Проф. дмн Веселин Борисов – уважаваният медик и творец

Изключително приятен бе поводът, събрал толкова много хора в голямата конферентна зала на прекрасната база на хотелски комплекс “Скалите” в красивия Белоградчик. А виновникът за тази среща бе уважаваният медик и творец Веселин Борисов. Тук бяха дошли неговите най-близки хора – съпругата Свободка, дъщерята и синът – Боряна и Венци, роднини, колеги – професори, доценти и уважавани лекари от Факултета по обществено здраве при Медицински университет – София и лично деканът проф. Цекомир Воденичаров. Тук бяха още кметът на общината и председателят на общинския съвет – Борис Николов и Мирослава Чавдарова, първата класна ръководителка на проф. Борисов – Роза Томова, двете му съученички Ангелина Йотова и Данка Луканова, много приятели, познати, представители на белоградчишката общественост. Имаше и такива, особено сред по-младите, които го познаваха само по име, но слушали много хубави неща за него.

Тъй като тази година проф. Борисов навършва 75 години и от тях 45 години научна дейност, то съвсем основателно, предварително обявената творческа вечер под надслов “Стартът на пътя” премина в две части. Първоначално, модераторът на събитието проф. д-р Воденичаров се обоснова защо тази среща се провежда именно в Белоградчик. Това е така, защото той е символ на старта, първият поглед на живота. Едно мерило, инструмент, подход за избистряне отношението към живота и света. Тук е първият класен ръководител, гимназията, тук е поставено началото на успешната професионална кариера.

Бяха представени основни щрихи от твърде богатата кариера на земляка Веселин Борисов, роден в село Скомля. След завършване на висшето си образование от 1964 до 1967 година той работи като невролог в Районна болница Белоградчик. Впоследствие завършва основен курс по неврология и е дългогодишен преподавател в Медицинските университети в София и Плевен. Бил е ръководител катедра по социална медицина в двете учебни заведения и директор на Научен институт по социална медицина в Медицинска академия от 1988 г. до 1993 г. През 1988 г. е удостоен с научното звание професор. Като такъв той работи зам. декан на Факултет по Обществено здраве и ръководител на Катедра по здравен мениджмънт, гост професор е във Факултета по обществено здраве и досега. Понастоящем е председател на Съвета на директорите на УМБАЛСМ “Пирогов” в София.

В дългогодишната си практика като медик, той е автор на 160 научни статии и доклади, 26 книги /21 монографии и 5 художествени/ и 4 учебни ръководства. Научен ръководител е на 13 докторски дисертации и на 63 дипломни работи за магистърска степен. Рецензент на 37 дисертации и 31 конкурса за доценти и професори. Води системни курсове по социална медицина и здравен мениджмънт в Медицински университет – София и Плевен, и в Нов български университет. Въвежда и преподава за първи път у нас учебните дисциплини “Здравен мениджмънт”, “Здравна политика”, “Мениджмънт на организационната промяна” и “Мениджмънт на времето”.

Години наред заема експертни и ръководни функции в здравеопазването, членува в международни организации и успешно работи в реализирането на международни проекти. Гост лектор е и в университета в Лиидс, Англия.
За изключително богатата научна дейност и принос в областта на медицината, проф. Борисов е удостоен с много признания и награди.

Водещият на срещата предостави възможността на проф. Борисов да развие своята позиция относно: “Нужна и възможна ли е национална академична школа по обществено здраве?” Той, доцент Васил Писев и всички взели отношение по темата еднозначно и утвърдително отговориха, че не само има нужда, но има и възможности за формирането на национална школа за обществено здраве, наричано преди години социална медицина. Деканът Воденичаров е създател на тази идея и най-ревностно я прокламира. Бе отбелязано, че за основа може да послужи Факултета по обществено здраве, който има прекрасен колектив, добре подготвени кадри и водещи професори. В края на дискусията по темата бе прочетен Поздравителен адрес до юбиляра от министъра на здравеопазването – д-р Таня Андреева, в който се изтъква приноса на проф. Борисов за развитието на медицината и пожелания за „здраве, радости и дълголетие”

Доцент д-р Петър Горненски, редактор и издател на книгата “Шедьовърът на Бога – Белоградчишки видения” направи нейното представяне. Бе отбелязано, че представянето на книгата е част от честването на 45-годишната академична дейност на проф. Борисов, но не по-малко значим е и фактът, че за място на тази достойна годишнина е избран Белоградчик, а не столичните академични средища.

Предговорът на книгата не е многословен, но е точен. Разкрива двете главни авторови отправни точки в една нетрадиционна литературна творба. Първата, това са Белоградчишките корени. Втората е откровението като подчертана творческа индивидуалност, като белег за неподправеност и искреност, като ценност, измерваща “каратите” на творбата. От тези отправни точки авторът повежда читателя на необикновено пътешествие в своя свят на величави видения, на нежна чувственост, на родолюбива признателност и преданост свят на съновидения, родени от природната неповторимост на Белоградчик и от вдъхновените мечтания на автора. Това е неговата магична реалност.
Заразителното въздействие на книгата произтича не само от пленителната игра на авторовото творческо въображение, развихряно и необуздано като в зашеметяващо изпълнение на виртуозен саксофонист. Този обсебваш вихър произтича и от неподправения и неудържим порив на автора да разкъса веригите на инерцията, примирението на рутината, да предостави бленуваната свобода на вечно търсещия дух. Там, където реалностите са подвластни на други категории и закономерности. И надниквайки там ще разберем, че душата на родолюбивия читател на Веселин Борисов, не е отлята от метал. Камбаната на неговите творби е неръкотворна – кристално крехка, тя звънти в сърцата и душите ни и ни зове в духовното братство на искреното и съзидателно родолюбие.

Прелиствайки последната страница на “Шедьовърът на Бога” си даваме сметка, че тази книга остава в съзнанието ни като еманация на синовния дълг към род и Родина. И закономерно изниква въпроса: къде е ключът за творческа необузданост, откъде извира това творческо вдъхновение? А отговорът е известен от хилядолетия – от дълбочината на сърцето.
Творческата вечер на проф. Веселин Борисов завърши с видеоимпресия на автора “Белоградчик в мен”. Много бяха поздравленията, хубавите думи и пожелания към юбиляра. Неговата съученичка Ангелина Йотова посвети стихотворение, а класната ръководителка не спираше да повтаря, че той е бил сред най-добрите и най-сериозните ученици. Кметът на общината съобщи новината, че в близко време нашият земляк да бъде предложен за почетен гражданин на Белоградчик.

Професор Борисов благодари на всички за хубавите думи и пожелания и раздаде много книги и автографи, като сподели, че някога тук е мечтал да види големия свят, сега след като е сторил това, видял е големите градове по света, за него няма по-голям от малкия Белоградчик.

Прави чест на проф. Веселин Борисов, че голямата част от своето творчество той е посветил на родния край. За нас той е един истински родолюбец, който винаги е живял и вълнувал от проблемите на Северозапада. Видно е, че с годините коренът все повече тегли. Ние благодарим за цялото внимание, грижи и за това, че въпреки сериозната професионална ангажираност все пак намираш време да идваш в родния край. Благодарим ти, Веско! Благодарим и на твоята съпруга, че те пуска да идваш при нас. Винаги ще сте добре дошли!

Творческата вечер се проведе с подкрепата на “Унифарм”АД и Община Белоградчик .

Пресслужба община Белоградчик