Проф. Тошев: Белоградчик е град със световна репутация

Борислав Тошев

Борислав Тошев

Д-р, дхн Борислав Тошев е професор по физикохимия и колоидна химия с лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и Благоевградския университет „Неофит Рилски”. Проф. Тошев е бил заместник-ректор (научни изследвания) на СУ „Климент Охридски“, бил е заместник-министър в направление „Висше образование“ в Министерство на образованието и науката. Към този момент той членува в редица престижни български и международни научни дружества.

Проф. Борислав Тошев е роден в Белоградчик през 1943 г. Днес той е главен редактор на „Венец“: Белоградчишко списание за история, култура и народознание, ISSN 1314-0426. Списанието има страница и във Facebook.

Проф. Тошев, разкажете ни повече за белоградчишкото списание „Венец“.

„Венец“ е антропологично научно издание с печатна и електронна версия, което се реферира и индексира. То е включено в определени пакети на научни списания по области, които се разпределят по световните университетски библиотеки. По този начин „Венец“ е представено във около 650 библиотеки по света и към този момент то се разпространява единствено в научните среди. Изданието е двуезично със статии на български и английски език. Повечето текстове са на белоградчишки теми, но има и много материали, които не са свързани с Белоградчик  и са на автори от други държави. Списанието излиза от 2010 г. и в момента сме на четвърти том с годишен обем от около 500 страници.

Към този момент печатната версия не се разпространява в България. Тя е предназначена за някои източници, които държат на печатната форма като Британската библиотека или Библиотеката на Конгреса в САЩ. За сметка на това големите университети вече предпочитат онлайн версиите за изграждането на своите информационни масиви. За щастие списанието се развива много добре. 

Как подбирате текстовете?

Списанието се подчинява на правилата по които се издават научните списания. Това означава, че „Венец“ има международна редакционна колегия. По-важното е, че се осъществява експертна оценка на постъпилите ръкописи от специалисти в съответните области. Ако тази експертна оценка е благоприятна и се докаже, че изследването представлява интерес за науката, тогава статията се приема за печат.

списание

Кой стои зад това списание?

Идеята зад това списание е на едно научно дружество, което се казва „Белоградчишко дружество за местна история и народознание“. То е съставено предимно от хора около Софийския университет, но имаме членове и от други места, включително и от чужбина. Това научно дружество има амбицията да изучи в подробности неподправената история на града, да събере и запази документи, книги, статии и други материали, които разкриват богатото културно наследство на Белоградчик.

Как съвместявате историята и антропологията с Вашите основни научни интереси и познания?

Тази дейност е сравнително нова за мен и е доста далеч от основната ми научна специалност – физикохимия. Това е една специалност от малко физика, малко химия и много математика. Но освен това се занимавам и с други неща и цялата тази система върви с голямо натоварване и рядко имам свободно време. От друга страна научавам много интересни неща, за които не съм и подозирал. Така например когато ходя в Англия имам възможност да се запозная по-обстойно с архиви и там намирам за Белоградчик също много интересни неща.

Кое е първо, интересът към родния край или антропологията?

Двете неща със сигурност са тясно свързани. За Белоградчик случаят е особен. Някъде през 60-те години гардът смени тотално населението си. Много малко хора с белоградчишки корени останаха да живеят там на практика. Колективизацията привлече хората от селата в града, а градското население потърси реализация другаде. Това е много дълъг процес, но някъде към 60-та година той завърши. И понеже моите корени са от там, аз знам много. Може би знам най-много за Белоградчик от всеки друг. Наследих много документи от баща ми и дядо ми и в един момент реших, че трябва да дам гласност на тези неща.

А как се намеси антропологията? Понеже съм човек на науката и владея научния метод, нямаше как да не поставя тези неща на научна основа. Така че всичко се комбините и съществува по този начин.

Белоградчик в миналото

Белоградчик в миналото

Прави впечатление, че публикувате много стари снимки от Белоградчик. Как събирате тази колекция?

Част от снимките са от личния ми архив, но повечето събирам от различни хора. Предпочитам снимковият материал да пристига при мен в оригинал. След това нанасям подобрения, ако снимката позволява. После този материал се архивира в електронен вариант. Събирането на стари фотографии е много важно, защото това са документи за миналото. Ако са архивирани както трябва, те могат да бъдат използвани по-късно за научни изследвания. Снимките свързани в учебното дело в Белоградчик, например, са много интересни. Те са много стари, правени малко след Първата световна война и са много информативни.

Трудно ли се достига до истината за миналото?

Българската история има една особеност. Тя е изцяло подменена и фалшифицирана през годините. Съзнателно! В моите съобщения обикновено акцентирам върху фактите и почти не давам оценки, но нещата прозират. Вижда се, че има важни исторически събития, които умишлено се премълчават. Важни сгради в Белоградчик, например, са били разрушени за да няма спомен за така нареченото „буржоазно минало“. Създадено е впечатлението, че в буржоазна България хората са ходели едва ли не с налъми, което не е вярно.

