Граничните области на България и Сърбия могат да предлагат общи туристически пътувания

Западните райони на България и Източна Сърбия биха могли да се развиват заедно и да си помагат в привличането на туристи и развитието на малките производители на храни. Това ще бъде целта на новия проект на фондация “Д-р Стамен Григоров” за клъстер между фермери, общини и туроператори от двете страни на границата, съобщи председателят на фондацията Юлия Григорова. Проектът е още в начална фаза и плановете засега са в него да се включат общините Трън от България, Ниш и Бабушница от Сърбия, производители и преработватели на мляко, както и туроператори, които да предлагат пътувания в региона. Плановете са да се направят и магазини в Трън, Ниш и в Музея на киселото мляко в с. Студен извор, където фермерите да предлагат продукцията си.

 Вкусен туризъм

“Искаме да затворим веригата производители, преработватели, магазини и да включим туроператори в клъстера”, обясни Григорова. Тя посочи, че и в момента има няколко туристически компании, които водят посетители в района на Трън, но засега посещенията са основно по време на фестивали и панаири, като този на киселото мляко в Трън. Идеята обаче е те да идват и през другото време, като се привлекат още туроператори, които да предлагат посещения, включително общи екскурзии в западните райони на България и в Източна Сърбия.

Тъй като Сърбия все още не е член на ЕС, има доста разлики в регулациите и документите, необходими за работата по клъстера, обясни още Григорова. Западната ни съседка вече официално е кандидат-член на съюза и преговорите за това трябва да започнат на 21 януари. Различната регулация в Сърбия е причина много от традиционните храни там да бъдат запазени и да се предлагат напълно легално за продажба. Поне част от по-свободните правила могат да бъдат запазени и след приемането в ЕС, ако страната успее да се договори.

В България, напротив, уговорените още в предприсъединителния период ограничения затрудняват много от по-малките производители. Тяхното подпомагане е цел на друг проект на фондация “Д-р Стамен Григоров” – за укрепването на капацитета на производители и преработватели на мляко в граничните области между България и Сърбия. Проектът “Екомилк-208” е финансиран по европейска програма за трансгранично сътрудничество и в него участват още общините Трън и Ниш, както и сръбския “Клъстер Сирене-Юг”. Проучванията са правени в българските области Перник, Кюстендил, Видин, Монтана и София-област, заедно със сръбските Нишавска и Пиротска.

 Кой се справя по-лесно

По време на проекта фермери от граничните области на България и Сърбия са обменили опита си, а анализите от разговорите с тях показват, че българските животновъди се сблъскват с много повече проблеми и административни пречки в работата си. Финансирането е сред основните пречки пред започването на дейност и развитието на българските предприятия, посочи Юлияна Борисова, фермер от пернишкото с. Мещица. Тя посочи, че поне при тях всички получени субсидии се инвестират и затова фермерството не бива да се разглежда просто като поминък, а и като бизнес. Борисова разказа, че доста предприемачи са изгубили дори и жилищата си, защото не са успели да плащат банковите кредити, затова използването на заемен капитал трябва да се обмисля добре.

Участниците в проекта “Екомилк-208” разказаха и за сръбския опит в случая – там общините активно подпомагат малки фермери, като изплащат лихвите им по заеми и субсидират дори много малки производители. Кметът на Трън Станислава Атанасова призова и българските фермери да бъдат по-активни при използването на субсидии, като даде за пример наскоро приключило кандидатстване за помощ в общината, за което документи са подали само земеделски стопани и нито един животновъд.

 Още за проекта “Екомилк-208” и резултати от проучванията може да прочете на сайта му http://ecomilk-208.org.