Маршрути из Северозапада за пет дни

Маршрути из Северозапада за пет дни

Рабишкото езеро до Белоградчик | снимка: Кирил Кирилов

Понякога на човек му се иска да избяга из красиви места и да пътува, но няма много време. За такива случаи сме ви подбрали маршрут за една бърза обиколка на три северозападни области с част от основните им забележителности. Приятна ваканция!

Ден 1 – тръгване

Тръгване рано сутрин по магистрала „Хемус“ (aко идвате от юг) или през Плевен (ако сте от изток) и пристигане във Враца. Разходка из града, разглеждане на Историческия музей и Етнографски комплекс „Софроний Врачански“. В сградата на музея е градската Художествена галерия, там е изложено и Рогозенското съкровище. Намира се в самия център, до централния площад – няма как да го пропуснете. Също в центъра са и две кули – Куртпашовата и Кулата на Мешчиите. Предполага се, че са построени XV-XVI век или по-рано, в началото на османската власт на Балканите.

В Етнографския комплекс може да видите възрожденски къщи и експозиция на типичен интериор от богат градски дом от периода.

Интересна забележителност във Враца е Музеят на файтоните, единствен в България. Намира се в Етнографския комплекс и в него са изложени произведения – гордост на врачанските майстори. Допреди няколко десетилетия, преди автомобилите, старопланинският град е бил център на файтонджийството с продукцията на Мито Орозов, стигала чак до Западна Европа.

За обяд във Враца препоръчваме комплекс „Чайка“ – намира се по пътя към проход Вратцата, към с. Згориград. Там има и хотел, в случай, че искате да преспите сред Врачанския Балкан. В момента във Враца се доизгражда нова водопроводна мрежа и не е рядкост спирането на водата в по-централните части, затова съветът ни е да избягвате да спите близо до центъра на града. След като сте приключили с обяда, една разходка до пещера „Леденика“ – пътят е покрай „Чайка“– следвайте табелите или питайте. До пещерата започва резерват „Врачански карст“. Следобедът е подходящ за разходка в Балкана – може да си изберете пътека от маркираните и описани маршрути на Природен парк „Врачански Балкан“ – http://www.vr-balkan.net/bg/za-turistite/

Възможност за преспиване е и Младежки еко лагер в с. Очин дол, но задължително се обадете предварително. Лагерът е със статут на хостел, наскоро ремонтиран.

В селата наоколо също има доста семейни хотели и къщи за гости. За късния следобед и вечерта имате два варианта – единият е да преспите във Враца или района, като се наслаждавате на планинската прохлада и гледката. Може да видите и водопад Врачанска Скакля – най-високият на Балканите, за съжаление непризнат, защото не тече постоянно. Имайте предвид, че ако ще обикаляте маршрути във Врачанския Балкан, ще ви трябва повече време и може да преспите в района.

Дунав при о. Есперанто  | снимка: Център за културно-историческо наследство - Оряхово

Дунав при о. Есперанто | снимка: Център за културно-историческо наследство – Оряхово

Ден втори – Оряхово

От Враца в късния следобяд или на следващия ден тръгвате за Оряхово. Пътят е хубав, поддържан и прав – през равнина. Може да хванете автобус от Враца. Влак няма. В Оряхово ви очаква „Шато Бургозоне“ – винарска изба, която предлага дегустации на място, разходка из лозята си наоколо и приятно похапване. Предварителното обаждане е препоръчително. Може да спите в близкия хотел на устието на река Огоста, а ако не ви е страх от дунавските комари – да разпънете палатка. Задължително за градовете край Дунав са репелентите срещу комари.

В центъра на Оряхово е църква „Свети Георги“, паметник на културата, както и Историческия музей. Запазени са и много стари къщи, от които си личи атмосферата на типичната дунавска градска култура – често двуетажни, с видимо западноевропейско влияние.

На запад от града, на около километър, са останките на средновековна крепост „Камъка“. Според проучванията тя е построена при Първата българска държава, многократно поправяна и достроена, тя вероятно е съществувала до XVI век, когато Османската империя разрушава много крепости, за да не се използват за бунтове от населението. Точно срещу брега на Оряхово е остров Есперанто – малък дунавски рай с пясъчни плажове и гори, идеално за посещение през топлите дни на късното лято и есента.

Ако искате да обиколите острова, както и останалите забележителности и да дегустирате в „Шато Бургозоне“, по-добре преспете в Оряхово. Съвсем наблизо е АЕЦ „Козлодуй“, в която периодични има ден на отворените врати и може отблизо да видите как мирният атом дава електричество.

