Александър Попов: „100 сърца за ЦСКА“ вече бележи успех

Александър Попов е изпълнителен директор на волейболен клуб ЦСКА и дългогодишен треньор на мъжкия тим. През 1983 г. започва да тренира волейбол в школата на ЦСКА, а през 1989 г. вече се състезава на мъжкия отбор. Още с първото си участие при мъжете Попов става носител на шампионската титла на България. През 1990 г. заедно с отбора на ЦСКА участва във финалната четворка на КЕШ. През 1995 г. на 24 годишна възраст се отказва от активна състезателна дейност след множество претърпени контузии. Три година по-късно Александър Попов вече е треньор на мъжкия отбор на ЦСКА. В кариерата си като състезател той печели пет шампионски титли на България и три като треньор.

Г-н Попов, разкажете повече за състоянието, в което се намира ВК ЦСКА.

Опитваме се да излезем от една много тежка ситуация. Малко предистория за да стане ясно на всички в какво положение сме, защо сме изпаднали в него и какви са методите, с които се опитваме да излезем от него.

Допреди две години ние бяхме участници в Шампионска лига за четири поредни години. Бяхме си поставили високи спортни успехи, имахме човек зад себе си, който ни гарантираше участието в този престижен турнир. През 2011 г. успяхме да спечелим максималното, което може да спечели български отбор, а именно Шампионска титла, Купа на България и участие на полуфинал на Купа на Европа. Това не се беше случвало от тридесет години насам. Този успех в момента е немислим за футбола, баскетбола и волейбола на клубно ниво в нашата страна. Парадоксът в цялата ситуация е, че заради високите спортни цели, които си бяхме поставили и изпълнили, продължаваме да си плащаме до ден днешен.

Какво имате предвид?

Предишният президент на ВК ЦСКА ни напусна поради ред причини и ние останахме с един огромен дълг към състезателите и към институциите. Това беше лятото на 2011 година. Тогава пред нас имаше две решение. Едното беше да обявим фалит, това е едно икономически правилно решение при събралите се задължения към играчи, кредитори, държава. Другият вариант беше да се борим по някакъв нов, непознат за България начин. За съжаление в това тежко икономическо време спонсорите и рекламодателите са чужди не само за нуждите на спорта, но и за изкуството и науката.

Какво предприехте Вие в тази ситуация?

Положих много усилия да се срещна с политици, бизнесмени и да изложа пред тях проблемите ни, но за жалост клубът не получили почти никаква помощ за тези три години. Хубавото в цялата ситуация е, че ВК ЦСКА успя да си запази цялата структура – мъжки, женски отбор и цялата палитра на детско-юношеска школа. Ние имаме дванадесет отбора в детско-юношеската школа с над 250 деца. Успехът, с който абсолютно нескромно се хвалим е, че въпреки тежката финансова ситуация ние успяхме да си съхраним базата върху която можем да градим нови спортни успехи.

След като не получихме външно финансиране бях принуден да търся иновативни методи. Миналата година стартирахме с инициативата „100 сърца за ЦСКА“, с която се обърнахме към феновете да ни подпомогнат финансово. Резултатите бяха добри. Със събраните 50 хил. лв. успяхме да си платим сметките и да обезпечим спортната си дейност за да може ЦСКА да участва в състезания.

След миналогодишната кампания „100 сърца“ вече знаехме, че това е успешният модел. Подкрепиха ни стотици фенове на ЦСКА, защото за тях ние не сме просто едни момчета и момичета, които си подхвърлят топката над една мрежа. С кампанията „100 сърца“ заедно с феновете ние създадохме едно голямо семейство. Привържениците на ЦСКА живеят като един организъм заедно с нас. Миналата година те участваха тъкмо във финансирането на спортната ни дейност. За жалост след приключването на кампанията потърсих отново помощ от някои фирми, но в замяна получих само обещания. Това ме принуди да продължа с иновативните методи за финансиране.

card

Картата „100 сърца за ЦСКА” струва 50 лева и е валидна до 05.01.2015 г.

Отново под слогана „100 сърца за ЦСКА“ предприехме нова инициатива, с която успяхме да договорим отстъпки с над 50 търговски субекта. Тази отстъпка е генерирана в една карта, която всеки наш фен може да закупи срещу 50 лева. Тази заплатена сума е единствената печалба за клуба. Всички отстъпки договорени чрез ВК ЦСКА отиват директно в ползвателите на картата.

Наистина за няколко месеца и без абсолютно никакво външно финансиране успяхме да направим и този проект. В момента тече продажба на картата. Направихме рекламна кампания и смело мога да твърдя, че си изработихме продукт, който чрез търговия ще може да ни осигурява свежи средства за дейността.

Да очакваме ли кампанията да се развие и в друга посока?

Това е нашият план. Както разбрахте цялата инициатива има два лъча и очакваме да прерасне и в други инициативи. Имаме идеи за разработване на собствени търговски марки, които да излязат на пазара. Съвсем скоро планираме да съберем на едно място всички участници в кампанията „100 сърца за ЦСКА“, които по един или друг начин са ни помогнали – един с отстъпка, друг с пари, трети със съвет или добра дума. Ще съберем всички на едно място за да се запознаят помежду си и да намерят търговски взаимоотношения. Ние ще бъдем медиатори в този процес. Намислили сме и още няколко инициативи, но за сега предпочитам да ги запазя в тайна.

Преди няколко седмици отборът стана жертва на кражба от съблекалнята непосредствено преди мача ви с Нефтохимик. В едно интервю по този повод споменавате, че състезателите не са получавали заплати от 3 години.

