Плановете на правителството за Северозапада – какво не работи и какво ще помогне

Няколко министри, няколко депутата, много представители на местната власт и много обещания. Това беше бързото впечатление от обиколката на правителството в Северозападна България в средата на февруари. Ако вярваме на обещания и ако поне една десета от тях се изпълняваха (дори и частично), трите северозападни области щяха да са райска градина с развита икономика. Те обаче не са – на тях се прикачва клишето за най-бедния европейски район, високата безработица, отчаяните хора, “западналата” България, липсата на перспективи. Изобщо – от икономическа гледна точка това е място, на което не искате да бъдете.

Вместо да ви занимаваме само с новите обещания и планове, решихме да направим кратък анализ кое от тях може да проработи, кое е излишно и какво липсва в програмата за възстановяване. Правим уговорката, че има много бедни и изостанали райони на България и никой не иска специално отношение към някой от тях. Но едва ли някой ще отрече, че години наред, по много начини, точно Северозападът беше игнориран, може би целенасочено, може би по навик или по стечение на обстоятелствата. Друг е въпросът дали специални стратегии биха помогнали реално.

Какво обеща правителството и може ли да има ефект:

Данъчни облекчения за фирми от Северозападна България и държавен фонд за подпомагане на малкия и среден бизнес – предложение на Борис Янчев, депутат от Патриотичния фронт.

Може да има само малък ефект. И в момента инвеститор, който реши да прави бизнес в региона, получава различни облекчения заради инвестицията си в община с висока безработица например. Подобни мерки са само малка подкрепа – никой няма да инвестира в район заради намалени данъци или осигуровки например, ако трябва да похарчи много повече заради лоши
пътища, тромава администрация и липса на квалифицирани служители. Освен това данъчно облекчение, специално разписано за определен район, предполага много възможности за злоупотреби – нещо като малка офшорна зона, в която да се регистрират фирми и да симулират дейност. Държавен фонд за малки и средни фирми би бил излишна структура – и сега има
Агенция за подпомагането им, има и Българска банка за развитие, има много инструменти и за директна финансова помощ. Още една държавна структура няма да помогне.

Приоритетно разглеждане на проекти от Северозападна България и насочване на 10% от еврофондовете за региона. – предложение на икономическия министър Божидар Лукарски.

Освен ако не е имал предвид нещо съвсем различно, икономическият министър просто е излъгал. В действителност при оценяването на проектите в новия програмен период тези от Северозападна България просто ще получават допълнителни точки. Това обаче не означава автоматично повече пари, нито одобрение на повече проекти, а е само малка подкрепа. Дори и в бъдеще да се реши насочването на дял от парите, едва ли толкова значителна част, и то по всички фондове, ще се насочи към трите области – за някои програми това ще означава неизпълнение.

Подобно отношение е нож с две остриета – от една страна ще е добре да се обърне внимание на проекти от икономически изостанали райони, защото те често се отлагат за сметка на тези от големи градове. От друга – това може да породи напрежение и да се стигне до много оплаквания в неравнопоставеност.

Автоматичното насочване на 10% от еврофондовете би могло да има малък ефект – ако не ви се вярва, помислете какво реално са променили те по места, освен инфраструктура, и то частично. Хубаво е местните фирми да вземат повече пари за инвестиции, но опитът дотук показва, че със сложните изисквания и подготовката на документи се справят добре по-големите компании, които могат да си позволят и банково съфинансиране, наемане на експерти, които да пишат проектите и т.н. Ефектът за отварянето на нови работни места реално не е голям, няма и кой знае какво пряко влияние върху размера на заплатите. Друга част от еврофондовете – за културни мероприятия и туризъм може да имат добър ефект, но отново опираме до въпроса – създаването на изкуствена граница от 10% (хипотетично) може да предизвика фаворизиране на местни компании, близки до властта и печелещи лесно обществени поръчки. Това би потопило икономиката и перспективите за развитие още по-дълбоко.

Стратегия за развитие на региона – обещание на Министерство на икономика.

