База данни на разположението на музеи, туристически центрове, посетителски центрове и др. по р.Дунав на Google Maps / снимка: Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“
Римското наследство се простира по цялото протежение на река Дунав. Регионалният исторически музей – Видин ще има възможност да участва в изграждането на международна музейна мрежа по Дунавския лимес. Антична Бонония във Видин е избрана за пилотен обект, в който се планират различни дейности в подкрепа на номинацията на Римския Дунавски лимес за включване в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Значимостта на Бонония, състоянието на проучванията и възможностите за социализация бяха представени по време на онлайн фокус група, посветена на Римския Дунавски лимес, от археолога в РИМ – Видин Ваня Ставрева, зам.-научен ръководител на археологическите разкопки на Бонония.
Регионалният исторически музей във Видин е асоцииран партньор в рамките на международния проект с участието на 10 държави „Валоризиране на културното наследство и насърчаване на устойчивия туризъм чрез съживяване на общото наследство по Дунавския лимес като основа за културен маршрут”, с акроним Living Danube Limes, финансиран по програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“.
Основен партньор по проекта е Националният туристически клъстер „Българският пътеводител“. Неговият екип е автор на подробна презентация с акцентите в проекта.
снимка: Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“
Като част от проекта през октомври 2022 г. Видин ще бъде домакин на Късноантичен „Фестивал на живата история“ и на една от спирките на „Danuvian Alacris“ – реконструирана късноантична лодка тип „Лусория“ от IV в., направена въз основа на находки в Обертайм и в Майнц.
снимка: Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“
Антична Бонония ще бъде включена в мобилно приложение, ще бъдат направени и 3Д виртуални реконструкции и ще бъде поставено интерактивно оборудване.
Ваня Ставрева, зам.-научен ръководител на археологическите разкопки на Бонония / снимка: РИМ-Видин
„Ако не бяхме инати, ако не бяхме започнали проучванията на Бонония през 2018 г. и не ги бяхме продължили без прекъсване до днес, нищо от това нямаше да се случи! Горда съм! Усилията си заслужават! И Видин го заслужава!“, сподели развълнувано Ваня Ставрева.
Древната Бонония се намира в близост до брега на Дунав и принадлежи към градовете и укрепленията на римския дунавски лимес. Смята се, че името произхожда от латинската дума „bonus“, което означава „добър“. Въпреки че е известна от римските исторически източници, Бонония досега не е била истински изследвана. С последните строителни работи в жилищния квартал „Калето” във Видин са разкрити части от добре защитени стени. След археологическите проучвания е установено, че те принадлежат на западната порта на крепостта, която се простира на площ от 20 хa под сегашния град. Крепостта датира от I век сл. Н. Е., когато тук е била разположена Първа цизипаденска кохорта, конна част от елитни римски войници. Счита се, че най-голямото разрастване на Бонония е свързано с оттеглянето на римските колонизатори от провинция Дакия и образуването на новата провинция Крайбрежна Дакия – след 272 г. сл. Н. Е., при император Аврелиан. По този начин в края на III – началото на IV в. Бонония вече е значимо селище със солидна укрепителна система. През V и VI век Бонония преживява опустошителни нашествия на хуни и авари, но е възстановена (за разлика от Рациария и Дортикум) и продължава да съществува през Средновековието, когато българите построяват крепостта Бдин. През XI и XII век Бонония отново е част от Източната Римска империя (Византия). Разкопките дадоха ясна информация за това възстановяване на крепостта от Константипополските василевси. По време на Второто българско царство, тук е центърът на Видинското царство, управлявано от цар Иван Срацимир (края на XIV век). Разкопаните културни пластове са с дълбочина над 6 м, а на някои места и над 7 м. С изключение на останки от римско време и находки от късната античност, при изследванията на Западната порта на Бонония археолозите са попаднали на слоеве от Ранното средновековие: 7-10 век, от епохата на Византийското владичество и Второто българско царство: 11-14 век, и на особено големи останки от османския период и Ренесанса: 15-19 век.
Археологическите разкопки на Бонония / снимка: РИМ-Видин
Според научния ръководител на разкопките, доц. д-р Здравко Димитров, Бонония има най-представителните и най-мощни защитни структури по долнодунавския лимес. Само тук стената е широка 4 м., а крепостните кули са десетоъгълни, с диаметър 25-30 м. Находките също са впечатляващи. Сред всички стои бронзовата глава на император Нерон, открита от Й. Атанасова, при спасителни разкопки през 60-те години. По време на новите разкопки вече са открити над 1000 находки, много от тях монети, предмети от бита, керамични съдове, „terra sigillata”, архитектурни декорации от сгради, печати и други паметници с епиграфско съдържание и много други. Очаква се археологически останки да са под цялото подземно пространство на град Видин. Под днешната „Баба Вида“ (в момента единствената напълно запазена крепост в България) се приема, че се намира северозападната кула на Бонония. В района на известната Видинска синагога, тъй като геофизичните проучвания показват следи от древни руини и там, се предполага, че е центърът на римския военен лагер. Бидейки толкова дълбоко в земята, е запазило останките от лоши метеорологични условия и иманяри. Проучванията и разкопките ще продължат през следващите 2-3 години, подкрепени от Министерството на културата и община Видин. Основната цел е да се организира и представи археологически парк, който ще бъде основната атракция за бъдещите посетители.
Кметът на Видин обеща да промени градоустройствения план на града, за да може да позволи изложбата на новооткритите структури. Трябва да се направи възстановяване и консервация на руините, обграждане на обекта с ограда и табели, части от стената, които да бъдат покрити с геотекстил за съхранение през зимата и т.н. Археологическите обекти на Бонония и Рациария са част от съвместната номинация на римския дунавски лимес за световно наследство на ЮНЕСКО.
Източник: РИМ – Видин, LIVING DANUBE LIMES Бюлетин Издание 2, Юни 2021