Фауна: Дунавските есетри

Фауна: Дунавските есетри

Моруна, една от есетровите риби, които още се срещат в Дунав | снимка: WWF / Jutta Jahrl

Дунавските есетри са едни от най-древните обитатели на Европа. Те са надживели динозаврите, осигурявали са прехрана и поминък хилядолетия наред, но от XIX век насам големите риби постепенно изчезват, предупреждават от WWF – България. Причините са няколко – прекомерен улов, бракониери, унищожаване на местообитанията им, индустриално замърсяване.

Ето какво още разказват от WWF:

Есетровите риби са включени в Червената книга на световнозастрашените видове на Международния съюз за опазване на природата. До 19-ти век гигантски есетрови риби мигрират по река Дунав чак до Германия и на тях разчитат много рибарски общности. Днес обаче три от шестте местни дунавски видове се определят като критично застрашени, един като застрашен, а два се смятат за изчезнали. Основните заплахи пред есетрите са измененията в реката (загубата на местата за размножаване и отрастване на рибките и прекъсването на миграционния им път), замърсяването на водата, свръхуловът и бракониерството.

В момента със заповед на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е забранен уловът на есетри в българската част на Дунав и в Черно море. Забраната се отнася за четирите вида, които все още се срещат във водите ни – руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), чига (Acipenser nilhenus), пъструга (Acipenser stellatus) и моруна (Huso huso). Забраната е въведена за пръв път през 2011 г., а от тази година е удължена с още пет години. В Румъния уловът е забранен от 2006 г.

Тази мярка безспорно е необходима, но извън нея са нужни и други сериозни действия, координирани между държавите в поречието на Долен Дунав, за опазването на тези емблематични риби, коментира Веселина Кавръкова, директор на WWF България.

Организацията има проект „Съвместни действия за повишаване на осведомеността относно свръхексплоатацията на дунавските есетри в Румъния и България“. Неговата цел е да попречи на прекомерния улов, основна причина за изчезването на рибите.

Руска есетра © Andrey Nekrasov / WWF-Canon

Руска есетра © Andrey Nekrasov / WWF-Canon

Есетровите риби достигат полова зрялост сравнително късно, при моруните, които живеят до 100 години, това се случва след 14-18- годишна възраст. По тази причина пет, та дори и десет години са твърде кратък период, за да очакваме резултати от забраната на улова, обяснява Кавръкова. Според нея ограничението върху улова е само един от факторите, който би могъл да допринесе за възстановяване на популациите. Ключово е значението на опазването и възстановяването на местообитанията на есетрите. През последните години експерти от WWF България проучваха състоянието на есетрите и техните местообитания в българския участък на реката. След месеци работа на терен и стотици хвърлени мрежи, тези проучвания са все още в начален етап, а научните данни за есетрите са недостатъчни. Необходимо е проучванията да продължат – само ако знаем повече за местата, на които се размножават есетрите, ще можем да вземем ефективни мерки, за да ги защитим, посочи Кавръкова.

Зарибяванията също представляват възможност за укрепване на тези видове – три от които са критично застрашени, а един е със статут на застрашен. През изминалите две години WWF България разсели над 50 000 малки чиги в река Дунав. Би било добре подобни зарибявания с генетично чисти дунавски екземпляри да се правят и от правителствата на държавите по течението на Долен Дунав, коментират от организацията.

Още за проекта вижте тук: http://danube-sturgeons.org/bg/za-proekta/

Атлантическа есетра © Hartmut Jungius / WWF-Canon

Атлантическа есетра © Hartmut Jungius / WWF-Canon