Писмо от министерство бави възстановяването на Синагогата във Видин

Снимки: Радио Видин

Автор: Цветомир Цветанов, Лилия Димитрова, Пламен Коцев

Източник: БНР, Радио Видин, 07.03.2013

“От една страна трябва да се преклоним пред паметта на жертвите, от друга- да се радваме, че българските евреи бяха спасени”, каза в “Посоките на делника” по РАДИО ВИДИН Елин Тодоров, председател на регионалната организация на евреите “Шалом” в Лом.

“Уроците от Холокоста трябва да се помнят и да се популяризират, за да не се повтарят грешките от историята ни”, допълни Тодоров.

В Лом, денят ще бъде отбелязан с възпоменателно тържество и поднасяне на цветя пред монумента в крайдунавския град, издигнат в памет на загиналите евреи. Паметникът е изграден на мястото, откъдето над 4 хиляди евреи от Македония и Беломорска Тракия, се качват на корабите, с които по Дунав са отведени към лагерите на смъртта.

“Евреите от Македония и Тракия са докарани с конски вагони в Лом на 20 и 21 март 1943 година. Тогава ломчани проявили съпричасност към участта на задържаните- носели им вода и храна, погребвали починалите по време на пътуването хора”, разказа Елин Тодоров.

Видин е бил градът, в който евреите, идващи от Европа в Османската империя, се установявали най-напред. Това става ясно от разказа на главният секретар на “Шалом” Йосиф Меламед.

“Видин е град, който е много близък до сърцата на българските евреи. Моят баща също е тръгнал оттам. Наскоро разговарях с един стар видинчанин- Аврам Папаров, който ми разказа, че е много признателен на Видин: “Когато не ни приемаха никъде на работа заради Закона за защита на държавата, местната бирена фабрика назначи негласно баща ми и по този начин оцеляхме”, предаде разказа на възрастния мъж Йосиф Меламед.

Снимки: Радио Видин

Символът на евреите във Видин от години обаче се руши и предизвиква дискусии за спасяването му. Изготвен е проект за възстановяването на сградата, който е одобрен от Националния институт за недвижимо културно наследство.

“Имаме готовност да подпомагаме проекта. Вече разговарях с посланика на Израел у нас по този въпрос. Той е изключителен приятел на “Шалом” и на България и заяви, че е готов да съдейства по всякакъв начин”, допълни Йосиф Меламед.

Че ще бъде възстановена сградата на виднската Синагога обеща и областният управител Цветан Асенов: “Работният проект е одобрен от Националния институт за недвижимо културно наследство и в момента е в Министерството на културата. Надявам се всеки момент да излезе оттам одобрен, така че да приключим целия казус.” Областният управител на Видин добави, че ще бъде предложено сградата на Синагогата да бъде включена в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това ще улесни финансирането на проекта за възстановяването й.

Синагогата във Видин е втората по големина по поречието на Дунав, след тази в Будапеща и в България, след софийската. Еврейският храм в крайдунавския град обаче изпреварва останалите религиозни здания със своята красота. Защо не се реализира проектът за възстановяване на Синагогата във Видин, попитахме и министърът на културата в оставка Вежди Рашидов:  “Преди всичко е задължение на собственика да прави проекти и да се грижи за своята собственост. Синагогата, която е една уникална сграда и би била фантастична атракция като паметник на културата за Видин, си заслужава да бъде ремонтирана. Много често водя разговори с еврейската общност за спасяването на храма. Трябва да се работи по-активно..”

“Въпреки твърденията, че юридическият статут на Синагогата не е уреден, това не е така. През 2009 година видинската организация на “Шалом” безвъзмездно и безсрочно прехвърля зданието с нотариален акт на Министерството на културата при две условия: да бъде възстановено и да се отдели пространство от 50 кв. м за нуждите на еврейската общност”, каза за РАДИО ВИДИН авторът на техническия проект за възстановяване на Синагогата арх. Любомир Станиславов:

“Проектът е напълно готов, преработен е според всички допълнителни изисквания на Министерството на културата. Всичко е свършено, предадено и одобрено. Това практически е един проект в работна фаза, който е готов да се изпълнява веднага. Единствената пречка е, че се чака писмо от министъра на културата до областния управител на Видин, с което да му се вмени, според законовите изисквания, да представлява държавата и да упражнява надзор при изпълнението на проекта. Това писмо ще даде възможност да се кандидатства за финансиране. За съжаление наистина изключително бавно и мудно се движат нещата. Предстои посещение на посланика на Израел във Видин, който е пожелал да се срещне с кмета на гарада, за да провери защо толкова бавно се придвижват документите и не може да започне реализацията на проекта.”

На въпрос откъде може да се намери финансиране за проекта, арх. Станиславов отговаря: “Проблемът на видинската синагога никога не е бил в липсата на финансиране, пробемът е в бавното и мудно придвижване на документите. Има и негласна съпротива срещу възстановяването на храма.”

Сградата на Синагогата е построена около 1894 година с даренията на евреи от видинския квартал “Калето”. Интериорът е правил впечатление с колоритното си въздействие и употребата на древноеврейски и класически архитектурни форми. Главната фасада е била внушителна- строго симетрична с една главна и две странични порти. Четирите кули, разположени над покрива, придавали внушителна монументалност. От 1950 година насам Синагогата е загубила основното си предназначение и е започнала да се руши под влияние на природните стихии.

През юли миналата година Националният институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата излезе с официално становище по проект за консервация, реставрация, реконструкция и адаптация на Синагогата за Културен център “Жул Паскин”. Проектантският екип е от архитетска фирма “S Architectural Team”, под ръководството на арх. Любомир Станиславов. Проектът предвижда да се обособят музейна зала, където ще има постоянна изложба и библиотека “Жул Паскин”, музейна експозиция “Холокост”, зала за срещи и малък молитвен храм. Ако бъдат решени, на пръв поглед, дребните пречки, се очаква строителните работи да започнат през тази година и да завършат през 2014 г., когато се отбелязва 120-годишнината от построяването на сградата.

По всичко личи обаче, че политическата криза, в която в момента се намира страната, и липсата на воля за спасяването на уникалната сграда, за пореден път ще отложат ремонтните дейности за неопределено време.

no images were found