професионализма, отдадеността и вдъхновението на библиотекарите, които продължават да променят цялостното виждане за библиотеката.
Честит празник!
Източник: РБ „Христо Ботев“ – Враца