Бабинден е последният от празниците за Рождество Христово. Това е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагали при раждане. По стар стил се отбелязва на 21 януари. Празникът идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Традициите на този ден са подчинени главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.
В Северозападна България се извършват и обреди, свързани с коликите по децата, наричани в селата бабици. Ето какъв е точно обичаят в село Паволче, където празнуват Бабинден по стар стил:
Бабата става посред нощ срещу празника. Измива се, облича се в празнични дрехи и тръгва по всички домове, където има малки деца, които е израждала. Когато обиколи всички домове и благослови децата за здраве, тя се прибира у дома и се готви за празничния обяд. Във всяка къща, която посещава, бабата носи червен и бял конец, които завързва на децата. Участие в обичая взимат всички млади булки, на които бабата е бабувала – те й носят хляб, баница и печена кокошка.
Подготовката включва подреждането на синията, носенето и наточването на вино и ракия за почерпка на невестите, дошли да посетят бабата. За този ден жените приготвяли за трапезата две специални ястия – млечна баница и бурания. Буранията е манджа с кисело зеле и ориз. Най-напред се зъпържва лук, в който се слага нарязано на ситно зеле. Отделно се вари ориз и след това готовият орис се смесва със зелето. Разбърква се добре и се оставя да поври с олио и зелев сок. Яде се студено. Поднася се и „Блага ракия“ за затопляне и изгонването на мъжете в къщата, тъй като Бабинден е женски обичай, в който не участват мъжете.
Същинската част на обичая започва с пристигането на жените в къщата на най-младата булка, където вече е бабата. Булката и бабата си спомнят за раждането на невестата, докато чакат другите. При влизането, всяка една трябва да прескочи керемида, за да гони дявола от дома. Всяка от жените носи на бабата по една кърпа и пита, а една от невестите носи и новороденото си дете. На новороденото бабата завързва червен конец – да е бяло и червено, живо и здраво. След това се прекажда около софрата за здраве и берекет. Полива се на бабата, а тя си умива ръцете със сапун и благославя: „Колкото бързо се спуска сапуна, толкова лесно да раждат жените! Колкото пръски ми капнат от ръцете, толкова здраве да има в тази къща“ .
След благославянето, бабата разчупва питата и нарича всяка невеста какво чедо да чака. Преди да се заведа бабата на реката да се окъпе, първо трябва да се откупи. Всяка една невеста трябва да плати символична цена. След поливането с ледена вода от реката жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо.
Характерно за село Паволче е, че се разиграва сценка – „за джумбуш“, в която няколко мъже се опитват да вземат участие като се преобличат в женски дрехи и нарамват „под мишка“ по една кукла. Хващат се на хорото, но бързо биват разкрити. За да остане бабата при невестите, те я откупват от мъжете и я завеждат на реката, където я окъпват.
Песни:
Две моми
Бело котле, ран босилек
Радо, Бела Радо
У котлето бистра ракия
Радо, Бела Радо
Да си пойм стари сватове
Радо, Бело й Ра
Да им стари сватове,
млади кумове
Радо, белай Ра
Че ти водим млада невеста
Радо, белай Ра
Млада невеста, първо венчило
Радо, белай Ра
Карамфилчето
Ако се зажениш, мене да си вземеш,
мене да си вземеш Доне мамина
Ако се зажениш, мене да си вземеш,
мене да си вземеш Доне мамина
Карамфилчето, кара, карамфилчето
китка медена мен донесена
Карамфилчето, кара, карамфилчето
китка медена мен донесена
Аз ще ти купя сърмено коланче,
Сърмено коланче, Доне мамина
Аз ще ти купя сърмено коланче,
Сърмено коланче, Доне мамина
Карамфилчето, кара, карамфилчето
китка медена мен донесена
Бабин ден е и денят на преподобна Доминика – девойка-аскетичка от Цариград, която лекувала болни, предсказвала бъдещето и имала власт над природните стихии. Имен ден празнуват жените с имена Домна, Доминика, което от латински означава неделя.
Източник: kartanavremeto-vratsa.org