Автомобилният пилот Петър Поломски: Един успех, който не е споделен, изобщо не е успех

Thumbnail

Петър Поломски е роден в Белоградчик и живее в града до 6-ти клас. След това семейството му се премества в София. В момента Петър е студент по стоматология, но в свободното си време се занимава с автомобилизъм. Сам определя пилотирането като неговата най-голяма страст.

Как се съвместява стоматологията с автомобилизма? Професия срещу хоби или спортът може да се превърне в средство за прехрана?

За съжаление този спорт не е на професионално ниво в България за да може човек спокойно да си изкарва парите и да издържа семейство. Той е на едно любителско ниво. По тази причина повечето състезатели са на по-голяма възраст и с изградени фирми. Въпреки това не липсват млади ентусиасти като мен, които се опитват да пробият. Иначе стоматологията и автомобилизма, разбира се, са две несъвместими неща.

Разкажи повече за твоята състезателна дисциплина.

В България съществуват доста дисциплини под общото название „автомобилен спорт“. Аз участвам в дисциплината „планинско изкачване“, т.е. преодоляване на рали отсечка с определен наклон. Състезанието протича в три манша със задължителна тренировка в събота, а в неделя се състои и самото състезание.

Хубавото в планинското рали е, че напълно съответства с възможностите на нашата държава, защото е ниско бюджетно състезание – износват се по-малко гуми, изразходва се по-малко бензин, а и таксите са по-ниски. Освен това трасетата по-лесно се затварят и поддържат. Естествено това дава и възможност за участие на повече състезатели.

Доста по-скъпо излиза едно рали, от колкото планинските състезания, а и малко хора могат да си позволят подготовката на един автомобил, участието, а за шампионата вече не можем и да говорим. Ще дам за пример най-престижното рали „България“, където автомобилната федерацията отпусна безплатна такса и еднократно 500 лева за участие. Въпреки това имаше само 22 отбора, което е абсолютен минимум за такова голямо състезание от международен ранг.

Другите дисциплини са доста по-различни. Кара се на макадам, на асфалт и те си имат своите привърженици и публика, но общо взето в България най-атрактивното за сега си остава „планинското изкачване“, защото се събират и най-много автомобили. На състезание „Варна“ имаше 52 участника, на „Орешец“ бяха 35 участника, а за нас пилотите е по-добре, защото имаме голяма конкуренция.

Ситроен Саксо

Състезателният автомобил на Петър Поломски

С какъв автомобил се състезаваш?

Автомобилът, който управлявам е много стандартен сериен автомобил – Ситроен Саксо, група N2, 1600 кубика, стандартен мотор със скорости. Избрах този автомобил, защото е лесен за финансиране и подготовка, но и защото при него има най-много конкуренция. Затова предпочетох да бъда в този клас за да има битка в групата и да израствам по-качествено като състезател.

Казваш „битка в групата“, има ли силна конкуренция?

На първото състезание, в което участвах имаше четири автомобила в моя клас, а подобни на моя автомобил бяхме около 12, което вече си е значителна конкуренция. На планинското състезание „Орешец“ взех първо място в моят клас, иначе в генералното класиране станах 15, което с такава кола е значително постижение.

Как става самото опознаване на трасето?

По правилник 10 дни преди самото състезание участниците нямат право да ходят на тренировки. Затова много преди този срок се отива с един редови, сериен автомобил на трасето. Започва се изкачване за да може визуално да си представиш всеки един завой, колко се отваря или затваря, кога ще бъде точката за спиране и т.н. Всичко това се повтаря докато придобиеш ясна представа. Иначе сериозните отбори правят такива тренировки дни наред, като се комбинира сутрин и вечер и в дъждовно време да се прецени къде се стича и събира вода. Има много тънкости в предварителната подготовка и именно добрата работа преди състезанието и познаването на трасето е 50% от успеха на пилота.

Къде може да се практикува този спорт? Как си поддържаш формата?