Сама по себе си стратегията не решава проблеми, но поне може да ги посочи заедно с причините за тях. Така решаването им ще бъде по-лесно.  За целта трябва сериозна работа, включително и на място, за да се нарисува точна картина и да се прецени какви са плюсовете и минусите на региона. Стратегия предполага насоченост за развитие и е спорно дали в написването й ще участват действително ангажирани хора, как точно ще се определят приоритетите и най-важното – ще могат ли да се изпълнят. Преди години плановата икономика е направила големи райони от България зависими от един работодател и последиците още не могат да бъдат преодолени. Пак стратегия е построила замърсяващото „Химко“ във Враца, при прекрасни природни условия за туризъм. Каква е гаранцията, че няма отново да бъдат допуснати същите грешки?

Персонален проектен мениджър от Българската агенция за инвестиции за всеки инвеститор и приоритетно развитие на индустриалната Свободна зона във Видин – икономическият министър Божидар Лукарски.

Инвеститорите не идват заради персонално отношение, нито ще очакват един залепен за тях чиновник да им решава проблемите. Абсурдно е да се назначава чиновник за всеки, който иска да инвестира в България – само си представете каква администрация трябва да има, дори един да работи с няколко предприемача. Това нито ще съкрати сериозно сроковете, нито ще направи процедурите по-лесни. Приоритетно развитие е много любим израз на всички политици, но какво означава това? Няма как насила да накараш някой да отиде в дадена индустриална зона, а и това обикновено е по-едрия бизнес. Заетост се създава с малък и среден. Представете си – идват десет компании във Видин, безработицата в града рязко пада. А какво правим с другите населени места? За жителите на много от тях да пътуват до областния град всеки ден е трудно, дори да има организиран транспорт. Само си припомнете наводненията и непочистените пътища през зимата. Ако много иска да помогне на индустриалната зона, министърът може да ускори газификацията й, с възможност към нея да се включат и други предприятия в района.

Развитие на инфраструктурата и реконструкция на пътя София-Видин

Това е тема, по която от години се упражняват много политици и сегашната среща не направи изключение. Идеята е добра и може да помогне наистина. Стига да се осъществи. „Дунав мост 2“ беше открит без до него да има удобен път, а цели участъци от инфраструктурата са напълно забравени. За това са необходими много пари, освен всичко друго извън главния път остават доста населени места без нормална инфраструктура. Хубаво е и политиците да отговорят защо още от предишното управление на ГЕРБ, а и при правителствата преди тях, се залагаше основно на инфраструктурата в Южна България. Едва в последните години това започва да се променя, но само на идеи и проекти.

Популяризиране на слабо познати туристически забележителности  – идея и изпълнение на министъра на туризма Николина Ангелкова.

Хубава идея, но и тя може да страда от изпълнения „на парче“. За Северозападния регион забележителностите са общо осем, като една от тях – водопада „Скока“ е до Тетевен, в обл. Ловеч.  Самото популяризиране едва ли би довело много туристи, ако не е в контекста на цялостен облик за даден регион. Чипровци е хубаво място, но представено отделно, това означава кратък уикенд туризъм. Комбинирано със спа и уелнес туризъм във Вършец вече предполага по-дълги посещения, по-платежоспособни туристи. Местните власти всъщност правят доста програми за комбинирани посещения на регионите и това има повече смисъл, защото те познават и по-добре забележителностите. Освен всичко друго, за да има туризъм, трябва да има и лесен достъп до места – включително с обществен транспорт.

От Severozapazenabg имаме няколко предложения, които според нас биха имали далеч по-добър ефект за развитието на икономиката в региона. Освен това смятаме, че те поставят като приоритет хората, които живеят или искат да живеят там, а не разчитат на помощ отвън и от управляващата върхушка.

Реконструкция на инфраструктурата.

Вярно, хубаво е да говорим за скоростен път до Видин, но извън него има и още пътища, има и жп линии, които могат да станат по-бързи и безопасни. Железопътния транспорт е необяснимо пренебрегван в България, а той е добър начин да направиш бизнеса по-удобен и туризма – по-привлекателен за млади хора например, които не пътуват с автомобил. При добра инфраструктура местните хора могат да пътуват по-удобно до други населени места за работа и просто животът им да бъде по-лесен.

