Начало История Бащата на литовската нация д-р Йонас Басанавичюс – виден лекар на хората от Северозападна България

Бащата на литовската нация д-р Йонас Басанавичюс – виден лекар на хората от Северозападна България

от Mariana Gomileva
936 преглеждания

Монета от 1936 година и банкнота от 1998 година с образа на д-р Басанавичюс

Една обикновена семейна снимка, направена през осемдесетте години на XIX век във Видин, днес се съхранява като рядка ценност в национална библиотека на Литва. Мъжът на нея е свързващото звено между дунавския град и малката прибалтийска държава. Той е крупна фигура в историята на своята родина Литва – учен, политик, деец на литовското национално възраждане от такава величина, че са му издигнати паметници, името му носят улици в много градове, а образът му може да се види върху монети, банкноти и марки.

Каква е историята на човека с това трудно за произнасяме име?

Йонас Басанавичюс, познат у нас с руското си име Иван Басанович, е роден през 1851 г. в малко селце в Литва, която тогава е само географска област в западната част на огромната Руска империя. Завършва медицина в Московския университет и по съвет на приятели, а и заради здравословни проблеми, решава да се премести на юг – в новосъздаденото Княжество България, което има голяма нужда от лекари. И в началото на 1880 г. младият мъж започва работа като окръжен лекар в Лом – тогава все още малко селище, паланка, но придобило важно значение като най-близкото пристанище до новата столица София. Години по-късно Йонас Басанавичюс ще запише в автобиографичната си книга, че когато е започнал работа в ломската болница, тя е била място, където хората ходили не да се лекуват, а да умират. „Първата ми грижа беше да привлека местното население да се лекува тук. Създадох амбулатория и обявих в кои часове ще приемам болни. Увеличих леглата на 50, като наех наблизо една къща за нуждите на болницата. Избрах място на хълма до градската градина и започнах да искам разрешение за строеж на нова болница, която по-късно беше наистина построена. Моето внимателно отношение към хората даде добри резултати. Още през първата – 1880 г. – в болницата се лекуваха 522, а в амбулаторията 1 144 души. Предната година в болницата се бяха лекували само 19 човека. Следващата година работата в болницата се увеличи още“

В Лом с верния си пазач. През 1890 г. ломчани отравят кучето и това кара д-р Басанавичюс да напусне града

Така с неговите активни действия Лом е избран като един от само четирите града в Княжеството, за които се предвижда строеж на държавна болница в периода 1882 – 1883 г.  (За сравнение – такава болница във Видин е построена чак през 1908 година).

Младият лекар бързо става популярен и има изключително успешна практика. Финансовото му състояние също е много добро и той не само успява да изплати заемите, които семейството му е натрупало по време на неговото следване, но дори и да спести голяма сума, с която след 1 май 1882 г. живее две години в Европа. Официалният повод за неговото заминаване от Лом е ползването на отпуск, но всъщност то е направено по съвет на приятели и е предизвикано от бурните политически борби в България по това време, в които той е замесен, макар и не пряко, като руски поданик, който има приятелски отношения с Петко Каравелов.

В Европа д-р Басанавичюс посещава Берлин и Виена, но накрая се установява за по-дълго в Прага, където започва медицинска специализация. С телеграма от България го уведомяват, че е назначен за старши лекар във видинската болница, но той не приема поста, а използва малкото си свободно време за да проучва в библиотеките документи за историята на своята родина. Тук той започва да издава „Ausra“ („Зора“), първият вестник на литовски език. Програмната статия, написана от него, в която се говори за автономия на Литва, се смята за началото на литовското възраждане и на борбата за независимост. Тази дейност на младия лекар не остава скрита за руската полиция, която забранява разпространението на вестника в Русия.

Междувременно в живота на д-р Басанавичюс настъпва промяна. В Прага той се запознава с младата немкиня Габриеле Елеонора Мол, негова съседка по улица, и скоро двамата сключват брак.

Страхувайки се, че ако отиде в Русия ще бъде арестуван, той избира да се върне отново в България. Предложено му е да стане околийски лекар в Елена и през 1884 г. започва работа в малкия градец. В задълженията му влиза и обслужването на околните селца, пръснати в Балкана, които обикаля на кон. „Нощувах в колибите, където на първия етаж се разполагаха животните, а на втория – хората. Спях на дъските. Миришеше силно, защото хората си закачаха в стаята цървулите и навущата“ – пише той в спомените си.

