Уикенд по пътя на римляните

Източник: standartnews.com
Снимка: standartnews.com

Ако се интересувате от древна история, все още малко известно етнографско наследство, от непокътната дива природа, то решението е едно – уикенд в Северозапада. Маршрутът впечатлява с красиви гледки, срещи с произведения на изящното изкуство от минали епохи, и разбира се – с гостоприемството на днешните обитатели на тази земя. Само на това място може да изпитате и удоволствието от ястията на торлашката кухня. Постни, леки и здравословни, те допълват изживяването по тази още непозната и затова наричана дива част на България.

“Уикенд в Северозапада” се нарича туристическият маршрут, който управата на Монтана създава заедно с партньори от още три общини – Чипровци, Чупрене и Ружинци. Природни красоти обединяват и четирите места, а всяко има своя неповторима история, традиции и бит.

Пътешествието из “дивия Северозапад” започва от Монтана, защото градът е най-близо до София – само на 110 км. Гостите най-напред се качват на хълма Калето, където се издига римската крепост “Монтанезиум”. Строена е през първия век от новата ера, за да пази важните за империята пътища от Дунав към Рим през прохода Петрохан. По него те превозвали злато, добито от пясъците на местните реки и от рудниците в планината при Чипровци. Разрушават я азарите, готите и славяните през шестия век. От миналата година крепостните стени са възстановени във вида, в който ги оставят нашествениците след разрушенията. Те са повдигнати от основите си дотолкова, че да дават представа за портите, кулите, казармените и жилищните помещения, за базиликата на крепостта. Посетителите се дивят на историята на цитаделата. От каменни плочи са станали известни имената на управители и войни, дори на лекаря на легиона Аурелио, който помагал и на населението извън крепостта.

През 161 година император Марк Аврелий дал градски статут на селището с прилежащи земи от Балкана до Дунав. Знатна римлянка идвала да се черкува в тукашната базилика. За празничните трапези в Рим оттук било доставяно едро жито, вино и животни. До края на XIX век крепостта е била по-добре запазена. Но с обявяването на новото славянско селище Кутловица за град местните започнали да вадят камъка от стените на крепостта, за да си сторят къщи, улици, тротоари. Сега до крепостта водят каменни стъпала, по които се тръгва от площад “Георги Александров”. Това е името на археолога, който пръв е направил разкопки и проучвания в нея

Част от каменните плочи, намерени при разкопки в крепостта, са изложени в лапидариума, който се намира недалеч от центъра на Монтана. До него е и Михайловата къща, в която са събрани вещи от бита на местните от края на XIX и началото на XX век. В експозициите на историческия музей има над 50 000 експоната, но сред тях се отличават произведенията на чипровската златарска школа и якимовското златно съкровище от втори-първи век преди Христа. Посетителите виждат негово копие, но то е достатъчно да представи уникалната култура на траките, живели по тези земи преди славяните.

Само на 18 км от Монтана се намира Лопушанският манастир. Светата обител е паметник на културата, защото представлява умалено копие на Рилския манастир. Има икони и стенописи, дело на най-големите български иконописци. От Нова година в него се намира и най-старата икона, открита в стена на храма му, след пророчески сън. Тя е на Богородица с младенеца и е оцеляла от времето преди Чипровското въстание от 1688 година.

Втората спирка от маршрута е Чипровци. Древният книжовен, занаятчийски и рудодобивен център днес привлича и с история, и с природа, и с изящно изкуство. Само в него едно място отдавна е наричано исторически хълм, защото на него се е състояла цялата история на селището. На него се е намирала католическата катедрала “Санкта Мария” и манастир, построени през 1371 година. В светата обител имало училище, което учило на четмо и писмо католическите младежи от околността. По-късно било създадено и първото висше училище по българските земи.

– “Семинариумът”, където се преподавали чужди езици, философия, други предмети. Тъй като католическите монаси били основни двигатели на подготовката за въстание срещу турците, то след потушаването му през 1688 година манастирът и храмът му били унищожени. Днес на хълма са останали само основите им. До тях обаче е оцеляла правословната църква “Свето Възнесение Христово”, действаща до днес. На хълма се намира историческият музей, в който може да се видят гербовете на знатните чипровски родове, документи за големите личности на Чипровци Петър Парчевич, Петър Богдан, Георги Пеячевич.

С великолепие на природа и светост се отличава и чипровският манастир “Свети Иван Рилски”.

Околностите на градчето крият неподозирани красоти – девствени гори и поляни, буйни водопади. Гостопроиемница и къщи за гости посрещат туристите. И не без значение – в тях гощават с ястия от своята кухня. Всеки гост може да опита наложената баница с козе сирене или тиква, пълнените чушки с боб и боровинковото сладко.

От Чипровци маршрутът продължава в Чупрене – друго селище от торлашката общност. В него е най-добре човек да попадне по време наоригиналния събор, наречен “Када кум прасе и ти вречу”

Смисълът му е, че при всяка ситуация човек трябва да бъде готов да действа веднага, нищо да не отлага за утре. В Чупрене може да се види оцеляла до днес дива природа от букови и иглолистни гори с цялата им фауна. Може да види летящ над главата му планински орел, да чуе песента на глухар, а пътя му да пресече златоопашата лисица. Скоро може да види и дива коза, тъй като общината работи по проект за връщане на дивия вид към природата. Вече се подготвя стадо, което ще бъде пуснато на свобода в планината около Чупрене.

В Чупрене по всяко време е отворена туристическа спалня, хижата “Горски рай”, базата за ловен туризъм и отдих. В друго село от общината – Горни Лом, също е отворена хижа -“Миджур”, която е изходен пункт за тези, които искат да изкачат връх Миджур. В Горни Лом има и богата етнографска сбирка. Етнографска сбирка има и в друго село от общината – Долни Лом. В Чупрене гощават и със специалитета на торлашката кухня – белмуж. Ястието, което е превъзходно мезе за ракия, се приготвя от прясно още не осолено сирене и брашно. Жените го представят като лекарство за болен стомах, но и като най-големия си деликатес.

По средата на маршрута между Чипровци и Чупрене е Ружинци. Ружинци е отправна точка и към Белоградчик, и към Видин. Селото има древна история, в околностите му са открити останки от римска крепост, които не са проучени. В годините на османското владичество станало известно с порива си за независимост. През Ружинци реките, които идват от планината при Чупрене, текат спокойни. За риболовците има и три язовира.

192 000 българи през 2012 и 2013 година са избрали за своите уикенди маршрути из Северозападна България, сочи проучване на социологическата агенция ЕСТАТ. Това са хора, които искат да научават нови неща, да разглеждат природни, културни и исторически забележителности, да се разтоварват от напрегнатото си ежедневие с разходки сред красива природа. През следващите години броят им ще се увеличава, надяват се в четирите общини, обединени с проекта “Уикенд в Северозапада”.