„Северозападен романь” на Стоян Николов – Торлака в Белоградчик

Източкик: facebook.com/severozapadenroman

Източкик: facebook.com/severozapadenroman

Белоградчишката литературна общественост се срещна с нетрадиционния автор Стоян Николов – Торлака по повод експерименталната му книга “Северозападен романь”. Организатор на литературната среща бе читалище “Развитие” в Белоградчик. .

           Стоян Николов – Торлака е роден в Монтана, но живее във Велико Търново. От години работи като журналист в различни издания, пише и разкази. Баща е на три деца. През миналата есен издаде своя “Северозападен романь”, посветен на говора на този „див(ен) край на България, който и до днес продължава да завладява читателите из цялата страна” – така го представи неговият издател и редактор Николай Фенерски.

           Творецът сподели, че е напуснал Северозапада през 1998 година, когато е постъпва в Университета. Завършил е история и културна антропология. В професията си говори с книжовна норма, но с приятелите на диалект. На северозападен диалект е и романът му. Авторът каза, че Северозапада не трябва да е синоним на изостаналост. За него хората, докарани до това състояние, не са примитивни, а се борят за оцеляване. “Имаме глава, ръце, бием се като мутна вода у брег… Били сме горди и истински българи”  – каза Стоян Николов и припомни за Чипровското и Белоградчишкото въстание. „Не сме северозападнали, духът ни е жив” допълни авторът и заяви, че досега е имал много срещи в страната, но за първи път представя книгата си в турлашко.

            Ангелина Йотова представи своята гледна точка за книгата. Тя призна, че в началото се е стъписала от червените точки в диалозите на героите, но после историята я заинтригувала и изчела романа на един дъх. „Героите са затънали в беднотия и простотия. Те са смазани в своя безизходен свят, но вървят горди и изправени” каза тя и допълни, че „от тях блика човешка чистота, нищо, че са затънали в калта на немотията, те чакат слънцето да ги погали”. Ангелина Йотова оприличава романа на „торлашка енциклопедия” със свеж и находчив хумор.

            Емил Миланов поздрави автора за автентичния начин на отразяване на торлашката действителност и прочете откъс от свой разказ също написан на торлашки диалект. Според него диалектът обогатява литературния език и е негов резерв, затова трябва да се съхрани и запази.

            Авторът, който обещава темата да бъде продължена, мечтае един ден да се завърне в бащиното си село Говежда и там да “маа гащи” както сам се изразява, освободен от светските  ограничения и измамните цивилизационни норми на модерния свят.

                                                                                                   

       Пресслужба община Белоградчик