Ден трети – към Видин през Лом

След Оряхово в края на ден втори или сутринта на ден трети продължаваме на запад към Видин. Препоръчваме да минете през Лом, където също може да се разходите по центъра и да разгледате старите къщи на богатите ломски търговци и банкери. Малко отклонение – Лом е родното място на писателката Яна Язова, а през XIX и първата половина на XX век градът се развива като център на търговията и транспорта по Дунав.

„Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници“, разказват от общината.

Както и в Русе, Видин, Лом и Оряхово, дунавските градове са имали по-близки връзки с Виена, отколкото със София и вътрешността на страната. Практика е децата да учат в университети по поречието на Дунав, да се ходи на разходка и на почивка с кораб до Виена и там да се поръчват облеклата, мебелите, дори съдовете за хранене.

От Лом продължаваме към Видин – ако не спите в Оряхово, е станало време за настаняване в хотела и вечеря във Видин. Ако сте преспали и вече е ден трети, време е за обяд във Видин.

Малка особеност на Видин е, че музеите работят с чиновническо работно време, а “Баба Вида” затварят в 17 ч. Един ден за разглеждане на Видин общо взето не стига напълно, но поне за най-важното ще стигне. В центъра на града има синя зона до 18 часа, но разстоянията там не са големи и може да паркирате някъде наблизо или пред избрания хотел – всички имат паркинг. За обяд и закуска в града препоръчваме „Феникс кафе“ – за него прочетете тук. Също за обяд и за вечеря – ресторанта – корабче „Дунавь“, закотвен до крайбрежния парк, точно срещу Художествената галерия „Никола Петров“. Задължително опитайте дунавска риба и тарама хайвер. Там продават и местни вина, а наливното на канички е на „Боровица“ – бутикова изба до Белоградчик. Бялото е превъзходно, много подхожда на пържената риба, а за лека пикантност – започнете със саламура – вид рибена чорба. „Боровица“ продават и във „Феникс кафе“.

Започваме обиколката – през централния площад се стига до Стамбол капия, главната порта на стария Видин. След нея се навлиза в по-старата “османска” част на града. Може да разгледат красивите къщи в стил Виенски сецесион, някои дори са реставрирани. Може да минете по брега на Дунав, където е градския парк със сенчести алеи. В края му е Баба Вида, както и Синагогата, която не е в цветущо състояние. Някога е била най-красивата синагога на изток от Виена, сградата с най-добра акустика в България, построена с даренията от местната еврейска общност. След заминаването на повечето евреи от града в края на 40-те години, тя спира да работи, използвана е като склад, а заради спор в собствеността дълги години никой не се грижи за опазването й и бавно се разрушава.

Баба Вида | Снимка: Тихомир Е. Младенов

Баба Вида | Снимка: Тихомир Е. Младенов

Във Видин е Кръстатата казарма, сега музей на градския бит и култура. Намира се пътя от Баба Вида към центъра, като се отклоните по една от улиците навътре от крайбрежния парк. Най-добре вижте на карта или питайте. В карето около Казармата, Синагогата и центъра се намират Видинската митрополия и Джамията на Осман Пазвантоглу. До тях е старата турска поща, сега Туристически център. Пощата е паметник на културата, най-старата запазена пощенска сграда в България. В двора на близката Митрополия се намира църквата „Св. Пантелеймон“, построена през XVII век. В нея са служили Софроний Врачански и първият български екзарх Антим I. За да я видите, трябва да се обадите в Митрополията. В четвъртък сутрин обикновено е свободно отворена.

Отсреща е Джамията на Пазвантоглу – действаща е, в нея ходи малката мюсюлманска общност в града. През по-голяма част от деня е отворена и задължително влезте, за да разгледате. Имамът ще ви разкаже историята й, както и легендите около създаването й. Във видинската джамия не задължават влизащите жени да се покриват, нито правят забележка, ако сте в лятно облекло. Поради историята на града, там религиозните лица са много толерантни, ходят си взаимно на службите, празнуват заедно и въобще не одобряват разни радикални течения и средновековни ограничения.