През 1885 г. мястото на околийски лекар в Лом се освобождава и д-р Басанавичюс се премества там. В започналата по това време Сръбско-българска война всички ранени в сраженията около Кула и Белоградчик се насочват за лечение към Лом, защото Видин е обкръжен от сръбските войски. „Само в един ден – отбелязва лекарят – за лечение пристигнаха над 200 човека“.

Този втори период от живота на д-р Басанавичюс в Лом е свързан за него с много лични трагедии и той го нарича „моята Голгота“. Младата му съпруга боледува от туберкулоза, от която се е заразила в Прага, докато се е грижила за болната си майка. Самият д-р Басанавичюс в началото на 1886 г. се разболява от тиф и прекарва в кома 20 дена. На 7 август 1887 г. пък срещу него е извършено покушение – някой си Александър Манойлов стреля два пъти в гърба му. Единият куршум счупва костта на ръката, а другият засяда близо до гръбначния стълб. Арестуваният атентатор е осъден на 10 години затвор, но така и не дава смислени обяснения за причините за своето деяние. Предполага се, че те са политически и са свързани с руското гражданство на лекаря, тъй като по това време отношенията между България и Русия са силно обтегнати, а русофилите са подложени на гонения. Счупената ръка заздравява, но куршумът в тялото на лекаря не е изваден и той страда от силни болки до края на живота си.

През 1888 г. д-р Басанавичюс е изпратен от министерството да извърши инспекция на медицинската дейност във Видин, Кула и Белоградчик, където пребивава заедно със съпругата си от 14 октомври до 20 ноември. Вероятно по време на тази командировка в ателието на фотографа д-р Марк е направена и семейната снимка, спомената в началото.

Семейната снимка, направена във Видин

След пътуването до Видин състоянието на Елеонора Мол се влошава и тя умира на 16 февруари 1889 година, на възраст само 26 години. Тази загуба съкрушава нейния съпруг и той изпада в дълбока депресия. В продължение на една година посещава всеки ден гроба на любимата жена, придружаван само от верния си другар и пазач – чистокръвен датски дог.

Д-р Басанавичюс край пресния гроб на съпругата си

В нейна памет построява гробница, над която е поставен изработен от италиански скулптор 4 метров обелиск, с портрет на покойната, придружен с епитафия на немски език: Wie fürchtbar es ist, wenn wir uns auf immer von dem trennen müssen, was wir so sehr lieben (Колко е страшно когато трябва да се разделим завинаги с това, което толкова много обичаме).

Д-р Басанавичюс при гробницата на съпругата си в Лом

Д-р Басанавичюс при гробницата на съпругата си в Лом

Спасение от житейските нещастия д-р Басанавичюс намира в работата, на която отдава изцяло силите и времето си. Пациентите му се увеличават, при него идват за лечение дори хора от съседна Румъния. Някои от бедните българи, поради липса на средства, заплащат на лекаря с намерени стари римски монети, който той изучава внимателно и задълбочено и дори предприема археологически проучвания в района на село Кутловица (сега гр. Монтана). Този му интерес става известен на пациентите и скоро неговата нумизматична сбирка (която по-късно дарява на Археологическия музей в София) се попълва и обогатява, включително и с някои изключително редки и ценни монети. В този период д-р Басанавичюс обобщава данните, които е събирал като лекар в Лом и ги публикува в монографията „Материали за санитарната етнография на България. Ломски окръг. 1880 – 1889.“ Този обемен труд от 183 печатни страници излиза в авторитетното научно списание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, на което редактор е проф. Иван Шишманов и съдържа проучванията на лекаря върху бита, културата и физическите особености (ръст, тегло, обиколка и обем на черепа) на населението от Северозападна България. Това са първите фундаментални такива изследвания в България, с които всъщност се поставя началото на българската антропология. Публикуваните данни в тази монография се използват и до днес от учените и служат за база при анализ на настъпилите промени във физическото развитие на населението през последните 100 години.   

Издадена в България книга на д-р Басанавичюс

Монографията е ценен принос и в българската етнография, защото в нея има описание на живота, бита, нравите и обичаите на хората от Северозападна България. Този научен труд е оценен от Константин Иречек, похвална рецензия за него пише и д-р Витанов, главен лекар на видинската болница, който специално отбелязва, че д-р Басанавичюс е от тези чужденци, които не са дошли в България само да печелят пари, а с труда и познанията си са допринесли за развитието на страната.

Дейността на д-р Басанавичюс като лекар и учен е оценена високо и на държавно ниво и през 1891 година той е приет за български гражданин от Шестото народно събрание, а през следващата година му е присъден и „Орден за граждански заслуги“.

