Начало Забележителности Белоградчишкият район присъства и на Антарктида

Белоградчишкият район присъства и на Антарктида

от Mariana Gomileva
343 преглеждания

Ледник „Магура“ на Антарктида 

Ледниците (наричани още глѐтчери от немската дума: Gletscher) представляват голяма, бавноподвижна ледена маса, която се образува от слоеве пресован сняг и е подложена на постепенни деформации под действието на гравитацията. Те образуват криосферата на Земята и са най-големият резервоар на прясна вода в твърдо състояние.

Ледниците са сред най-мощните релефоформиращи сили в света и все още покриват една десета от сушата на Земята.

От 1992 г. Научинят комитет за антарктически изследвания поддържа единен международен регистър на наименованията в Антарктида, в които са включени и българските. За тях решения взима Комисията по антарктически наименования, която от 2001 г. е към Министерството на външните работи на България. Комисията одобрява българските географски наименования в Антарктида, които формално се дават от президента на републиката, съгласно българската конституцията и установената международна практика.

Любопитно е, че районът около Белоградчик присъства със своите наименования сред ледниковите образувания на Антарктида. Благодарение на проф. Б. Тошев и неговия илюстрован Белоградчишки лист научаваме за любопитни места, отдалечени географски от нас, а толкова близо до сърцето ни. Ето кои са те:

Ледник Белоградчик – Земя Греъм 63° 44′ 0″ S, 59° 14′ 0″ W

Ледник с дължина 14 км и ширина 5.6 км на Бряг Оскар II, Антарктически п-в. Спуска се от югоизточните склонове на купол Мадрид в планината Аристотел, оттича се на югоизток исе влива в лед.Фласк.Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1976. Произход на името: Наименуван на град Белоградчик в Северозападна България. Дата на одобрение: 7 декември 2012.

Ледник Кладоруб – Земя Греъм 64° 39′ 20″ S, 60° 37′ 0″ W

Ледник с дължина 14 км и ширина 3.5 км на Бряг Норденшолд, Антарктически п-в. Спуска се от югоизточните склонове на плато Детройт, оттича се на югоизток между рид Крюйт и нунатак Папия, завива на изток и се влива в зал. Десислава на море Уедъл югозападно от Алексиев ледник. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1978. Произход на името: Наименуван на селището Кладоруб в Северозападна България. Дата на одобрение: 27 февруари 2013.

Ледник Магура – Остров Ливингстън 62° 39′ 55″ S, 60° 0′ 0″ W

Ледник с размери 3.5 км по направление югозапад-североизток и 1.9 км по направление северозапад-югоизток на южните склонове на Тангра планина, о. Ливингстън. Разположен североизточно от лед. Сребърна и югозападно от лед. Добруджа. Спуска се североизточно от Радичков връх, източно от Големия Иглен връх, югоизточно от Витошка седловина, вр. Вихрен и вр. Хелмет (Шлем), южно от вр. Пловдив и вр. Шишман, и югозападно от Девинска седловина и вр. Кубер. Оттича се на югоизток и се влива в проток Брансфийлд североизточно от н. Макийн. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05.Картографиране: българско от 2005 и 2009. Произход на името: Наименуван на пещерата Магура в Северозападна България. Дата на одобрение: 15 март 2002.

Седловина Подгоре – Планина Елсуърт 78° 21′ 52″ S, 85° 41′ 5″ W

Покрита с лед плоска седловина с надморска височина 2250 м, свързваща хребетите Тайрий и Беърскин от източната страна нахребет Сентинел, планина Елсуърт. Разположена 2 км на запад-югозапад от вр. Беърскин, 6.35 км североизточно от вр.Тайрий и 8.4 км югоизточно от вр. Ивънс. Част от ледодела между ледниците Патън и Кросуел. Регион: Планина Елсуърт. Картографиране: американско от 1961 и 1988. Наименувана на селището Подгоре в Северозападна България. Дата на одобрение: 7 декември 2012.

Морски скали Рабиша – Остров Гринуич 62° 25′ 33.5″ S, 59° 56′ 22″ W

Група морски скали край северния бряг на о. Гринуич, разположени 1.5 км североизточно от скали Волуяк, 1.8 км западно от о. Онгли и 1.3 км северно от о.Кабиле. Регион: Южни Шетландски острови. Картографиране: българско от 2009 и 2010. Произход на името: Наименувани на селището и езерото Рабиша в Северозападна България. Дата на одобрение: 23 ноември 2009.

Връх Салаш – Остров Ливингстън 62° 32′ 14.3″ S, 59° 45′ 21″ W

Скалист хълм с височина 220 м, показващ се от ледената шапка на Брезнишки възвишения, о. Гринуич. Разположен в горната част на лед. Вулфила, 400 м югозападно от най-високата точка на хребет Оборище и 1.35 км западно от вр. Невля. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 2009. Произход на името: Наименуван на селището Салаш в Северозападна България. Дата на одобрение: 23 ноември 2009.

Хълм Скомля – Земя Греъм 63° 32′ 45″ S, 57° 30′ 15″ W

Скалист хълм с височина 354 м в основата на полуострова, вдаващ се от п-в Тринити 5.5 км на изток в канал Принц Густав и завършващ с н. Вю. Разположен 9.98 км източно от нунатак Абел, 8.95 км на юг-югоизток от хълм Теодолит и 6.79 км западно от н. Вю. Издига се над зал. Дюсе на североизток и зал. Еъри на югозапад. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско-немско от 1996. Произход на името: Наименуван на селището Скомля в Северозападна България. Дата на одобрение: 6 декември 2010.

Ледник Чупрене – Остров Смит 62° 57′ 55″ S, 62° 31′ 53″ W

Ледник с дължина 4 км на северозападните склонове на хребет Имеон, о. Смит. Разположен на югозападно от лед. Ябланица и североизточно от лед. Бистра. Спуска се югозападно от Дринов връх и Поповска седловина и западно от вр. Слатинаи седл. Вършец, тече край северозападните подножия на върховете Антим и Евлоги, и се влива в проток Дрейк южно от н. Вилягра и северно от н. Гърмен. Регион: Южни Шетландски острови. Картографиране: българско от 2009. Произход на името: Наименуван на селището Чупрене в Северозападна България. Дата на одобрение: 4 септември 2008.

 

Източник: Белоградчишки ежедневен илюстрован лист

Подобни статии