Джамията на Пазвантоглу е единствената в света, на чието минаре няма полумесец, а обърнато сърце – знак за равенство и любов между всички хора, независимо от религията им. До нея е малка библиотека, построена от Пазвантоглу за майка му. Ценните книги от нея отдавна са отнесени в София и Истанбул, останала е само сградата. Предполага се, че това е била първата обществена библиотека в Османската империя – или поне засега няма данни за по-стара. Възможно е някъде в днешна Турция и в Гърция да е имало и преди това, но по българските земи Пазвантоглу е първият, създал библиотека със свободен достъп, със скъпи и редки книги. Повечето са били светски, романи, научна литература, книги на модерни за онова време философи.

След разходка по крайбрежния парк и може да влезете в Художестваната галерия, както и да видите представленията в театър „Вида“ – това е първата сграда в България, построена специално за театър.

От централния площад, в обратна посока на Дунав, тръгва пешеходна търговска улица. В края се намира музей “Конака“, а по пътя все още има останали много къщи от 20-те и 30-те години, някои от тях реставрирани. Успоредно на пешеходната, но за коли, е улицата, която води до катедралния храм “Св. Димитър” – вторият по големина в България след Александър Невски.

За нощувки във Видин препоръчваме хотелите “Дунав” на крайбрежната, близо до областното управление, или “Анна-Кристина”.

Възстановка на праисторическа къща до Белоградчик | снимка: Иван Миладинов

Възстановка на праисторическа къща до Белоградчик | снимка: Иван Миладинов

Ден четвърти и пети – Белоградчик

След преспиването и разходката, се продължава към Белоградчик. Там главните забележителности са крепост „Калето“, Историческия музей „Пановата къща“, който се намира в автентична стара къща, Природо-научният музей (единствен в цяла Северозападна България), Художествената галерия. Може да се разходите в околностите, както и да се свържете с местни колоездачи, за да карате колело по някой от веломаршрутите. Археологическото дружество в Белоградчик предлага съдействие за разходи, по време на които ще ви разкажат за историята на района. Най-известните пещери наоколо са „Магура“, „Венеца“, “Лепеница” и „Козарника“. За преспиване в Белоградчик препоръчваме хотел „Скалите“, къща за гости „Джая“, в близкото село са Стакевските къщи, от чиято кухня сме чували само хубави отзиви. В „Хан Мадона“ на няколко километра в посока София предлагат хотел, къмпинг и ресторант с традиционни местни специалитети. За хранене в Белоградчик вариантите са – ресторант „Скалите“ в хотела (добър), ресторант „Мислен камък“ (има много какво да се желае) или някой от по-малките, тип пицария-скара-кафене. До няколко месеца ще отвори новият ресторант „При Иван“, за който ние лично гарантираме – вкусна балканска кухня и подбрана винена листа.

В Белоградчик – до крепостта може да се стигне пеш от града, а може и с кола – пред крепостта има паркинг. Не е приятно в най-голямата жега, защото напича и става много горещо, а и въздухът е по-разреден, защото сте в планина. Това означава да използвате слънцезащитна козметика. За подробна информация за забележителностите в центъра на града е Туристическия център. Близо до „Калето“ е Астрономическата обсерватория, която също е отворена за посещения, но е добре да се обадите предварително. Ако си падате по дегустации на вино – такива предлагат в избите „Магура“ и „Боровица“, след предварителна заявка.

Предполагаме, че за забележителностите в Белоградчик ще трябват поне два дни, ако включите обиколка на пещери и винен туризъм, а също и ако карате колело.

Специалитетите на местната кухня около Белоградчик са бел муж – ястие от прясно сирене; косачко кисело – нещо като първообраз на таратора; зеленчукови ястия като постни баници, ястия със сухи чушки, качамак. Районът около Видинско е известен и със сорта вино Гъмза, позабравен в последните години, но сега славата му започва да се връща, а много винарни предлагат чиста Гъмза, розе от него, както и купаж с други червени.

За връщане от Белоградчик в посока София препоръчваме да се мине през Петрохан – там движението е много по-малко. Пътят не е идеален, но е добър и не се притеснявайте от завоите – кара се спокойно и не са по целия път. За пътуващите на изток – до Монтана пътят не е много натоварен и е достатъчно добър. Проблемът е между Враца и Ботевград, където има много завои и стеснявания, а дори и при ограничения, тежкотоварните камиони продължават да се движат, предизвиквайки задръствания и катастрофи.

Цялата 5-дневна обиколка на Северозапада е малка част от всичко, което си заслужава да видите. Но – толкова ще ви хареса, че ще се върнете отново.

Проход "Вратцата" | снимка: Красимир Лаковски, ПП "Врачански Балкан"

Проход “Вратцата” | снимка: Красимир Лаковски, ПП “Врачански Балкан”