Планиско Орешец

Участието на Поломски в планинско изкачване “Орешец”

При спечелването на „Орешец“ организаторите ми дадоха една специална награда за „Млад талант“ на състезанието – тридневен курс в професионалната школа на Павел Жеков за пилоти. Този курс ми беше много полезен, определено научих много неща. Има макадамово трасе близо до София, където тренирахме с професионални инструктори и автомобили. Там всеки може да научи много повече за безопасното шофиране, не само за пилотирането на автомобила, но и за всекидневното шофиране. Дебело подчертавам, че не трябва да се тренира по улиците, нито по отсечки които да си затваряме сами.

Как ще коментираш жестоките катастрофи през летните месеци, в които загиват предимно млади хора?

Засягаме много важна тема. Винаги съм си говорил с млади шофьори за рисковото шофиране. Не знам дали заради рекламите или клипчетата в интернет, но след като вземат книжка много младежи се надъхват и искат да карат само мощни коли. Винаги се говори за автомобили над 200-300 коня. Поевтиняването на тези автомобили също е едно допълнително изкушение.

Разберете, че умението да се управлява един автомобил до такава степен, че да го усещаш и контролираш се трупа с практиката през годините. За съжаление новите шофьори искат още първата година да се покажат като едни пилоти, доказвайки се на улицата с нощните гонки.

Като цяло трябва да се набляга повече на психиката на младия шофьор за да си даде сметка, че шофирането не означава само едно возене и даване безцелно на газ. Това, че си пръв на светофара не ти дава повече самочувствие, но вероятно си предизвикал ситуация, в която е можело да загинат хора. Моят съвет към младите шофьори е – ако имате този адреналин в себе си и този усет за автомобила, елате на пистата, покажете го на аматьорските състезания!

Такъв бях и аз преди години, но осъзнах че единственото, което мога да постигна с  нощните гонки е да направя инцидент. По този начин нямаше да стана по-добър шофьор още по-малко ще си намеря спонсор.

Това означава ли, че навреме си спрял с глупостите?

Случи се така, че в самото начало претърпях един инцидент и съгласно нашата поговорка „всяко зло за добро“ и на мен тази случка ми повлия в положителна светлина.

Как се запали по колите?

Отговорът ми е много банален. Като повечето момчета и аз съм бил повлиян от татко си и от разглеждането на много автомобили. Винаги съм се интересувал до колко добре човек може да управлява един автомобил. В състезанията си проличава дали си силен психически и дали можеш да издържиш. Това винаги ми е правило впечатление и пилотите съм ги възприемал не като някакви идоли, а по-скоро като свръхчовеци, които имат много повече способности от другите.

DSC07541Има ли български пилот, на който си привърженик?

Много са, но от топ пилотите определено съм фен на Петър Гьошев, Димитър Илиев. Иначе състезателите с по-слаби коли не влизат в медийното полезрение и на тях не се обръща внимание. Голяма част от тези хора обаче заслужават похвали. Сега виждам колко по-трудно е да караш слаба кола и да даваш резултати. Така че и там си имам идоли като Стефан Панчугов, например. Той е един невероятен пилот, с когото имах честта да се запозная на състезание „Панагюрище“. Той определено ми даде още сили да продължавам напред.

Каква е най-високата скорост, която си достигал?

Е, по принцип това не е важно, но по-правилно е да се каже „достигали“, защото тогава бяхме на мотор. Скоростта беше 293 км/ч. И ако това изглежда страшно, в действителност е още по-страшно.

Това означава ли, че караш и мотор?

Мога да управлявам мотор, но определени имам респект към бързите мотори и не искам да се запалвам по тях. Трудно мога да се контролирам и затова съм спрял навреме.

Сработва ти инстинкта за самосъхранение.

Да, моторите много увличат със скоростта си, а там не е като със състезателната кола, където имаш клетка, каска и т.н. Всяка грешка при моторите се заплаща и то много скъпо. Моят риск е до автомобилите… за сега.