Другата възможност да се достигне до истината е да се види какво има в архивите. Сега разсекретиха американски архиви на военното разузнаване и се появиха доста неща за Белоградчик. Даже да се чуди човек как са имали интерес към конкретни хора в града.

Кога е събирана тази информация?

Сведенията са от началото на 50-те години – началото на Студената война. Така че има много детайли, които представляват особен интерес за изследователите.

Излиза, че намирате повече информация за Белоградчик в чужбина отколкото в България.

Да, по-голяма част от информацията идва главно от там. Иначе аз окуражавам хората да изпращат снимки и често попадам на много интересни материали. За съжаление от селата има малко снимки. Няма запазени и очевидно такава е била нагласа. Струва ми се, че българинът няма развито чувство за материални ценности. Защо Видинската и Белоградчишката крепост са запазени? Защото веднага след Освобождението са попаднали под контрола на Министерството на войната за да бъдат използвани като военни обекти. Така не е било възможно те да бъдат разграбени. Не така стоят нещата с римските крепости около Белоградчик. Веднага след Освобождението те са разрушени, а строителният материал е използван за направата на къщи.

Снимка: Тихомир Младенов

Снимка: Тихомир Младенов

Какво мислите за класацията определяща новите чудеса на света? Белоградчишките скали също попаднаха сред претендентите и това накара много българи да ги посетят. 

Разбира се, тези класации са от голямо значение за популяризирането на съответен обект, но не мисля че популярността на Белоградчишките скали ще доведе до някакъв траен ефект.

За да се развие сериозен туризъм, трябва първо да се развие силен човешки фактор. Хората трябва да знаят повече езици. Трябва да има повече комуникации. Някога ЖП линията нарочно е направила един голям завой за да може да се доближи до града. Гара „Орешец“ е гарата на Белоградчик. Сега управниците имат намерение да премахнат този завой за да се ускори линията до Видин. Тази реорганизация ще се отрази неблагоприятно на Белоградчик. Иначе значете, че пътищата в северозападна България, както и да ги правят, все си остават лоши. На знам на какво се дължи това.

Бъдещето на Белоградчик за мен остава неясно, но поне в исторически план нещата вече се знаят доста добре. Вярно е, че са малко българските градове като Белоградчик, които имат такава световна репутация и то от два-три века.

Специално за Severozapazena.bg проф. Тошев предостави свой текст публикуван във списание „Венец“ през 2012 г.

Пак за Белоградчишкия метеорит

Б.В. Тошев

Дефилето на Белоградчик (Williams, 1932)

Дефилето на Белоградчик (Williams, 1932)

Белоградчик и неговата околност с площ около 90 кв. км са огромен природонаучен музей на открито. Посетителят тук ще се наслади на световно прочутите белоградчишки скали – по-малки и по-големи каменни образувания с причудливи форми, през пролетта и лятото потънали в буйна растителност, а през есента и зимата скриващи се в мъглите или обгърнати от сняг и лед (Tronkov & Sinnyovsky, 2012). Природните красоти, обаче, не са всичко. Това наистина е един музей на естествената история на Земята – пясъчниците са основните скали, но наоколо има и варовици, и карстова зона, с повече от 100 пещери (Леонидов  & Трифонов, 2005), между които е прочутата „Магура“ (Трантеев, 1971) и интензивно проучваната през последните години пещера „Козарника“ (Sirakov et al., 2010). Тук е най-голямото вътрешно езеро в България – Рабишкото езеро. Дори в червените пясъчници има пещера – „Лепеница“ (Боев & Илиев, 1991), обитавана в праисторическите времена от човека, както са обитавани от човека и Магурата и Козарника. Белоградчик предлага следователно не само радости за окото и храна за човешкото въображение, но и знания за физическата география (Giles, 1930), геологията, петрографията, минералогията, ботаниката, зоологията, минното дело (Gaul, 1942), астрономията (Антов, 1999), етнологията (каниц, 1932), фолклористиката (Попов & Джонов, 1969) и лингвистиката.

Същото място тридесет години по-рано

Същото място тридесет години по-рано

След успешното участие на Белоградчишките скали в световното състезание за новите природни чудеса на света за Белоградчик се знае много – днес едва ли има българи, които да не са чували за този забележителен природен феномен. Има, обаче, факти, за които се знае малко. Малко хора са чували за белоградчишкия метеорит.

