Опера в Белоградчик: Рихард Вагнер, валкюри и нибелунги

Опера в Белоградчик: Рихард Вагнер, валкюри и нибелунги

Декор от скали и крепост | снимки: Severozapazenabg.com

В петък, събота и неделя жителите и гостите на Белоградчик ще видят най-голямото оперно събитие в региона за последните години – фестивалът „Опера на върховете“. В програмата влизат няколко оперни произведения и балета „Лебедово езеро“. Природата около Белоградчик и крепост „Калето“ ще бъдат естествен декор за постановките на Софийската опера и балет.

Първите изпълнения започват с фестивална импресия „Богове, великани, джуджета и валкюри“ по мотиви от „Пръстенът на нибелунгите“ на Рихард Вагнер. Импресията в залите на пещера „Магура“ ще бъде в три части – на 5, 6 и 7 август. Началото и в трите дни е от 17 часа. Преди да започне фестивала, ще ви разкажем за композиторите и техните произведения. Под текста може да видите как тече подготовката за сцената на “Калето”.

Рихард Вагнер

Един от най-талантливите германски композитори е роден на 22 май 1813 г. в Лайпциг. Градът е известен като средище на поети, писатели и музиканти в продължение на десетилетия. Любопитен факт е, че Вагнер е кръстен в Thomaskirche, където Йохан Себастиан Бах свири в последните 27 години от живота си и композира едни от най-известните си барокови произведения. В младостта си Вагнер няма сериозна музикална подготовка като ученик и сякаш повече се интересува от литературата. Постепенно интересът му се измества, той започва да взема уроци и да композира първите си произведения.

Първите му значими композиции са сонати за пиано и струнен квартет, а с подкрепата на майка си се записва да учи професионално музика в университета на Лайпциг. Първата му опера е Die Feen – „Феите“, следват други произведения, които го поставят на все по-значимо място в музикалните среди – оперите „Летящият холандец“ (Der fliegende Hollaender), „Танхойзер“ (Tannhaeuser). С тях започва да се оформя собствения стил на композитора, достигащ кулминация в тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“ (Der ring des Nibelungen) и „Тристан и Изолда“ (Tristan und Isolde).

Вагнер живее във времето на големи исторически промени – първата половина и средата на XIX век бележат цяла Европа с въстания, зараждането на съвременния национализъм и политически сътресения. Заради участие във въстанията и вълненията през 1849 г., Вагнер е принуден да замине за Швейцария. Още преди заминаването неговият музикален мироглед се е оформил – с основата на германска и скандинавска митология, средновековни произведения от Северна Европа и мотиви от митовете на Древна Елада.

В изгнанието на Швейцария Вагнер сериозно започва да работи по „Пръстенът на нибелунгите“, по която е имал композиции още докато е в Германия. Най-известното произведение на твореца взема за основа северната митология и митични същества – валкюрите, джуджета-ковачи и миньори, живеещи в подземния свят, красиви герои и царството на боговете – замъка Валхала. Четирите опери – „Рейнско злато“ (Rheingold), „Валкюра“ (Die Walkuere), „Зигфрид“ (Siegried) и „Залезът на боговете“ (Goeterdaemmerung) са кулминационния момент на музиканта и идеята му за Велика Германия.
Идеите, музиката на Вагнер и политическата воля изглежда се сливат в годините на завръщането на композитора в Германия. Благодарение на младия крал Лудвиг II Баварски, Вагнер се установява в Мюнхен и започва нов плодотворен период. Композиторът умира във Венеция на 13 февруари 1883 г. и е погребан в семейната къща в Байройт, Германия.

Творчеството на Вагнер оказва огромно влияние върху композитори, философи, писатели и поети. Елементи от „Пръстенът на нибелунгите“ могат да се открият и в знаковите идеи на Зигмунд Фройд за трите „Аз“ – подсъзнанието „То“, външната изява „Аз“ и стремежът „Свръхаз“.

Ако ги разгледаме като огледало на световете в операта, подсъзнанието е подземния свят на джуджета и нибелунги, земният свят е външната изява на човека. Валхала, боговете и вълшебните им плодове за вечна младост и здраве са най-високата точка на душевното себепознание – стремежът на „Свръхаз“. За разлика от Фройд, Рихард Вагнер е силно харесван от властта на Третия Райх. Митологемите на „Пръстена“ за великото германско наследство, предхристиянските легенди и митичното злато от Рейн са използвани широко от идеологията на националсоциализма. По тази причина дълго време след края на Втората световна война в Източния блок Вагнер е недолюбван и игнориран.

Оперната му тетралогия има любопитна далечна връзка със Северозападна България – джуджетата-ковачи на пръстена от рейнско злато най-вероятно са с прототип истинските саксонски рудари и ковачи от времето на Свещената Римска империя и Средновековието. Една част от тях по-късно се разселват на Изток – в земите на днешна Румъния и в района на Чипровци. След Чипровското въстание почти всички жители на града емигрират и така наследството на саксоните е забравено. Историята тепърва има много какво да открива за тях, а легендите на древните германци в оперите на Вагнер се оказват много по-устойчиви на времето.