Румен Драганов: Туризмът по река Дунав е ликвидиран. Можем да променим това

Източник: вестник “168 часа”, 6-12 декември 2013

Интервю с Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма:

 Има ли туризъм в Северозападна България?

В България през втората половина на миналия век северозападните региони се      сблъскват с масирана индустриализация, произвеждайки стоки, които са имали пазар в Източния блок.

Изградени са множество туристически обекти, разработени са маршрути с исторически и културен характер. Съществуващото пътническо корабоплаване е осъществявало транспортно туристическа връзка с градове по поречието на реката. След промените много от хотелите и туристическите обекти са затворени.

Туристическото корабоплаване по река Дунав в българската част е ликвидирано. Хората в Северозападния регион са рядкост, обезлюдяването и застаряването на населението са ударили безжалостно малките градове и особено селата, оставяйки в руини кипящите някога от живот къщи, предприятия, училища, църкви и селскостопански кооперации. Днес Северозападна България се смята за от най-бедния регион в ЕС и е на ръба на оцеляването.

Почти не може да се намери работа в градовете Монтана, Враца и Видин. Безработицата в тези градове се движи над 28% и е една от най-високите за страната. Земеделието е основният икономически поминък в тази част на плодородната Дунавска равнина, но заради ставите технологии за отглеждане добивите са ниски.

В същото време туризмът в Северозападния район не е спрял да се развива. Местата за настаняване нарастват в последните пет години с 19% и достигат общо 192, като техният пазарен дял нараства на 7%.

Средната дневна цена нараства за същия период с 16% и достига абсолютен размер от 35,75 лв. за едно лигло при средна за страната 43,37 лв. Средната заетост достига до 17,9% при средно за страната 33,2%, а средният приход от налична стая (RevPAR) за 2012 г. възлиза на 4671,45 лв.

Парадоксално е, но показателите са много близки до тези на Стария град на Несебър, който е паметник на ЮНЕСКО и се намира в близост да най-големия морски туристически комплекс Слънчев бряг, но е в сянката на новите луксозни хотели изградени в региона.

Какви са предпоставките за развитие на туризма в този регион?

Стратегическото място на Северозападна район се очертава като важен фактор за развитие на туризма, особено след откриването на Дунав мост 2, свързващ Видин с Калафат.

Регионът получи важна транспортна комуникационна връзка със Северна Европа и за кратко време популярността му даде конкретни икономически резултати в туристическото търсене и предлагане. Общата българо-сръбска и българо-румънска гранична зона дават възможност за множество връзки между произволни общини.

Връзките между хората от общата гранична зона трябва да са в основата на интензивен туристически обмен. Множеството празници свързани с традициите и обичаите, са били и ще бъдат в основата на пътувания, свързани с етнографски, кулинарен, селски, спортен, младежки и културен туризъм.

Нематериалното културно наследство, изключителните природни феномени и богатото археологическо и архитектурно наследство са най-силната предпоставка за развитието на туризма.

Държавата подпомага ли развитието на трансграничния регион България – Румъния в българската част и какво може още да направи?

Активизирането на дунавските общини, трансграничните проекти България – Румъния и България – Сърбия имат изключително важно значение за бъдещото развитие на туризма.

Изразеното желание за сътрудничество от край-дунавските държави и планираното интензивно включване на австрийския бизнес през 2014 година за развитие на транс граничния регион, включително възстановяването на пътническите речни линии по Дунав между пристанищата, е изключително позитивна стъпка в бъдещето развитие на туризма.

Създаването на общ регионален бранд на трансграничния регион България – Румъния какво ще промени в развитието на региона?

Общият регионален бранд на трансграничния регион България – Румъния трябва да изясни преди всичко на хората от региона какъв е потенциалът на техния ареал по начин, по който те самите да негови ползватели. Простичко казано, да си помагат сами на себе си в разбирането къде се намират и къде искат да стигнат. Да разберат и факта, че и бананите и ананасите помагат за развитието на други икономики, а плодовете, които берат и преработват на място, хранят тях. Ако хората от целия ареал харчат по-голямата част от парите си за туризъм вътре в самия ареал – помагат на самите себе си. Ако продават своята органична продукция – стават по-силни икономически. И че ако те се забавляват на своите празници, много други да празнуват заедно с тях.

Вие бяхте част от проведени работни срещи с представители на заинтересованите страни за реализация на процес по създаване на общ регионален бранд на трансграничния регион Румъния – България. Какви впечатления можете да споделите от тези срещи, готови ли са хората за работят за общ бранд и развитие на региона?

Впечатлен съм от хората, с които се срещнах. Устойчивостта на характера и философията на живота, която споделят, е дълбоко морална и отговорна към земята и природата.

Добрите практики на малки туристически предприятия. Примери на местни и чуждестранни инвеститори в туризма. Видях хора със силно вплетени корени и воля да се устои на изпитанията на времето, видях и суперсъвременни комуникационни технологии, използвани от младите така, както това днес се случва навсякъде по света. Северозападна България, вече не е отдалечен район е Европа и света. Тя е част от него и точно толкова център, колкото е център центърът на която и да е световна столица.

Най-впечатляващото обаче беше вярата в потенциала на бъдещото развитие на         региона и отговорността на хората, които знаят за какво са там.