Джон учи Мокреш на английски

Автор: Първолета Цветкова

Източник: вестник “Стандарт

Някога наричали Мокреш европейското село – заради многото изучили се по градовете и чужбина мъже и модерно обличащите се жени.

Преселникът и негов адаш преподават безплатно на пенсионери и деца

Преселникът и негов адаш преподават безплатно на пенсионери и деца.

По-младите му жители ходели редовно на пристанището в Лом да гледат пасажерите на параходите от Европа. Вземали от тях фасона на дрехите им и маниера на общуване. Замогнали се земевладелци строели къщи по тертипа на европейската архитектура. Затова местни зевзеци кръстили Мокреш “Малкият Париж”. Това е било през първата половина на миналия век. Тогава в Мокреш живеели към 6000 души. Днес по улиците бавно пристъпват старци, площадът пред кметството пустее, жива душа няма. Да се чуди човек защо 5-6 поданици на английската кралица са избрали селото, за да продължат живота си и по тукашните земи. Купили си празни къщи, ремонтирали ги и отседнали. Последен се заселил Джон Мейс от Лондон. Дълго си търсил място из други краища на страната. В Мокреш най му харесало. Купил имот тази пролет, още го стяга. Не остават тук за постоянно, но всяко лято са сред нас, обяснява кметът Огнян Ефремов. Имат и един швед, но той напоследък не се е мяркал в Мокреш.

На нас ни е трудно – бабите едвам свързват двата края, младите са без работа, но на тях им харесва, продължава кметът. Впечатлява ги пейзажът – къщи, накацали на два хълма, близостта до Дунав. Мокреш е столицата на втората българска житница – Златията. Ражда се и всичко друго – каквото посадиш в земята. Това при нас го няма, възхищават се преселниците.

През първите години нови и стари жители се разминавали безмълвно. Нито българите знаели поздрава на англичаните, нито чужденците – местния. Докато на Румяна Койчева, коренячка от Мокреш, живееща в София, не хрумнала страхотна идея – англичаните да преподават езика си на нашенци. Така гостите пък навлизали в българския. Румяна Койчева, координатор на програмата “Глобални библиотеки”, често се връща в бащината си къща. Носи книги за читалището, дрехи, играчки за децата на Мокреш. Със своя добър английски станала посредник между съселяните си и новите. Разговаряла дълго с Джон Мейтс дали не би приел да преподава езика си. Англичанинът се съгласил веднага. Организацията на курса поела секретарката на читалището Сабина Костова. 10-12 души се записали и обучението започнало. Разни хора се оказали обединени от желанието си да научат езика на Шекспир. В курса има пенсионирани преподаватели, агрономи, охранител, учителка от детската градина на селото. Само един – Иван Ценков, може да се разбере за нещо с Джон, защото е работил в чужбина и малко знае от езика. В курса е да научи нещо повече. Другите искат да се похвалят на внуците си, че и те като тях сричат на английски. Пък и знае ли човек, може и да идем до някоя от страните на Европейския съюз на екскурзия. С този език навсякъде ще се оправим, убедени са те.

Курсът продължава по строги правила. “Учениците” се събират в определен час два дни в седмицата в залата на селската библиотека. Организаторката Сабина Костова също зубри уроци с тях. Предстои ни ваканция, защото г-н Джон си отива в Англия за Коледа и Нова година. Но като се върне, продължаваме, обяснява тя. Истина е, че все още знаят малко думи, опитват се да навлизат в граматиката. И на Джон му е трудно да преподава, защото не знае български. Служи си с 5-6 думи и затова понякога обяснява с мимики или с рисунки на черната дъска.

Джон не е само добър учител, но и добър човек, казва за него Сабина. Към 60-годишен е, няма семейство, ерген е. Има брат, при когото сега ще ходи в Англия за празниците. Г-н Мейс е и отличен шахматист, постоянно търси партньори за партия от умната игра. Ходи дори в Лом да играе шах. Не влиза в кръчмата, но за чаша кафе сяда в нашите кафенета, разказват местните за него.

Най-хубавото е, че ни преподава английския безвъзмездно, изтъква Сабина, която знае за какви по-дребни услуги се искат пари от бедното им читалище.

Преди Мейс курс по английски език за деца водили други англичани от селото – съпрузите Джон и Нанси. Случвало се през лятото, когато в Мокреш за ваканцията при баба и дядо идват малчуганите от градовете. Двамата обучавали към 20-тина. Осемгодишният син на Сабина също бил в курса. От Нанси научи много стихчета, песни на английски, радва се майка му. Джон и Нанси обаче си заминали през есента. Чакат ги да се върнат напролет и да продължат заниманията с децата.

Селото е известно с книжовника поп Пунчо

Мокреш е влязло във възрожденската ни история с дейността на поп Пунчо Куздин, рядка за своето време личност. Роденият в селото духовник е направил един от първите преписи на Паисиевата “История славянобългарска”. Включил го е в дамаскин от 1796 година. В него разказва простонародно, достъпно, с емоция и с обич към България за светеца Йоан Рилски, притчи за Адам и Ева, за Рождество Христово, има повест за руския цар Петър Велики. В сборника си той рисува образите на Богородица и светците, оставя и автопортрет. Денем поп Пунчо учил децата на Мокреш в създадено от него килийно училище, а нощем пишел дамаскина си.
Сега този сборник от 400 страници се намира в Националната библиотека в София. Книгата му като дигитално издание е включена в европейската дигитална библиотека.

И римляните харесвали това място

Хълмовете на Мокреш, от които започва плодородна равнина, са били обитавани от траките мизи и от римляните. В парка “Жир” и днес има следи от римска резиденция, наблизо е и старо римско гробище. Но разкопки и проучвания не са правени. Само иманярите знаят какво е имало в античните обекти.

В по-ново време Мокреш печели славата на район с рекордни добиви от пшеница, слънчоглед, царевица. Имало е селскостопанско летище. И днес землището му от 57 000 дка богата земя се обработва от агрофирми и арендатори. Останали са да живеят около 800 души. Преди 2 години закрили основното им училище и сега всяка сутрин возят 40 деца до Вълчедръм. Общинският център се намира на 7 км от селото. Лом е на 16, а Монтана – на 50 км.

В детската градина се събират по 20-тина малчугани. Те са надеждата ни, че селото няма да изчезне. Затова правим всичко възможно да задържим родителите им. Засега им предлагаме места по програми за заетост. Не са решение, но всички се надяваме кризата да отмине и да се отвори работа при нас, а и в Лом, споделя кметът Огнян Ефремов.