Начало История Белоградчик ще почете с паметник Димитър Списаревски

Белоградчик ще почете с паметник Димитър Списаревски

от Mariana Gomileva
2983 преглеждания

Димитър Списаревски, повишен посмъртно в чин капитан | източник: wikipedia.org, неизвестен автор

В Белоградчик ще бъде издигнат паметник на поручик Димитър Списаревски, загинал при отбраната на София през Втората световна война. Инициаторът на проекта Валентин Качев съобщава пред Радио Видин, че монтирането му трябва да стане до 20 декември, а през пролетта ще продължат с довършителните работи. Височината на монумента ще е 3 метра, във формаъа на конус със снимка на Списаревски, българското знаме и издълбани мисли на поручика.

Летецът умира на 20 декември 1943 г. като жива торпила, спирайки съюзнически самолети, насочили се към бомбардиране на София. Той е произведен посмъртно в чин капитан. Майката на героя е родом от Белоградчик, а самият той е прекарал там известно време преди семейството да замине за София. Впоследствие Списаревски, потомствен военен, учи във Военното училище, а после и в Германия. Роден е в Добрич, докато градът е под румънска власт и заради това скоро след Първата световна война семейството напуска и пристига в България.

Проф. Борислав Тошев ни разказва за поручик Списаревски и неговата майка в „Белоградчишки лист“:

„Живата торпила на България – поручик Димитър Списаревски, загина във въздушен бой при отбраната на София на 20 декември 1943 г. Негов паметник ще бъде издигнат в центъра на града, до сградата на пощата. Майката на героя, посмъртно произведен в капитан, е от Белоградчик. Къщата на Вета Списаревска бе недалеч от центъра на града на ул. Петрова (Цар Петър) № 1 (сега ул. Полковник Кантили № 4). Вета Списаревска бе снажна, висока жена, облечена винаги в траурни черни дрехи – до края на дните си тя не прежали сина си. Всяко лято тя бе в Белоградчик – в голямата си къща тя бе запазила за себе си стая и една малка постройка, залепена за къщата.

В останалите стаи живееха квартиранти – голямото семейство на Славчо Иванов: той, майка му, жена му Тодорка и трите им деца – Маргарита, Савина и Цеко. В други стаи живееше семейството на шофьора Асен Цоков – той, жена му Иванка (Анка) и сина им Сашко. Имаше в двора и втора къща – дълга като казарма и пълна с квартиранти. Всички уважаваха „хазайката“, но никой не смееше да каже нещо за сина – герой – неговото име бе под забрана, не само в Белоградчик, но и в цяла България. С издигането на този паметник в града се измива едно петно – петно, наложено от властта тогава, за което разбира се белоградчишките граждани нямат никаква вина.“

Подобни статии