Турлашки събор в Чупрене
Арменци ли са торлаците? Тази наглед странна теория е проучена от д-р Едуард Селян, един от основателите на арменистиката в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Д-р Селян проучва топонимията на старите арменски поселища и тези на торлаците, като намира връзки между арменския език, т.нар. торлашки диалект и езика на българите – павликяни. Тази теория съвсем не е лишена от основание, както ще видите по-долу. Нови научни изследвания, направени след публикациите на д-р Селян потвърждават до голяма степен тезата му. От началото на 90-те години Ангел Янков, сега доцент, проучва българските католици и техните празници и обичаи, резултатът е монографията му „Календарни празници и обичаи на българските католици“, издадена 2003 г. В нея той преоткрива връзките между отделните павликянски общности, предполагаеми наследници на воини, заселени по българските земи още от времената на Византия. Има предположения, че това са арменци или жители на земите около днешна Армения, които впоследствие стават верни на българските владетели. Една част от тях се претопяват и губят спомена за произхода си, като вероятно постепенно приемат православието, а някои – исляма. Малки компактни групи запазват обявената си за еретическа вяра и приемат християнството късно, около 16-17 век от католически мисионери. Една част от тях заминават за областта Банат и днес са известни като банатски българи.
Петър Богдан Бакшич (Бакшев) и другите чипровски просветници описват старите павликяни като славяни, запазили славянски книги и език. Но дали арменците не могат да се нарекат чисти славяни или пък до някакъв момент това не е било етническа, а кулурна принадлежност? Все пак през 16-18 век едва се заражда идеята за националността.
Торлаците (турлаци по Белоградчишко), банатските българи и православните наследници на павликяните имат няколко общи черти, видими и до днес. Първо – живели са изолирано, в своя общност, в която трудно допускат чуждо влияние. Това се усеща и сега, десетилетия след големите социални промени на 20 век. Второ – все още пазят езика си. Преди години голям научен проект на БАН показа карта на българските говори, която причисли павликянския към този от район Рупчос в Родопите, откъдето явно произлиза днешната банатска българска книжовна норма. По същество тя съдържа запазен стар български език, вероятно капсулиран от късно Средновековие, а може би и по-ранен – това е втора особеност, признавана и за турлашкия диалект, и за павликянския. Не ни е известно обаче да са правени задълбочени изследвания на връзките между двете, а такава определено има. И трета обща черта – бита и начина на живот – ако пътувате из селища по Турлакия, сред православни и католически павликяни със сигурност ще забележите отношението им към къщната подредба, отношението към водата и обичаи, свързани с чистене, а допреди век е имало много общи елементи в облеклото. Най-видими са двупрестилчените женски носии, носени в Северозапада, в Банат и в отделни села на Плевенско и Търновско. Друга обща черта е силната войнственост – казват, че някога разселили павликяните по отдалечени места на север заради оправдания им имидж на опасни воини.
Но нека видим какво пишат д-р Едуард Селян в публикация от днешния „Белоградчишки лист“. Преди това проф. Борислав Тошев ни въвежда в темата:
„АРМЕНЦИ ЛИ СА ТОРЛАЦИТЕ: СЪОБЩАВА ЕДУАРД СЕЛЯН (2018 Г.)
Доц. д-р Едуард Селян е между основателите на специалността арменистика и пръв преподавател в нея в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1961 г. той завършва със степен магистър по Арменски език и литература Ереванския държавен университет. През 1962 г. специализира машинен превод в Арменската академия на науките. През 1965 г. защитава докторска дисертация по филология в Ереванския държавен университет. В периода 1969 – 1983 г. работи като лектор по арменски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1991 г. работи като експерт по арменски език в Министерство на образованието и науката и през периода 1995-1998 г. е ръководител на новосъздадената специалност „Арменска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 г. работи като уредник на Арменския музей в Лос Анджелис, Калифорния. Има редица публикации, предимно арменски речници и учебници, но и изследвания върху павликяните в България и техните арменски корени. Сега д-р Селян живее в САЩ и е член на нашия Клуб „Приятелите на Белоградчик“.
Статията, която сега Белоградчишкият ежедневен илюстрован лист предлага на вашето внимание, съдържа аргументи, досега не вземани под внимание в научната литература – торлаците не са нито траки, нито славяни, а имат арменски произход. Статията е депозирана в Academia.edu.
Academia.edu, Research Gate и arXiv.org са трите най-престижни научни бази-данни, които се следят с внимание от изследователите от всички научни области.“
Следва продължение…