Зарезан в Белоградчишко

wine“Свети Трифон”, по – известен като “Трифон Зарезан” или “Денят на лозаря” е един от най-българските, жизнерадостните и обичани празници. Празник, запазен от векове в българските традиции. Тачим го като закрилник на лозари, винари, градинари и кръчмари. Сигурно и поради това той винаги се чества с много веселие и вино.

Според изследователите България е единствената страна в света, в която се чества Ден на лозаря. Смята се, че празникът по всяка вероятност е останал от времето на Римското владичество на Балканския полуостров. Честването  Деня на лозаря има дълбоко реалистичен смисъл, защото е свързано с една от най-важните дейности в лозарството – резитбата.

В Белоградчик празникът ежегодно се отбелязва на 1 февруари, когато Българската православна църква чества Свети Трифон Зарезан. При лоши климатични условия празникът се пренася на 14-ти февруари, когато се провежда и народното празненство за  Деня на лозаря, посветено на труда и любовта на българина към лозата, гроздето и виното.

В деня на празника централният площад в  Белоградчик се изпълва с хора. Градусът на настроението се вдига и от изпълненията на духовия оркестър при местното читалище. По традиция се зарязва голямата лозница, намираща се непосредствено до самия  площад. Следва празничен водосвет, отслужен от архиерейския наместник. После се появява Трифон Зарезан, облечен в национална носия, с лозарска ножица и бъклица вино в ръка. Той изпълнява ритуала по зарязването, полива лозницата с вино и благославя, като изрича думи за берекет от грозде, с руйно вино да преливат бъчвите, а народът да се радва на голяма веселба. Ритуалът по зарязването се изпълнява и от кмета на общината, който приветства всички присъстващи и честити на имениците. На участниците, заели първите три места в конкурса “За най-омайно вино” се връчват грамоти и предметни награди. Същите отличия се връчват и на победителите в конкурса “За най-качествен мед”. Организаторите са се постарали да осигурят бъчва с вино, баници и бюреци, за да могат всички да се чукнат с чашка вино и да опитат вкусните баници, така да усетят атмосферата на празника, който продължава с народни танци, изпълнени от няколко състава на Детския комплекс в града.

Ежегодно, празникът се отбелязва и от винарска изба Боровица и  винарска изба “Магура” в село Рабиша, които активно работят за възвръщане на старата слава на общината в областта на винопроизводството и увеличават площите с лозови масиви. Техните трапезни и шампанизирани вина са предпочитани от ценителите в страната и в чужбина. Според Адриана Сребринова, натрупала достатъчно опит в бранша, почвите в Белоградчишко са изключително благоприятни за отглеждането на лозови масиви в региона. Това се дължи най-вече на спецификата на самата почва. Тук тя е песъчлива и камениста, с високо съдържание на желязо, други минерали и микроелементи и  вещества, отлагани милиони години, защото както е известно тук е било дъно на море. Районът е еднакво подходящ, както за червени, така и за бели вина.

“Трифон Зарезан” по традиция се отбелязва и от отделните домакинства в града и в някои от по-големите села. Лозовите масиви, основно са съсредоточени в местностите “Маркашница”, “Крупец” и “Нарътанье”. Тук повечето от собствениците имат и собствени вили. Най-оживена е “Правителствената падина”, както казват на “Маркашница”. Названието е останало още от времето на соца, защото повечето от лозята и построените вили са на ръководители от различни области по това време, също лекари и други по-влиятелни хора. И така още в първите почивни дни около датата  1-ви февруари започва трескава подготовка за празника. Някои от компаниите се събират в традиционен състав, други се изграждат спонтанно. Едно е ясно – навсякъде има добра организация и точни разчети. Конкретно се знае, освен вино, кой какво още купува и донася. Групите се изнасят на терена още в петък привечер. Компаниите обикновено са смесени. Сигурно не случайно един приятел навремето казваше, че една компания нищо не струва, ако в нея няма поне една жена. С пристигането, веднага се палят печките и се затопля базата, за да може човек да се чувства комфортно. След това се излиза при лозето и всички, които желаят изпълняват ритуала по зарязването, поливат корените на лозите, отпиват от бъклицата и благославят за берекет и пълни бъчви. После жените започват да правят салатите. Обикновено на място се прави зелевата салата, задължително от кисело зеле, на която се добавя олио и се поръсва червен пипер. Зелевият сок предвидливо се оставя настрана  в буркан, защото на следващия ден може да се окаже особено полезен. Предлага се и традиционната за този сезон туршия – кисели краставички, кисели домати, моркови, чушки, лютива шипка. По-специалните – руска салата, снежанка, картофи с лук и майонеза са приготвени предварително. Мъжете по това време се занимават с разпалването на дървените въглища, защото след малко барбекюто вече трябва да работи на пълни обороти. Там ще се пекат свински пържоли, наденици – домашни и от магазина и други месни продукти. По-капризните от мъжете разпалват и огънче навън в строго определеното място за това, където направо в жарта пекат пържоли алангле, защото така били по-ароматни и вкусни. Представители на някои от ловните дружинки, пък са взели  луканки и суджуци от диво месо. И така съвсем неусетно заедно с последните приготовления започва и същинската част на празника. Всъщност и той, нищо че е празник на виното,  както всеки друг започва с ракия. Разбира се, че при такива салати няма как да се устои, а на трапезата има също и наложена баница с домашни кори. Някои от компанията предпочитат греяна ракия, която се подслажда със захар или мед. Естествено с напредването на вечерта градусът на настроението се вдига. Вече се разливат вината. Всеки си хвали своето вино и разказва за технологията на производство и  какви са сортовете грозде. Всички вина са букет, защото в “Маркашница” във всяко  лозе има по около 10 сорта грозде. А те са главно – хамбурски мискет, болгар, памид, кардинал, ракацители, сензо. Разбира се, че не може без директните сортове – бял и черен отел, виала, добружанка и кибрит, който може би се среща само в тази част на страната. Именно тези сортове дават силата и аромата на виното. И понеже вината са сходни, някъде компаниите се договарят да се смесят всички вина, така букетът става пълен. Все по-оживени стават и разговорите за празника. Някои си говорят на по-висок глас, други припяват песните заедно с плеърите. Докато започнат да пеят всички от компанията. Едни от любимите песни са “Девойко, мари хубава”, “Целувката на Ана” “Имате ли вино” – изключително популярна в турлашкия край. Не може да не се запее и някоя сръбска песен, от рода на:

