Томислав Дончев: Северозападът има потенциал за целогодишен туризъм и трябва да го използва

Томислав Дончев | снимка: Юлиан Донов, Министерски съвет

Томислав Дончев | снимка: Юлиан Донов, Министерски съвет

Поредната инвестиционна програма на правителството си е поставила за цел „възраждането“ на Северозападна България, гранични и други по-слаби икономически райони. За да се насочи вниманието и да се осигурят повече средства за Северозападна България, по няколко от оперативните програми се дават и бонус точки на компании от региона. Потърсихме за коментар по темите Томислав Дончев, вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика. Той заема този пост за втори път – първият беше в предишното правителство на Бойко Борисов.

Дончев е роден в Габрово и до влизането в Министерския съвет беше кмет на града. Под негово управление Габрово става един от най-успешните изпълнители на проекти с европейско финансиране. Завършил е философия във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с втора специалност журналистика, магистър по стопанско управление, има няколко специализации и квалификации по политически науки, бизнес процеси и подпомагане на малки и средни предприятия.

Нужно е вниманието да се фокусира върху проекти, които да обърнат неблагоприятните социално- икономически тенденции.

Много инвестиции формално нямат нарушения, но не са били това, от което има най-голяма нужда.

Големият туризъм не става само с едно нещо. Необходимо е да се генерират много малки добри идеи.

Severozapazena: Реалистична ли е инвестиционната програма за развитие на Северозапада и другите по-слабо развити региони? Ако години наред няма финансиране дори за по-малки проекти, как ще се намери за такава мащабна програма?

T. Дончев: Въпросът предполага не съвсем вярна констатация, че в предишните години не са реализирани алтернативи на тези проекти. Ако погледнем стария програмен период 2007-2013 г., за Северозапада са направени много неща. Вероятно те са три или четири пъти по-малко от нужното, но е безспорно, че регионът не е останал без публични инвестиции. Колкото до програмата – целта е да се фокусираме ясно европейското и бюджетно финансиране, според нуждите, които има в Северозапада. Не просто да се дават пари от европейския или от националния бюджет „на парче“, покривайки някоя отделна нужда, а да се фокусира вниманието върху тези проекти, които могат да обърнат неблагоприятните социално- икономически тенденции.

Дали програмата е реалистична – ще отговоря така: Ние не правим програми, за да се хвалим с тях. Програмата се прави, за да има даде стойност и по този повод – чувал съм предложенията, направени от местните власти. Има хубави проекти, но трябва да се подбира. Няма как всичко хубаво, което е хрумнало на някого, да се случи. Или поне това няма да е за година-две. При регионалното планиране е трудно, появяват се съмнения кои може да са тези едно, две, три неща, които могат да обърнат тенденциите. Във всички случаи те са различни. За една община или област може да е пътна връзка, за друга – инвестиция в индустриални зони, в образователна инфраструктура или комбинация от трите.

S: Говори се за нови индустриални зони – не е ли по-разумно да се обновят вече съществуващите промишлени зони, вместо да се правят нови?

T.Д.: Няма напрежение между ново и старо. Една индустриална зона се отличава с няколко неща – пътна връзка, достъп до електроенергия, до вода, до природен газ, където има. Урегулирана земя, която може да се предоставя бързо, с минимум административни процедури. Логиката на зоната е един инвеститор, който иска да направи фабрика, склад или каквото и да е друго, да не минава целия дълъг път от купуването на един парцел, захранването, което понякога отнема две или три години, а само в рамките на няколко месеца да започне да строи и да работи. Отделно много по-благоприятна е ситуацията за тези зони, които разполагат със сграден фонд. Така че въпросът не е нови или стари – въпросът е да има индустриална зона и тя осигури всички тези неща, да има инфраструктура. Защото парче земя, което не е застроено, това не е индустриална зона. В по-добрия стандарт една завършена индустриална зона има и заграждения, охрана, което от гледна точка на икономии на мащаба много намалява разходите. Дали има брандиране по подходящ начин, дали има взаимодействие на фирмите, които са вътре. Това е необходимо, но индустриалните зони не са единственото нещо.