През октомври 1892 г. д-р Басанавичюс напуска Лом и се установява във Варна, където е назначен като завеждащ отделението по вътрешни болести в градската болница. Ломчани, оценяващи изключителната му компетентност и добросъвестност, правят опит да го задържат, като пишат до министерството петиция, придружена с много подписи, с която настояват той да не бъде преместван. От министерството му я препращат – като един вид награда за труда, който е вложил за лечението на хората от Северозападна България.

И във Варна д-р Басанавичюс продължава своята научна дейност в областта на етнографията, археологията и антропологията, като пише и публикува редица трудове в тези области. Оценявайки научния му принос, Българското книжовно дружество (сега Българска академия на науките) през 1898 г. го избира за дописен член, а през 1902 г. и за редовен член, което той приема като висока чест. Включва се и в обществения живот на града, като е избиран и за общински съветник от Демократическата партия, на която става член. Като такъв през 1902 г. той внася за разглеждане в Общинския съвет програма за развитието на Варна. Основното в нея, наред с редица хигиенни мерки, е предложението градът да се развива като курортен център, за което се правят и конкретни предложения – Морската градина да се разшири, в нея да се построят казино и беседки, да се поставят пейки, градът да се озелени, да се организира квартирна служба за настаняване на курортистите.

Д-р Басанавичюс във Варна

По негово предложение общината основава музей, „в който да се събират археологически предмети и материали за антропологията и етнографията на населението“ – това е и днес съществуващия Варненски археологически музей.

Д-р Басанавичюс във Варна

През 1905 година, след 25 години работа в Княжеството, д-р Басанавичюс получава право на българска пенсия и решава по здравословни причини (прекаран инсулт) да прекрати лекарската си практика. По това време в Русия настъпват политически промени, при които е отменена и забраната за публикации на литовски език, което става повод той да се завърне в своята родина. Но очевидно спокойният пенсионерски живот не е за него и още с пристигането си той се присъединява към месните литовски активисти и става член на инициативен комитет, който свиква първото народно събрание на Литва – Великият Вилнюски Сейм. Избран е за негов председател и като такъв внася, а Сеймът гласува резолюция, която настоява за автономия на Литва.

Д-р Басанавичюс в Литва през последните си години

В 1907 г. д-р Басанавичюс и неговите сподвижници основават Литовско научно общество, което да изучава историята и езика на Литва и към което се създава библиотека, музей и научен архив. Междувременно продължава и неговата научна дейност, която общо включва над 40 публикувани книги, между които и 9 тома литовски народни песни и приказки. За десетина години след завръщането си в родината той се превръща в истински народен будител и успява да извърши в Литва това, което правят в България през XIX век няколко поколения възрожденци.  Тази дейност му спечелва огромна популярност и признателност  и литовците започват да го наричат Tautos patriarchas – Народен патриарх.

По време на Първата световна война западните руски територии, включително и Литва, са окупирани от немците. Това създава благоприятни условия за решаване на литовския национален въпрос и кръгът около д-р Басанавичюс се възползва от ситуацията. Независимостта на малката държава е провъзгласена със специален Акт на 16 февруари 1918 година и Басанавичюс е първият, който го подписва, с което си спечелва и титлата Баща на нацията.

Д-р Басанавичюс в Литва през последните си години

Доктор Йонас Басанавичюс умира на 16 февруари 1927 година – в деня на деветата годишнина от литовската независимост и в деня когато много години преди това в Лом е изгубил единствената жена, която е обичал през живота си. До края на дните си той остава приятел на България и пише в спомените си: „Когато дойдох за пръв път в България, в първите години след робството, тя беше много изостанала. За 25 години тази страна и народът много се промениха. България се издигна в културно отношение… За развитието на Лом и други райони аз също положих известни усилия. Доволен съм, че не бях паразит в България. Българите също ценяха моя труд. Сред тях имах много добри приятели.“

Паметник на д-р Басанавичюс в Литва

А ето какво е написал за него ломчанинът Димитър Маринов, историк и фолклорист: „Басанович не е човек, а демон. Такива хора не е имало и няма да има. Басанович беше наш човек, истински любящ българин – човек от нашето село, със сърце и душа предан на нашето село. Той обичаше България повече от нас, българите. И работеше за нея. А колко много направи!“

Споменът за този забележителен човек, учен, лекар и общественик е жив и до днес в България. В знак на уважение и заради неговите големи заслуги варненци са нарекли една от централните улици на града „Д-р Иван Басанович“, а върху къщата, където е живял, е поставена паметна плоча.

Източник: Биографично изследване от Рачо Миланов

Подобни статии