Съкровищата на Северозапада: Букьовското

Съкровищата на Северозапада: Букьовското

Съд от съкровището | Снимка: Николай Генов, http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/

Днешният гр. Мизия е наследник на поселища, обитавани почти непрекъснато от 5000 г. насам. Част от наследството на древните тракийски племена трибали е Букьовското съкровище. То се състои от канички, фиали, чаша, изключително красив накит на знатен благородник и украса за конска амуниция. Всичко е изработено от чисто сребро, а по част от съдовете има златна украса. Съкровището е принадлежало на знатен тракиец, вероятно аристократ от трибалите, обитавали земите на Северозападна България.

Открито е на два пъти – през 1925 и през 1935 г. За жалост част от него е изгубена безвъзвратно, тъй като само някои от намерените съдове са били предадени на Археологическия музей в София. Първата част от среброто излиза на бял свят през 1925 г., когато Александър Витанов Йончев от с. Букьовци (днес гр. Мизия) разкопава земята си за засаждане на лозе. Тогава намира първите съдове от съкровището. Следващите излизат на повърхността десет години по-късно, когато Витанов разкопава за основите на колиба до лозето си. По спомени, публикувани от историка Богдан Николов, Витанов е продал по-малка част от намереното на Археологическиямузей. Букьовчанинът е продал част от съдовете на златари, които вероятно са ги претопили, а останалите са били откраднати от дома му.

Част от съкровището | Снимка: РИМ - Враца

Част от съкровището | Снимка: РИМ – Враца

Букьовското съкровище често се приема за свързано с Рогозенското и има предположения, че двете може да са направени от една и съща школа майстори и дори да са принадлежали на едно семейство. Рогозенското е най-голямото тракийско съкровище, намирано в България, и представлява 165 съда за вино – сервиз на една знатна тракийска династия, събиран поколения. И двете съкровища са изработени от местни златари. Букьовското е от втората половина на V век пр. Хр., а Рогозенското е събирано през V и IV век.

Украсата за гърди | Снимка: Николай Генов, http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/

Украсата за гърди | Снимка: Николай Генов, http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/

Освен съдовете за пиене, в Букьовското съкровище е сребърен накит от пет верижки, украсени с розети, плодове и човешки глави. Бил е закрепен за гърдите на знатен тракиец или тракийка. Много интересна и разпознаваема е украсата по част от съдовете – линиите, изтеглени хоризонтално или вертикално по чашите и каните силно напомнят за рисунките, използвани векове по-късно от българските грънчари. Част от елементите от сребърната украса за гърди са като древни форми на пафтите, слагани от българките хилядолетие по-късно.

Днес съкровището може да бъде видяно в зала „Трезор“ на Археологическия музей в София.

Освен Букьовското съкровище, в района на гр. Мизия са открити много керамични съдове, монети, останки от жилища, пещи и от каменни кариери. Районът е бил заселен още от каменната епоха, чак до края на Второто българско царство и началото на османското завладяване. През XVIII век селата са напуснати от жителите си. Някои са се възстановили по-късно, някои са останали завинаги пусти и се разрушават с течение на времето. В района започват отново да се заселват българи към края на XVIII век, за да обработват османски чифлици. Преселниците са основно от софийско, берковско и построяват домовете си по високите части над реката. Ниските са застроени чак след Освобождението, когато мюсюлманското население напуска земите, а българското се увеличава.

Източници:
„От Искър до Огоста“, автор Богдан Николов, изд. „Алиса“, София 1996 г.
Общински туристически и информационен център – Мизия

Сребърна каничка | Снимка: Николай Генов, http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/

Сребърна каничка | Снимка: Николай Генов, http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/