В първата половина на XX век започват систематичните изследвания на флората и фауната в България. Вълнуващо е да се докоснеш до страниците на учените, наблюдавали за пръв път някой животински вид. „Белоградчишки лист“ на проф. Борислав Тошев припомня наблюдения на пеперуди в Белоградчишко от 30-те години.
„Резултатите от научна екскурзия, уредена с помощта на проф. Иван Буреш (1885-1980), и проведена на 5 – 24 юли 1931 г. от Кръстьо Тулешков (1901-1976), от Царската ентомологична станция, са описани в кратка статия „Първи принос върху пеперудената фауна на Западна Стара планина“, публикувана в Трудове на Българското природо-изпитателно дружество, книга 15 и 16, 1932, с. 307-312.
Царските природонаучни институти са създадени с лични средства и са лична собственост на българските царе Фердинанд I и Борис III. Те включват: Царски естествено-научен музей (1889 г.), Царска зоологическа градина (1889 г.), Царска ентомологична станция (1905 г.), Царски ботанически градини (Варна, Евскиноград, Царска Бистрица, Ситняково, Саръгьол (1890 – 1912 гг.), Царска научна библиотека (1899 г.), Черноморска биологична станция във Варна (1905 г.) и Скопския природонауен музей (1943 г.). Директор на всички Царски институти е проф. Иван Буреш.“
В снимките не забелязваме пеперудата синевка, разпостранена в Западна Стара планина. Вероятно учените не са успели да я заснемат. Вие обаче може да я видите привечер в Белоградчишко и Чипровско – малките светлосини пеперуди обичат да прелитат по топло време от цвят на цвят. Достатъчно е само една разходка по поляните, за да ги видите.