Защото ако допуснем, че единственото нещо, което генерира растеж или нови предприемачески инициативи са индустриалните зони, бихме казали, че в Северозапада основният проблем е липсата на земя. А това не е така. Няма да има ефект, ако индустриалните зони не се комбинират с други механизми – най-вече инвестиции в професионално образование. Във Видин например газификацията на града е фактор, който би могъл да обърне нещата. Но не е единственият.

S: София вече има Технологичен парк с държавна подкрепа. А във Враца няколко програмисти си направиха свое собствено софтуерно училище. Ако наистина искате да се развият регионите извън София, защо не се създадат повече стимули за инвестиции там?

Т.Д.: Има стимули за инвестиции. Давам конкретен пример – именно, за да увеличим инвестициите в Северозапада, направихме цяла система с бонуси и преференции по „Иновации и конкурентоспособност“ и „Програма за развитие на селските региони“. Всички фирми, които работят в Северозападния регион, получават повече точки от останалите. Останалите региони не са доволни от това. Резултатът е налице – първите схеми по ОПИК показаха изключително висок дял на Северозапада – над 50 компании. Такова нещо никога не се е случвало през миналия програмен период и показва, че сегашната система работи. Разбира се, важен е балансът, защото само преди няколко месеца чух оплаквания в Кюстендил, тъй като те са тотално необлагодетелствани.

Аз съм посочил отдавна, че трябва да има определена данъчна ставка, която да остава в общините и от облагането доходите на физическите лица. Нека се даде възможност на общините да преценяват в зависимост от ситуацията, в която се намират. Дали имат нужда от повече приходи, например за нови детски градини, както е в София, или напротив – ще поддържат ниска данъчна тежест, за да са атрактивни за инвеститори и да привличат нови жители. Тази идея за съжаление досега не среща подкрепа.

S: Действително ли сте се отказали от европейско финансиране на жп линията до Видин и от нов път Ботевград-Видин?

Т.Д.: Не, не е правилно да се твърди такова нещо. Ако ще се отказваме, това предполага да има готово европейско финансиране, а ние да не искаме да го вземем. Нещата не стоят така. Неточни и некоректни са коментарите по повод възможността за изграждане и модернизация на жп връзката София – Видин с подкрепата на програми като „Свързана Европа“. На първо място това няма как да се случи наведнъж. Националната ни квота по „Свързана Европа“ е малко над 400 млн. евро. Стойността на жп линията е поне 2.5 млрд. евро, което я надхвърля многократно. Логиката при договарянето е това финансиране, което има, да се използва за довършване на проекти от стария програмен период и успоредно с това да се търси възможност за цялостно изграждане на жп връзката. Въпреки че прогнозите за трафика не са особено оптимистични, аз не искам да се вглеждаме в тях. При „Дунав мост 2“ например трафик прогнозите бяха надхвърлени още първите месеци.

Трябва да се мисли стратегически. В транспортната инфраструктура има един термин – да се привлече трафик. Пътят към Видин е европейският Коридор 4, там има изграден мост над Дунав и трябва да се завършат както скоростния път, така и железопътната връзка. За съжаление не може да се случи толкова бързо, колкото искаме. Добре знаете, че огромната част от финансирането, специално за пътища по ОП „Транспорт“, отива за магистрала „Струма“. И това няма как да е по друг начин, защото ако не довършим лот 3, ние трябва да върнем финансирането за всички останали лотове. По една проста причина – за ЕК една недовършена магистрала не е магистрала. Има някакви икономии, те отиват на първо място за „Хемус“, която трябва да стане огледално съоръжение на „Тракия“. Факт е, че в Южна България имаме три магистрали, а в Северна – само парче от една. В Южна имаме изградена по стандартите жп връзка София-Бургас, в Северна нямаме почти нищо. Това, което трябва да се случи напред в годините, е на първо място „Хемус“. На второ място са напречни връзки – коридори 4 и 9. Това е в посока юг надолу – към Русе, и към Видин. Европейско финансиране няма как да се използва, трябва да разчитаме на пари от националния бюджет. Ако продължават резултатите от усилията да съберем повече приходи, това може да се случи по-рано от очакванията.

