Северозападна България може да стане привлекателна

Източник: вестник “24 часа”, 28.03.2013

Автор: Лиляна Павлова*

Едва ли има българин, независимо дали живее у нас, или не, който да не мисли за България като за едно от най-прекрасните места по света. Красиво е всяко кътче от природата ни, земята ни е плодородна, а историята – богата. Затова всяка власт, поне в началото, винаги има добрите намерения и убеждението, че територията на страната е национално богатство и трябва да я съхраним за бъдещите поколения.

Отрезвяването обаче идва с прегледа на цифрите и статистиката. Българскитe региони не са пропорционално развити. Разликите им с регионите в другите европейски държави са големи, междурегионалните и вътрешнорегионалните различия също са тревожни. Не съм достигнала до това “прозрение” сега, то отдавна е факт, но през мандата ми като министър на регионалното развитие и благоустройството навлязох по-дълбоко в проблема. Освен това си мисля, че донякъде успяхме да очертаем основните мерки за преодоляването му.

Регионите във всяка съвременна държава трябва да се развиват на основата на качествено и навременно планиране. А това планиране е облечено във формата на т. нар. стратегически документи. Години наред подготовката на необходимите стратегически документи за регионалното развитие на България куцаше. Не се случваше с желания темп и беше пропиляно ценно време. Щастлива съм, че в нашия мандат бяха разработени и приети два ключови документа: Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 и Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025.

Тези документи са гръбнакът, който дава визията за устойчиво развитие на българските райони, на общините и населените места, за да можем всички ние да живеем, да работим и да почиваме като “бели хора”. Благодарение на стратегията и концепцията прогледнахме в пълнота за проблемите и по-важното – вече имаме липсващите ни лостове за тяхното разрешаване. Какво означава това ли? Ами, да направим например от Северозападна България привлекателно място за “бели хора”. Сега езикът на улицата я нарича “Северозападнала България”. Твърде тъжно определение, което трудно би претендирало за оригиналност и остроумие. Просто защото Северозападът обезлюдява…

Какво може и трябва да се направи? Законът за регионалното развитие сочи 8 показателя, съгласно които един регион трябва да попадне в обхвата на целенасочена подкрепа. В този регион повече от половината общини са малки по население и без изявен градски център. Те попадат в обхвата на най-високите категории на райони за целенасочена подкрепа. Регионът е и сред най-силно уязвимите европейски райони пред предизвикателствата на глобализацията, демографските, климатичните и екологичните промени.

А нашият Северозапад има потенциал за развитие. Благоприятното географско положение (заключен между Стара планина и Дунава), съхранените природни дадености и културното и историческото наследство дават възможности за развитие на туризма и туристическата индустрия. Не е за подценяване и фактът, че в този регион има и значителен потенциал за развитие на лека индустрия.

През територията му преминават трансевропейските транспортни коридори – № 4 и № 7 (река Дунав), пристанищата и фериботните комплекси, мултимодалните превози, почти готов втори мост на р. Дунав при Видин – Калафат. Всичко това са предпоставки за развитие на бизнеса и туризма, както и за ефективно трансгранично сътрудничество. Защо да не развием пристанищата по Дунава, те далеч не са разгърнали своите възможности. Лом е второто по големина дунавско пристанище в България, като изградената инфраструктура осигурява най-късата директна сухоземна връзка Лом – Солун.

Пристанище Видин експлоатира четири пристанищни терминала, вкл. ферибота Видин – Калафат. И двата порта попадат в приоритетните инфраструктурни направления на българска територия за развитието на международни комбинирани превози. Необходими са сериозни действия за използване на техния потенциал, включително и чрез реализиране на бъдещи проекти в изпълнение на Дунавската стратегия на Европейския съюз. Модернизирането на жп линията Видин – Мездра – София, изграждането на скоростен път Видин – София, както и развитието на пристанищата като мултимодални логистични центрове ще осигури провеждането на мултимодални превози с положително влияние върху бъдещото икономическо развитие на Северозападния регион.

В предстоящите мерки за регионално развитие предлагам подготвянето и провеждането на целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България. Напълно възможно и реално е държавата да подкрепи превръщането на Видин в град, който благодарение на своето географско положение успешно да бъде ключов “център” и двигател за икономическо развитие на Северозападния район. Поставянето на специален акцент и конкретни мерки за този регион поетапно може да подобри бизнес средата и чрез целеви стимули и преференции да се привлекат външни и национални инвеститори. Работеща идея е създаването на преференциални условия за бизнеса при инвестиции именно в този регион. И не на последно място, икономически тласък на Северозапада може да даде и новата Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020 чрез целенасочено финансиране на градове в региона.

Така че “рецепта” за превръщането на Северозападна България в привлекателно място за живот има. Необходима е единствено политическа воля за успешното прилагане на всички мерки. Както и на цялата програма за модернизиране на българските региони.

 *Лиляна Павлова е доктор по икономика и беше министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета “Борисов” в периода септември 2011 – февруари 2013 г.

no images were found