Да, някаква кражба на няколко маратонки не може да ни преобърне. Победихме Нефтохимик въпреки тази неприятна случка. Иначе възнаграждения в клуба не са получавани от 38 месеца и тук не говоря само за мъжкия отбор. В същото положение са и волейболистките, треньорите и хората работещи в администрацията. Всички пари, които под една или друга форма постъпват в клуба от кампанията „100 сърца за ЦСКА“ са за погасяване на спортната дейност или казано по друг начин за да може клубът да отиде на състезание, да си платим тока, да платим на съдиите, които идват да свирят и т.н. А за заплати и аванси… това е тера инкогнита от дълго време в ЦСКА.

Мнозина ще се учудят на проявения стоицизъм.

Сигурно! Между другото това е поредното нещо, с което можем да се гордеем. За съжаление в България започваме да се гордеем с ужасните неща, които сме длъжни да понасяме, но това е действителността.

Наистина през първата година, в която нямахме външно финансиране и нямахме заплати ни беше срам да си признаем. Защото мисълта ЦСКА да остане без пари е непонятна за повечето хора. Десетки пъти и аз съм задавал въпроса „Как е възможно за ЦСКА да не могат да се намерят пари? Значи нещо грешите!“. Ние сме търсили какви ли не форми, провеждали сме многобройни разговори, но положението си остана същото. Пари няма не само за волейбол, такова е положението в цялата ни държава.

Така една година успяхме да крием от срам, че сме останали без пари. Но от един момент това което правят състезателите, треньорите и хората от клуба е геройство.

Нека вашите читатели си представят ситуацията, която обрисувам. На втория месец, или след половин година те ще останат ли да се борят за чест и за подобни ценности? Все пак за мое голямо щастие се намериха хора около мен, които имат кауза и успяват някак си да понесат тази абсурдна ситуация, в която се намираме и продължаваме да се борим.

Освен тежкото финансово положение на ВК ЦСКА все още остава нерешен проблемът със спортните бази на клуба. Как се развива този казус в момента?

Въпросът с базите на ЦСКА стои на бюрата на министрите на спорта от поне три правителства назад. Сегашният министър Мариана Георгиева, дори и при най-доброто желание, наистина не можа да разсече този възел. Ние от ЦСКА искаме само едно, всички спортни клубове по бокс, борба, волейбол и т.н. да бъдат поставени в едно и също положение с колегите си от провинцията и София. Не може клубът, които е донесъл най-голямата слава на България да се намира в това положение. Знам че феновете на „Левски“ имат свое обяснение на този факт, но истината е истината. В момента ние се намираме в абсолютно неравноправно положение спрямо останалите наши конкуренти в България, а това меко казано е демагогия.

Базите, в които са отраснали Таня Богомилова, Кубрат Пулев, редица волейболисти и много други велики спортисти, в момента се намират в трагично състояние. Тези бази не се предоставят на спортистите на ЦСКА. От друга страна въпросът на „Левски“, „Славия“ и на клубовете от провинцията ототдавна е решен. Ето това е пример за лоша политика. Надявам се власт имащите да вземат под внимание нашите думи. Не може отборът на ЦСКА, клубовете на ЦСКА да бъдат в по-тежко положение отколкото другите. Това е някаква лудост.

Как си обяснявате тази разлика? Намирате ли някаква тенденциозност в това отношение?

Има хора, които мислят така. Аз не търся тенденциозност. Обяснявам си го със слабо политическо решение в областта да спорта. Не може години наред това положение да остава с тази тежест. Между другото базите продължават да се рушат заради тази безстопанственост. Ние искаме спортните бази да бъдат предоставени за безвъзмездно ползване на клубовете, които създават спортен продукт. Ако някой се съмнява, че спортистите на ЦСКА не могат да правят национален спорт – това е друга тема. Но защо положението на ЦСКА трябва да е по-тежко от положението на спорта в Каспичан, например. На този въпрос някой трябва да даде отговор!

Всеки знае, че зрителите са тези които насочват интереса на спонсорите и парите в спорта. Защо в България на почит са мачовете на националния отбор по волейбол, докато клубните срещи са по-слабо посещавани?

Така е и това не ме учудва. Манталитетът на българите е да следва победителите. Когато националният отбор по волейбол има добри игри и показва добри резултати, моментално си създава фенове. Ще ви дам и още една допирна точка. През 2011 г. отборът на ЦСКА игра на полуфинал за купата на Европа. Тогава залата в Самоков, която събира над 3000 човека, беше запълнена още в 2 часа следобед, а мачът ни беше в 7 часа. Следователно ако играехме в голямата зала на Арена Армеец, 12 хил. човека щяха да присъстват на мач на клубен отбор. Тогава ние не разполагахме с достатъчно силен състав, а същевременно излизахме срещу колоси в европейския волейбол и респективно публиката оценяваше постигнатите резултати.

За жалост когато отборите нямат възможност да се съревновават на високо ниво зрителският интерес намалява. Тук ние правим изключение, защото отборите на „Левски“ и ЦСКА винаги имат един „твърд електорат“, имат вярна публика. Преди повече от седмица се прибрахме от мач в Добрич, където бяхме подкрепяни от нашите фенове от Добрич, Варна и региона. Това нещо трябва да се копира и насърчава.

Треньорът Попов с мъжкия болейболен отбор на ЦСКА през 2013 г.

Треньорът Александър Попов с мъжкия волейболен отбор на ЦСКА, 2013 г.