S: Тоест не можем да кажем, че правителството се е отказало от модернизацията?

Т.Д.: Не, в никакъв случай. Включително при наличието на финансиране определени участъци ще бъдат изградени и в този програмен период.

S: Много северозападни общини печелят значително финансиране по европейски проекти, но хората казват, че не виждат подобрение на живота си. Означава ли това, че има нещо сбъркано и трябва да се променят?

Т.Д.: Не, не означава обезателно това. Макар че не всичко е идеално. Има много инвестиции, които по документи са формално изрядни, няма никакви формално нарушение, но това не е била инвестицията, от която даденото населено място има най-голяма нужда. Ще дам една справка с наши математически симулации. Изчисляват се много неща, например брутния вътрешен продукт, частни инвестиции, безработица. Имаме ефектите, които носи това финансиране по отношение на различните категории населени места и различните региони.

Най-големи ефекти от европейските фондове се наблюдават в най-малките общини, и в общините между 50 хил. и 100 хил. души. Това е сравнение на два сценария – при единия няма никакво европейско финансиране, а при другия е положението в момента – 97% усвояване на фондовете. Време е да си дадем сметка как би изглеждала ситуацията, ако нямаше европейски фондове. Не би изглеждала никак добре. Второ, понякога има усещане за недостатъчния ефект по една съществена причина – колкото и да е сериозен обемът на европейските пари, той не е толкова голям. Той е 10% от публичните разходи. Факт е, че в много от населените места на Северозапада има какво да се догонва. Дори в един областен град да са инвестирани 30-40, дори 60 млн. лв., да е подменена ВиК инфраструктурата, да има ново съоръжение за отпадъци, да се направи инвестиция в градската среда, това е добро. Но както казах в началото – това може да една пета или една десета от всичко, от което има нужда. И няма как да видим т. нар. ефект от натрупването. В Северозапада справката показва по-малко финансиране като цяло на ниво „община“ и на ниво „област“.

Това не означава, че някой не е искал да дава на региона – напротив. Но в началото на стария период подходът беше конкурентен –общините трябваше да се състезават помежду си. И е факт, че една голяма част от общините в Северозапада не бяха в добри позиции в това състезание. В други райони на страната, не говоря само за столицата, администрациите бяха много по-подготвени, много по-агресивни дори при търсенето на финансирането и направиха много по-голям пакет проекти. Плюс това, въпросът не е само в сключването на договорите. Трябва да се изпълнят проектите навреме. Което категорично не важи за Северозападна България. Враца имаше воден цикъл за над 100 млн. лв. Не е приключен. Още го има, заради цялото съдействие, което общината получи от държавата. Но в други райони на страната водните цикли са изпълнени, улиците са асфалтирани и всички дейности са приключени. Договорът е от 2009 г., мисля, че като изпълнение надхвърли 50% в края на програмния период. Колкото по-бързо се изпълни, колкото по-бързо парите се превръщат в блага – асфалт, бордюр, пречиствателна станция, толкова по-бързо идва ефектът. И тук идва другият проблем – ние говорим само за пари, говорим само за съоръжения, а едно от големите предизвикателства за Северозапада е как да се задържа и привлича човешки ресурс. Защото европейските фондове няма как да дойдат от само себе си. Там трябва една критична маса от местна власт, която да направи проекти за 1-2, за 10-20 млн. лв. За това трябват минимум 10 човека с безукорни професионални познания в материята. Строителни инженери, които разбират от такъв тип инвестиция. Даже и такива, които разбират от новите технологии в строителството, хора, които знаят езици, имат опит. Което невинаги е толкова лесно.

S: Как гледате на идеята да се открие висше учебно заведение в някой от областните градове?