Цялостна смяна на нагласата, че проблемите трябва да се решат с мерки „отвън“

Това важи за всички области, които са по-изостанали икономически. Действително, хубаво е да дойде много голяма компания, да направи голямо предприятие и един малък град да работи в него. А какво правим, когато започнат съкращения? Дълги години много градове в България страдат от тази политика – Враца с „Химко“, Видин с „Видахим“, същото е и в други региони – Перник (няколко големи завода),  Казанлък (военната промишленост), Кърджали (ОЦК) и така нататък. Защо трябва да възприемаме това като панацея? Опитът показва, че единственото, което  се постига, е убиване на предприемчивостта у хората. Действително за беден район е трудно да развива малък и среден бизнес, но с не много сложни и скъпи мерки това може да се поправи. А големите компании сами могат да дойдат после.

Добро и достъпно образование

Видин от години иска да има университет. Това едва ли би решило кой знае колко проблеми. Но може много да се работи по подобряване на нивото на образование във всички училища – международните изследвания (PISA) показаха, че българското училище задълбочава разслоението на учениците по регионален признак. При условие, че Северозападна България е регион с ниски доходи, логиката показва, че и образованието там ще ограничава още повече учениците. Така и след години те ще са в по-лоша позиция от връстниците си, които са учили в София или Пловдив например, и са имали възможност да отидат в чужбина. А това допълнително ще задълбочи икономическата пропаст.

Създаване на система от инструменти, които подкрепят местно предприемачество, култура, образование

Няма нужда от скъпи програми – дори малки фондове за стартиращ бизнес, улеснено получаване на нисколихвени заеми, безплатни консултации и помощ при обучение на служители е нещо, което би помогнало регионът да се изправи на собствени сили. Краткосрочният ефект няма да е голям, няма да стане и чудо – но след години това ще е безценна основа. За образованието казахме вече, а за културата – всяко място има нужда от местни културни събития. Иначе няма как да задържи образованите, хората с идеи, с финансови възможности и с желание за добър живот.

Мерки за създаване на добри икономически условия

Това означава добра бизнес инфраструктура  – от служителите, които вземат решения по регионални звена, през газификация, подпомагане на индустриални зони, улеснения за присъединяване към електрическата мрежа, до сътрудничество между училищата и предприятията. Нито едно от тези неща не е сложно и на много места в България е отдавна направено. Нека дадем и един пример защо Мездра или Враца биха могли да станат много добри места за предприемачество (Мездра вече има няколко производства, значителни за такъв град). Ако живеете в северните или източните квартали на София, ще ви бъде по-лесно да стигнете до Мездра, отколкото до новата държавна индустриална зона в Божурище. Ако има нормален жп транспорт, ще е още по-лесно и бързо. Същото е и с Враца – близост до столицата, възможност за разширение на индустриалните площи, и хубаво място за живеене, с все още много евтини имоти.

Повече помощ за туризъм, развиван семейно и от малки фирми

Северозападна България е място с огромно многообразие от забележителности. Това предполага поток от различни като платежоспособност, семеен статус и възраст туристи. Многото забележителности предполагат много посещения на ученически групи, както и желание на туристите да не прекарват основна част от времето си в хотела. Последното често се наблюдава в големите хотели тил „ол инклузив“, от които сякаш нямаш причина да излизаш. Регионът вече предлага общи туристически пакети със Сърбия. Впечатлението от „Ваканция&Спа Експо“, проведено на 13 февруари в София, остави впечатлението, че от сръбска страна работят доста по-активно в тази посока.

Завършваме текста с един хубав пример – в края на февруари във Враца беше открит първият в България център за обучение на компютърни специалисти. Той е създаден от „Враца софтуер общество“ на Емилиян Кадийски и Теодор Костадинов, след като са спечелили конкурса Reach for change на „Нова телевизия“. Центърът ще е нещо подобно на софтуерния университет на „Телерик“ в София, но насочен към по-млади хора, деца, ученици. Ако те са успели – без големи стратегии и без държавна помощ, значи и други могат. А един дом се ремонтира най-добре от хората, които живеят в него.