Начало Забележителности „Башовишки печ“ – тайните на „новоспасената“ пещера

„Башовишки печ“ – тайните на „новоспасената“ пещера

от Mariana Gomileva
964 преглеждания

Изследване от спелеолози на пещерата „Башовишки печ“ / снимка: vidin-online.com

След дългогодишна борба за спасяването на пещерата „Башовички печ“, усилията на спелеолози и екоексперти, радетели за опазването на природните ни богатства, завърши с официално издадена заповед за обявяване на нова защитена територия – природната забележителност „Башовишки печ“. Тя се намира в землищата на село Орешец и село Бела, община Димово, както и село Гранитово, община Белоградчик, област Видин. 

Природна забележителност „Башовишки печ“ известна като пещерата „Воден печ“ заради прииждащите води при топенето на снеговете, се обявява от МОСВ за защитена територия с цел опазване на спелеоложкия обект на неживата природа, разполагащ с естествен подземен карстов извор, водни галерии, палеонтоложки находки, местообитаниe на прилепи и ендемична безгръбначна фауна. Пещерата е една от най-дългите в България и е с характерните за водните пещери образувания. В нея са открити фосилни останки от пещерни животни. В нея има поредица от труднопроходими сифони и огромни зали, в които може да се побере църква с размерите на видинската катедрала „Свети Димитър”, разказват спелеолози. Разделена е на две галерии с обща дължина около 4,5 километра.

Изследване от спелеолози на пещерата „Башовишки печ“ / снимка: vidin-online.com

Един от хората, които са прониквали най-дълбоко в недокрай картираната пещера, е проф. Петър Берон. На негово име са наречени неизвестните доскоро за науката малки насекоми – Бероникус, които се срещат само в пещерата „Башовишки печ“. Последните подробни карти са изготвени от Атанас Русев, в сътрудничество с експертите Иво Тачев и Алексей Жалов. Работата им по подготовката на многобройни и разнообразни растерни и дигитални картографични схеми остава в полза и на бъдещото прецизно изследване на това природно богатство, след официалното му обявяване за защитена територия.

Освен естественото подземно образувание, защитената територия включва и наземна част с площ от над 3 декара, в която се намира входът на пещерата. Според експертите е необходимо допълнително разширяване на този защитен периметър.

В заповедта, подписана от министъра на околната среда и водите Борислав Сандов се посочва, че е забранено унищожаването, повреждането и изнасянето на елементи от пещерната структура, включително камъни, седименти и пещерни образувания, както и палеонтоложки или археологически находки. Не са разрешени и дейности, които могат да доведат до обезпокояване или унищожаване на пещерни животни, както и внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове.

Образувания в пещерата „Башовишки печ“ / снимка: vidin-online.com

Как да стигнем до пещерата?

Тя се намира североизточно село Орешец, община Димово, Видинска област в местността Башовица. Разстоянието до село Орешец е около 2 км, а до Видин – 50км. Надморската височина на пещерата е 300 метра. Изходен пункт и удобно място за паркиране може да бъде кариерата непосредствено около пътя Орешец – Гранитово. От там по маркирана пътечка се изкачвате около 10 минути до входа на пещерата. Той е голям, ясно изразен и няма как да бъде подминат. „Башовишки печ“ е водна пещера с дължина от около 3300 м. Изцяло картирани са 1290 м. от проучената й дължина. През нея протича подземна река с дебит около 8 л/сек., а самата тя представлява периодичен извор с максимален дебит в порядъка до 3000 л/сек. Известната фауна от пещерата е стигобионтът и троглобионтната мокрица. Тя е периодично местообитание на прилепи. По окомерни преценки частите на пещерата, в които е проникнато досега, са с обща дължина около 3400 м, като е възможно да се открият и неизвестни засега части. Така „Башовишки печ“ понастоящем е втора по дължина в Северозападна България (малко след системата на Понора край село Чирен) и сред 15-те най-дълги пещери в България.

Тунел в пещерата „Башовишки печ“ / снимка: vidin-online.com

Какво има в пещерата?

Всеки решил да посети пещерата трябва да вземе под внимание факта, че температурата на водата целогодишно е 11 градуса, влажността на въздуха е 99%, а дълбочината на места достига до 2 метра. В тясната част на пещерата има изкуствено направен бент през миналия век, като се е смятало че от там минава р.Скомля.

Доказано е, че водата е годна за пиене.

Синтрови езерца в пещерата „Башовишки печ“ / снимка: vidin-online.com

Интересен факт е, че преди години в тясната част на пещерата са открити много фосили от пещерно животно, като най-големият е челюст дълга около 30 см. Смята се, че фосила е на повече от 14 хиляди години и е от мечка. Пещерната мечка (Ursus spelaeus) е праисторически вид живял в Евразия през средния и късен плейстоцен. Появила се преди около 300 000г. и изчезнала преди 10 000г. Съдейки по значителната степен на изтриване на зъбите, Пещерната мечка била вегетарианец, чиято основна храна включвала тревисти растения и мед. Причина за измирането на Пещерната мечка вероятно е изменението на климата в края на вюрмския ледников период, когато площта на горите рязко е намаляла, лишавайки мечките от източници на храна.

Илюстрация на пещерната мечка, обитавала „Башовишки печ“ / снимка: vidin-online.com


При посещение на „Башовишки печ“ ви очаква несравнима красота на синтрови езера и различни причудливи форми.

Какво застрашаваше пещерата?

Пещерата е образувана в масива Пъкина глама и попада в обсега на концесионната площ на находище „Орешец”, където концесионерът добива варовици в продължение на 25 години, което я прави застрашена от изчезване. При изготвянето на изискващите се за отдаване на концесия документи компетентните органи не са взели предвид съществуването на пещерата. Заради работа на същата кариера преди години в селото се вдигнаха на протест. Опасенията на хората там бяха за евентуално замърсяване на въздуха. Местните жители не искаха да се спира работата на концесионера, но настояваха стриктно да се спазват нормите за опазване на природата. Изключителна тревога събуди най-вече факта, че според проекта за дейност на кариерата, през 2014 г. добивните дейности ще достигнат хоризонт 300 (кота 300) – нивото на което се развива пещерата, при което имаше опасност да бъде напълно унищожена с всички произтичащи от това последствия. След среща в МОСВ през 2014 г. спелеолозите са получили уверения, че ще бъдат взети всички предупредителни мерки пещерата да не бъде засегната в резултат на извършвания наблизо добив на инертни материали. По време на управлението на служебното правителство, министърът на околната среда и водите Асен Личев отново активизира дейностите по спасяването на пещерата. Той възложи на РИОСВ – Монтана да свика Комисия, която да обсъди с всички експерти детайлите по обявяването на тази нова защитена територия в северозападна България. Днес, след като тя е официално обявена за такава, остава да се осъществява контрол и да не се допуска разрушаването на нещо, което природата ни е завещала от хилядолетия.

Иточник: МОСВ, БНР, vidin-online.com и др.

Подобни статии