Т.Д.: Аз съм много внимателен, когато става дума за изграждане на нови учебни заведения. Не за друго, а защото България в момента има 60 университета. И знаем, че в част от тях учебният процес е много под очакванията. В някои специалности е повече имитация на учебен процес, отколкото академична работа и подготовка на високо ниво. Допълнително, за да се създаде университет, това не е само сграда. Трябва да има преподавателски състав. Не изключвам подобна възможност, но не е само до сграда и администрация и име със златни букви. Един университет може да витализира дадено населено място и регион. И от гледна точка на кадри, и от гледна точка на създаването на местна енергия, от гледна точка особено на промишлен профил, за привличане на нови кадри в индустрията. Става дума за сложни, дълги и скъпи процеси.

S: От много години държавната политика в туризма се концентрира сякаш основно по Черноморието и част от планинските курорти. Какво бихте предложили в подкрепа на туризма в Северозапада?

Т.Д.: Там се фокусира потокът от туристи и държавата го следва, опитвайки се да направи това, от което има нужда – туристическа инфраструктура, паркинги. По Южното Черноморие, Боровец, Банско, концентрацията на туристи не е защото държавата е решила така, а защото има атрактивни условия, дали за ски, дали за летен туризъм. Има хотелска инфраструктура, места за хранене и така нататък.

Един от проблемите, които имаме, е сезонността на туризма. Например имаме огромна леглова база на Южното Черноморие, която не се ползва през зимата, сходна е ситуацията и на ски курортите. Допълнително, целият този персонал, който работи лятото по морето, и зимата по зимните курорти стои без работа по цели месеци. И голямото предизвикателство в България е да развием и другите форми на туризъм, които позволяват използване на цялата база, целогодишна заетост на персонала, и най-вече целогодишни приходи. Това са културния, познавателния, балнеоложкия и всички останали форми на алтернативен туризъм. Северозапада има потенциал в тази посока – и баленоложкия, и културния, и селски, и екологичен туризъм. И този потенциал трябва да се използва.

Ролята на държавата е да направи път до даденото място, да направи паркинги, инфраструктура на някой, който иска да строи хотел, да инвестира в пряка туристическа инфраструктура – табели, екопътеки, да инвестира повече в реклама. Нещо, за което съм направил всичко възможно, осигурени са повече европейски средства на Министерство на туризма, за да рекламира България навън. Останалото трябва да се случи от предприемачите.

S: Преди време общините Вършец, Берковица и Годеч имаха много хубав проект „Неоткритата тайна на Западна Стара планина“. Той обаче свърши и общините сякаш пак се разделиха.

Т.Д.: Туристическия маршрут не се интересува от границите. Имам предвид, като тръгне да се качва из Стара планина, туристът даже не знае на територията на коя община е. Трябва да има интегриран туристически продукт. И това е сериозен проблем. Аз като планинар познавам в общи линии Западна Стара планина, ако остане време редовно ходя. Там условията за планински туризъм са добри, недоразработени са от гледна точка на спорта. В някои райони има отлични възможности за спа и балнеоложки туризъм. Не се използва достатъчно връзката с Дунав, а това е свързано с подобряване на условията за корабоплаване, по-добра система за навигация.

Това отваря неимоверно възможностите, които идват с круизния трафик. И тук голямата задача трябва да бъде как тези хора да бъдат привлечени, как да им бъдат предложени достатъчно атрактивни посещения до вътрешността на страната. Това е колкото държавна работа, толкова е и работа на местните власти. Много добра идея, която аз лично подкрепям, и инвестираме от дълги години, е панорамен път и веломаршрут по поречието на Дунав. Това би привлякло интереса на туристи от цяла Европа, може да развие и вътрешния туризъм. Големият туризъм не става само с едно нещо. Необходимо е да генерират много малки добри идеи. И не забравяйте, че освен всичко друго, често си говорим за реклами. Сто души ще видят, 20 ще дойдат. Важна е и мълвата. Това специално в Северозапада, който се опитва да се утвърди като туристическа дестинация, всеки трябва да бъде третиран като посланик, да бъде обгрижен. Ако някой е доволен, може да доведе още пет човека. Ако го разочароваме с нещо – било с път, било с храна, не само няма да дойде, той ще каже и на други.

С Томислав Дончев разговаря Весела Николаева