Магура е запазила 700 древни рисунки

Източник: вестник “Стандарт

Автор: Първолета Цветкова

Най-известната пещера в района на Белоградчик е Магура. За разглеждането й сезони няма. По-голям проблем е да се стигне до нея през зимата, когато преспи откъсват селата около Белоградчик. Разстоянието от София до нея е 200 км, а от Видин – 35 км. Температурата вътре е постоянна – 12,1 градуса през цялата година. Влажността в по-голямата част от залите е 55%, а около Фиордите и Залата на глинените пирамиди – 80%.

Пещерата е благоустроена през 1960 година и от 2 юли 1961 година е отворена за посетители. Срещу 5 лв. вход може да бъдат видени всякакви образувания от капеща вода, наподобяващи хора, животни, дървета, градове.

В пещерата са открити следи от човешки живот отпреди 12 000 години. Научно е установено, че пикът на живота вътре е бил в края на бронзовата епоха. Историческата й стойност се определя от рисунките, които са на 3000 години.

Една от залите е наречена на римската девойка. През 30-те години на миналия век бил открит скелет на девойка с накит – гривна във вид на змия със захапана опашка, което помогнало на археолозите да датират находката. Само че девойката била обезглавена, което говори, че римляните са използвали пещерата за затвор и инквизиции.

Цялата дължина на пещерата по основната ос е 700 метра, но с разклоненията галерии посетителите изминават 2500 метра. Влиза се от една красива зала в друга. Започва се с Триумфалната, която е с дипли от мек варовик. Дълга е 200 метра, широка 25 метра и висока 18. Тя е най-дългата зала в пещерата. На 200 метра от входа се намира галерията с рисунките. Запазени са над 700, рисувани с прилепен тор, примесен с пещерна глина. Те са единствени в пещерите на Балканския полуостров. Преброени са 113 фигури, знаци и около 90 фалшификации. Женските фигури са 55, мъжките – 23, животинските – 11. Най-голямата женска фигура е висока 130 см, а най-малката – 32 см. Изобразени са две основни сцени – ловни и фалически. Галерията с рисунките често се закрива за посетители, тъй като влизането на хора променя микроклимата, развива плесени върху тях и ги застрашава с унищожение.

Следват Залата на сталактоните, на поваления бор, дълга 130 метра, широка 15 и висока 12, на тополата. Близо до изхода е Тронната зала. Падналият бор е най-големият сталагмит в българските пещери.

Всички места в пещерата си имат имена. Кога са кръщавани и от кого, не е ясно. Също като скалите в Белоградчик, които отдавна са одухотворени с човешки имена. Едни от образуванията са наречени Ориенталския град, други – Вкаменената река, заради застиналите нежно бели вълни.

В пещерата живеят осем вида прилепи. За пръв път през 2013 година е сменена решетката на входа, за да могат летящите да излизат спокойно навън. Решетката, на която бе излят от метал праисторически човек с чепат боздуган в ръката, вече е с по-широки процепи – до 20 см, за да се движат крилатите обитатели на тъмнината свободно.

Малко известно е, че до тази пещера има и втора – по-малка, открита при добив на камъни от съседна кариера. Наречена е Магура – 2. Не е открита за посещения.

През 70-те години на миналия век в пещерата е била разположена клиника за лечение на болни от астма. Постоянната температура и определена влажност е помагала за бързо оздравяване. Сега входът на подземната клиника стои заключен с катинар.

Пещерата има и едно необичайно предназначение. В нея – в т.нар. прилепна галерия, през 1967 година е създадена изба за отлежаване на вина. Бутилките престояват 3 години, за да се получи известното шампанско “Магура”. Това е единственото място у нас, където пенливото вино се произвежда по класическа технология. В галерията, отделена от пещерата с изкуствена стена, но изградена в цвета на скалите наоколо и неразпознаваема за посетителите, отлежават и други вина. Не случайно точно отлежалото тук “Рандеву Кюве дьо Норд” през 2006 година става първото българско вино, спечелило сребърен медал от най-престижния конкурс в света на виното – “Decanter world wine awards”. Уникалността на еликсирите се дължи на отлежаването при постоянна температура и влажност.

Ако посетителите пожелаят, могат да дегустират тези вина на място в подземната винарна. Атмосферата е забележителна и с монотонния звук на действащ сталактит. Нужно е само да се направи предварителна заявка.

През 2012 година с решение на Министерския съвет пещерата е прехвърлена на общината в Белоградчик за стопанисване. Сега тя разработва проект, с който да търси европейски средства за новото й благоустрояване. Нужна е подмяна на осветлението с диодно, тъй като сегашното увеличава температурата в пещерата. Това има значение за образуванията, рисунките и прилепите. Търси се нов вариант за посещения и в залата с рисунките. От 16 години общината чака решение за включването на пещерата в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО, което би било най-голямото признание за нейната уникалност.

Снимки: вестник: “Стандарт”