               “Кръчмарице, йош вина наточи

                 да пиемо, све до краю ночи-

                 живот тече, живот брзо пролази,

                 после свакье ночи – зора долази…”

Или пък:”А я сам негде руйно вино пио

                  а я сам негде с другом сречан био,

                  а ти, а ти, ти си ме чекала…”

Това е и моментът, когато компанията излиза навън, където се продължава с песните, увеличава се силата на звука и може да се заиграе някое хоро. Повечето от мъжете се провикват в падината, за да засвидетелстват своето присъствие и да ги чуят комшиите. Освежени и ободрени след около час време отново всички са на масата и веселбата продължава. Така неусетно минава и нощта, а лягането е в късните й часове.

Ставането в съботния ден е около обяд. По-ранобудните след бурната веселба са се погрижили за закуската, която наред с другите неща  задължително включва и супа или постен боб варен в гърне, приготвен по специална рецепта. През деня празнуващите се разхождат сред местността, правят си снимки… По някое време взимат бутилка вино и отиват да се видят със съседите и да резменят някоя приказка. Може да се изиграе и някоя игра на карти. Обядът включва готвени ястия от турлашката кухня. Има и капама. С настъпването на вечерта, отново се повтаря програмата от предния ден.

Неделният ден закуската е също по обедно време. Отново супата е задължително ястие. Участниците в празника вече са леко уморени. Около 16 часа започва обяда и продължава някъде до 19 часа, защото вечерта всички трябва да са по домовете и да се подготвят за новата работна седмица.

И така празникът продължава три дни. Някои ще кажат: “Много време, не омръзва ли, как се издържа?” Участниците в празника, винаги могат да ви опровергаят! Защото действително в приятна компания и при добра организация с много настроение, музика, песни, танци, турлашки лакърдии и много смях, времето  минава неусетно. В някои от вилите даже се разиграват сценки и скечове. Сред най-оживените вили са тези на Васко Маджаров и Ангел Джунински, където могат да се съберат и повече хора. По традиция Маджаров отново ще има гости от Перник и София. Перничанинът е професионален DJ и идва със собствена апаратура и музика, като е зарязал озвучаването на две сватби за 1 600 лв.

Някои от местните хора, които по една или друга причина не работят, повечето от дните в първата половина на месец февруари прескачат до вилната зона, а някои трайно се изнасят там. Други, които нямат лозя или се включват в някои компании, или отбелязват празника в домашна обстановка. Едно е сигурно – няма къща без вино. Стана практика хората от белоградчишко без лозя ежегодно да си купуват грозде, предимно “Мерло” и “Каберне” от влашкия регион – Флорентин, Гъмзово, Капитановци и други. Така че, една не малка част от населението в турлашко пие вино от влашко.

И така народният празник “Трифон Зарезан” се повтаря още два пъти за по три дни до 14 февруари. Тази практика, отдавна се наложи в бита на хората от този край и се превърна в традиция. Мястото е същото, компаниите са същите и виното е същото. Това е празник, който дава сили, надежди и зарежда с позитивизъм за много напред!

                                                                                                                                                                                                         Автор: Любомир Веселинов