Метеоритът, паднал в района на Белоградчик (с. Върба, 43˚ 32‘ N 22˚ 38‘ E), присъства във всички престижни метеоритни колекции, но днес той не е представен в България. Най-голям къс от него (3040 г) се пази в Музея по естествена история в Будапеща, къс от 104 г може да се води в Музея по естествена история във Виена, 74 г се намират в Музея по естествена история в Париж, три къса с общо тегло 38 г могат да се видят в Британския музей. Малки образци с тегло 1,5 г, 4,5 г и 1,8 г се намират съответно в Музея по естествена история в Берлин, Колекцията от метеорити във Ватикана и в Музея по естествена история в Чикаго. Днес в световните метеоритни каталози този метеорит най-често се означава с името Virba, но други използвани синоними са Urba, Belgradjek, Belgrade Djik, Wirba (Тошев, 2009).

Същото място в наши дни

Същото място в наши дни

Известни са две публикации с подобно описание на външния вид и химичния анализ на белоградчишкия метеорит (Daubrée, 1874; Meunier, 1893). Тези публикации за пръв път в български превод, заедно с коментари върху техните автори, се появиха наскоро (Тошев, 2010б).

Тук белоградчишкият метеорит ще бъде представен с думите на един от най-известните изследователи на метеоритите – Walter Flight (1841-1885). „На 20 май 1874 г. в с. Върба [до Белоградчик], Турция, метеоритът е паднал със силен трясък, забивайки се в земята на 1 м дълбочина. Неговото тегло е 3,6 кг. Фрагментът, постъпил в метеоритната колекция в Париж, е подарък от Н. Превъзходителство Сафет паша. Той е покрит с черна кора, под която се вижда метеорит със светло-сив цвят с много дребно-зърнеста текстура, с метални зърна,  диспергирани в масата на образеца. Микроскопичните изследвания показват, че скалната маса е прозрачна и почти безцветна като скалните частици действат на поляризованата светлина. Металната част е от никел и желязо; железният сулфид се доказва с киселина. Силициевите съставки се желират с киселината и показват наличие на оливин. Утайката, резистентна на въздействие с агресивни химикали, е по-малко от половината от теглото на метеорите и се приема като енстатит. Метеоритът показва родствена връзка с други метеорити, като този от Luc, Sarthe, France (1768, September 13th) или аеролитите от Bachmut, Island of Oesel, St. Denis-Westrem, Suschof, Dolgaja Wolja и др.“ (Flight, 1887).

В Литературните свидетелства за белоградчишкия метеорит се съобщава, че метеоритът е подарен в Париж от Сафвет паша. Кой е Сафвет паша?

Сафвет паша (1815-1883)

Сафвет паша (1815-1883)

Метеоритът е подарен на Франция във времето, когато Сафвет паша е бил посланик на Османската империя в Париж. За нас е особено интересно, че по-късно през 1878 г., като министър на външните работи на Високата Порта, Сафвет паша, като височайш представител на Султан Абдул Хамид II,  заедно с граф Николай Игнатиев, като височайш представител на Император Александър II, подписват Предварителния Сан Стефански мирен договор.

Сафвет паша и граф Ифнатиев подписват Сан Стефанския мирен договор

Сафвет паша и граф Ифнатиев подписват Сан Стефанския мирен договор

С името на Сафвет паша е свързана и една друга любопитна история – откриването на троя от Шлиман (Allen, 1999). Мястото на планираните разкопки в Кум кале се оказало частен имот и Шлиман планирал да го купи за 1000 франка. Нужно било и правителствено разрешение за започване на археологичните проучвания. За да го получи през декември 1870 г. Шлиман се срещнал в Цариград с Сафвет паша, тогавашен министър на културата и образованието.

Сафвет паша не бил чувал нищо за Омир и Троя, но помислил, че при тези разкопки може да се намери злато. Той казал, че разрешението ще се получи след осем дни. За това време той принудил собствениците да му продадат имота си за 600 франка. Споразумението между двамата било да делят на половина намерените съкровища като Шлиман получил правото да изнесе своята част вън от страната. Две години по-късно Сафвет паша нарушил това условие и с министерски указ Шлиман запазил само правото да продава своята част, но единствено на територията на Турската империя. Разбира се по-късно нарушил това условия и в духа на европейските колониални традиции днес тези изключителни археологични находки само в малката си част са представени в Турция.

Хайнрих Шлиман (1822-1890)

Хайнрих Шлиман (1822-1890)

С природните си завбележителности и в много други отношения Белоградчик е познат на културния свят от столетия: „Нито теснините на Ollioules в Прованс, нито дефилето на Pancorbo в Испания, нито Алпите, нито Пиринеите, нито най-дивните планини на Тирол и Швейцария, биха могли да се сравнят с това, което видях в Белогардчик“ (Blanqui, 1845) – е едно от многото свидетелства за това. Белоградчишкият метеорит внася един нов и непознат до сега (поне за широката публика) щрих в историята на този забележителен български град.

Оригиналният текст и информация за използваната литература може да видите тук.

Още по темата: Тошев, Б.В. (2010а). Белоградчишкият метеорит. Венец, 1, 42-55.