Начало История Боян Иванов – лекарят от Гомотарци със стихове цяр за душата

Боян Иванов – лекарят от Гомотарци със стихове цяр за душата

от Mariana Gomileva
193 преглеждания

Село Гомотарци / снимка: Пламен Генчев

Безброй са талантливите личности на северозападна България, които са оставили отпечатък в облика на този край.

Срещаме ви с една многопластова личност, надарена с много и различни умения – Боян Иванов. Той ни напусна съвсем скоро завещавайки красиви стихове и драми, някои от които са поставяни на театрална сцена.

Боян Иванов

Преди да се потопим в красивата му поезия, представяме накратко любопитната история на този българин с висока духовност, който е преминал през най-различни сфери на науката и изкуството и винаги е устоявал на предизвикателствата на времето, запазвайки хуманизма и патриотизма у себе си, предавайки го и на другите.

Роден на 26 август 1951 г. в село Гомотарци, Боян Петров Иванов завършва гимназия във Видин и започва работа в Химическия комбинат в крайдунавския град. След година кандидатства и е приет за свещеник-иконом в Софийска духовна семинария. Решава, че това не е неговото поприще, след два семестъра напуска и става учител по български език и българска история в родопското село Джанка. След една година преподаване записва и завършва медицина със специалност кожни болести. Работи като лекар в Берковица, откъдето е изпратен да упражнява медицински грижи в АССР-Коми. Докато изпълнява лекарският си дълг в бившата съветска република завършва режисура в град Одеса. Запознава се с кумира си Владимир Висоцки и осъществява една от мечтите си ‒ да се докосне до вълшебството на театър „Таганка”.

След завръщането си в България работи като режисьор в драматичен театър  „Н. О. Масалитинов” – Пловдив. В същото време учи маркетинг, реклама и история на изкуството във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Става и магистър по социални дейности в Свободен университет ‒ Варна. В тази сфера работи дълги години като директор на Домашен социален патронаж ‒ Видин. Едно от последните му висши  образования е психология. Защитава две магистратури ‒ социална и девиантна психология. Работи като психолог във Видин и Ботевград.

Социалните си възгледи споделя като член на централното ръководство на БСДП и ръководител на партията ‒ за област Видин. Като такъв е издиган на два пъти за народен представител, когато партията участва в различни коалиции.

Спътницата в живота на Боян Иванов – Цветелина Ангелова споделя за поетичния му талант: „Когато се докоснеш до Бог виждаш Светлина. Когато се докоснеш до душата на Боян Иванов Светлината изригва като гейзер и те залива с поезия пълна с мъдрост, любов, красота и доброта. Речта му напомня Вазов, а строфите и – Вапцаров. Това са неговите духовни бащи изиграли до голяма степен роля за раждането на прекрасната му поезия. Стиховете му разбира всеки, който има сетива за красивото и истинското.“

„Докосни ме” е първата стихосбирка с любовна поезия на Боян Иванов, в която има и стихове посветени на родния дом и на България!

МОЙ РОДЕН ДОМ – САКРАЛЕН! БЪЛГАРИЯ – РОДИНА СВЯТА!

 

ГОМОТАРЦИ

Гомотарци – свидно мое място!

Обич моя, болка и тъга!

Мислите ми в теб се сливат ясно –

От дълбочината на моята душа!

Тъгувам за отминалата младост,

А с нея и за магията от детските ми дни.

Разпръсквам обич и едничка радост с

Целта да пазя примера на моите деди

И паметта им свята да се помни,

    и за мойто Гомотарци да има по-щастливи дни!

    31.10.2019 г.

 

ПЕТРОВДЕН
(празник на моето село)

Тържествено камбаните звънят…
Тържество.
Под старите липи
в църковният
двор
на събор
се събира
моят народ…
отвсякъде
се стичат роднини,
близки,
далечни
другоселци,
с волски впрягове.
и конски каруци,
а някои пеша…
празник църковен е днес…
Празник на моето
отрудено село…
Петровден е…
Щастлив ден,
ден за отмора,
радост – веселие…
вино се лее,
песен се пее
и хоро се вие
чак до ранни зори…
Млади и стари
и не толкова стари
играят луди и тихи хора…
Свещеникът ръси
и благославя софрата…
децата превземват сергии
на мургави търговци…
чува се глас –
за шербета,
за шербета…
Беловлас старец
с бъчонка
на гръб
разхлажда жадни
хороводци…
Музика, глъч
и гълчава…
А долу
по брега
на реката
хванати
ръка за ръка
се разхождат
влюбени млади
и нежни
слова си шептят…
Дъжд завалява…
Вятър
повява…
Вали…
А хорото не спира…
Покрай масите
цигуларите –
оди за герои
от минали времена
припяват
и припев
се носи в късната доба…
Тържествен ден…
На Петровден
в бурната нощ
в селото стават чудеса…

29.06.2020

 

 

Подобни статии