Значи си оставяш вратичка. Какво може да те откаже от автомобилния спорт?

Да ме откаже? Само финансите.

Ходиш ли пеша?

Като цяло гледам да поддържам добра физическа форма. Та освен че ходя аз и тичам. Активно се занимавам и с волейбол – това пък е другата ми страст, но имам контузии и там внимавам повече.

Какви качества трябва да притежава пилота и обикновения шофьор. Има ли съществена разлика?

Не мисля, че има толкова голяма разлика, защото и в двата вида управление на самата машина трябва да има доста концентрация, усет, бързина и реална преценка на ситуацията. Все пак времето за реакция при нормално шофиране е доста по-отворено. Като цяло трезвата преценка и усета са най-важните за автомобилизма.

Кое е следващото състезание, в което ще участваш?

Следващото ни състезание се надявам да бъде планинско „Пещера“ през средата на август. Това е може би най-трудното и най-предизвикателното планинско изкачване. То е над 9 км за разлика от „Орешец“, което е 5 км, и „Панагюрище“ – 4,2 км. Това са двойно повече километри. Забравих да спомена, че планинското каране се прави без навигатор. Всичко трябва да запомниш сам, а това е доста трудно за пилота. Изисква се да запомниш последователността на завоите ляв/десен и права, а и колко се отваря и затваря отсечката, кога се подава газ, къде има фракции и т.н. Ако имаме финансовата подкрепа ще се опитаме да участваме в Пещера.

Познаваш ли трасето?

Не. Всяко едно трасе е ново за мен с изключение на „Орешец“, което си ни е домашно.

Мислиш ли че това ти помогна за първото място?

Помогна ми най-вече самото трасе, защото е много технично, бавно, но пък има и бързи участъци. Тази специфика затрудни повечето пилоти. Затова с моята слаба кола успях да дам такива добри резултати.

Не така стояха нещата в „Панагюрище“, където първоначално не исках да участвам. Там има много дълги прави, бързи завои, каране на пълна газ. Това е трасе, което не ми подхожда. Въпреки, че и там дадохме първо време. За съжаление след едно завъртане трябваше да стартираме последни на следващия манш.

Публиката в Панагюрище беше много емоционална и много ни подкрепяше. Може би защото карах с неподходящи гуми и през цялото време поднасяше колата и така обрах овациите. Така когато ме видяха на третия манш, никой не вярваше, че ще имам смелост да карам така.

Непрекъснато говориш в множествено число. За теб и колата ли говориш или имаш предвид екипа?

Петър: “Благодаря на всички, които желаят успеха и победата ми”.

Много разчитам на подкрепата на баща ми, приятелката ми и приятелите, които идват да ме подкрепят в бокса. Един успех, който не е споделен, за мен изобщо не е успех. Най-голямата радост беше да се върна в бокса и да ме посрещнат близки хора. Тогава най-много се зареждаш и виждаш, че положеният труд си е заслужавал.

Искам да благодаря на родителите си, които ме подкрепят въпреки личното си неодобрение. Баща ми много ме изненада с подкрепата си. На първото състезание бяхме сами. Поздравихме се след завършването на третия манш и това беше много емоционален момент. Благодаря на приятелката ми и на всички други близки, които идват на състезания само и само за да ме поздравят, както и на всички които желаят успеха и победата ми.

Благодаря и за финансовата подкрепа на г-н Валентин Кръстев, без която едва ли щяхме да участваме на състезанието в Панагюрище на 13-14 юли.

Какво предстои от тук нататък?

Тази година ще наблегнем на трупането на опит. Надявам се да направим поне още едно състезание, иначе няма как да се класираме за шампионата. Надяваме се следващата година при добри резултати да ни забележат спонсори за да можем да покажем това на което сме способни.

 SeverozapazenaBG

no images were found