Битката при Червената стена / снимка: ИА „Фокус“
Маршът „Бдинци, лъвове, титани“ е написан на 25 март 1917 година по време на Първата световна война. Всъщност, самото стихотворение „На Бдинци“ е написано от видинския учител Никола Попов и е посветено на легендарния подполковник на 3-ти пехотен Бдински полк Минчо Сотиров, който го предвожда в боевете в Сърбия през есента на 1915 г. и в сраженията на Македонския фронт през Първата световна война. По текста на Никола Попов капелмайсторът на полка Бончо Кирчев написва музиката на марша.
Полковник Минчо Сотиров, командир на 3-ти пехотен Бдински полк през ПСВ / снимка: личен архив на Янко Гочев
Бончо Кирчев и съпругата му / снимка: личен архив на Ралица Димитрова
На 12 март 1917 г. френските войски от Съглашението предприемат атака към Червената стена, където на позиции е Трети пехотен Бдински полк. Ожесточените боеве продължават до 18 март.
В тях участват не само френски, но и английските, гръцки, сръбски и дори и руски войски, които се опитват да изготвят план да направят пробив на южния фронт и да разделят българските войски от германските и австро-унгарските. Именно в началото на март те започват своето настъпление към южния фронт на Българската армия и честта да защитава тези позиции има и Трети пехотен Бдински полк. Характерното за тогавашното време е, че природата е сурова. Водят се седемдневни боеве под непрекъснат барабанен огън. Точно на 18 март – най-злощастният ден за Трети пехотен бдински полк, войниците му успяват да удържат най-яростно атаката на френските войски под непрекъснат артилерийски обстрел. Характерното е това, че остават на крака със своите пушки и щикове около 286 бойци на пехотния полк и успяват да отблъснат атаките, да удържат своите позиции и не позволяват да се направи пробив на южния фронт. Именно затова, този ден остава трайна следа в историята на Трети пехотен Бдински полк. Неслучайно и в град Видин през 1942 година е изграден един от най-величествените паметници на войнската слава на България и конкретно на Трети Бдински полк. С надписа: „Величието на родината се гради върху костите на онези, които достойно живяха и умряха за нея“. Един надпис, който трябва да напомня, че много българи в името на единността и териториалната цялост на своята родина, своята държава са отдали своя живот. През всичките войни, водени за независимостта на нашата държава, бдинци са дали над 3 000 души убити, като започнем от Сръбско-българската война, минем през двете балкански, Първа световна война. Затова този полк има и заема достойно място в българската история и най-вече в българската войнска слава. От този полк имаме загинали само двама командири. Това са Марин Маринов на Три уши в Сръбско-българската война и на Чаталджа полковник Георги Тенев. Полкът не позволи да му бъде пленено бойното знаме. Полкът има право с какво да се гордее и неговата слава е вечна като един полк, изпълнил с достойнство своя дълг.
Подвигът на войниците в състава му вдъхновява учителя Попов и на 25 март в хан Мраморница на шосето Битоля-Крушево той написва стиховете „Бдинци. Лъвове, титани…“. Официално България губи Първата световна война, но битките на Бдинци дълго време се помнят и разказват.
БДИНЦИ – ЛЪВОВЕ ТИТАНИ
(Марш на 3-ти Бдински пехотен полк, днес също и официален химн на гр. Видин)
Текст – Никола Т. Попов, музика – Боню И. Кирчев
Бдинци – лъвове, титани!
Наша слава всепобедна,
що се носи от Балкана
и до хижата последна.
Вас ви Сливница познава,
от победата гръмовна.
За България тогава
храбростта ви бе чутовна.
При Чаталджа с лъвска сила
вражеската мощ сломихте.
А при Струма бистра, мила,
родний край с венци покрихте.
Героизмът в тези велики и чутовни битки, които водят нашите войници по време на войните е повод за написването и на други маршове… Картината на тези битки е описана в книга и представена във Видин през 1927 година… В тези боеве на 26 март, при контраатака към „Червената стена“ намира гибелта си, героично и Стефан Илиев – тогава подполковник…“
Паметник на 3-ти пехотен Бдински полк във Видин / снимка: Община Видин