Жената, сънувала зазиданата икона, дори не е посещавала Лопушанския манастир

Източник: вестник  “24 часа

Автор: Камелия Александрова

Снимка: Камелия Александрова

Снимка: Камелия Александрова

“Присъни ми се чудотворна икона. То не беше сън, а Божие знамение. Светият Дух ми показа точното  място, скрита и незнайна от никого. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови! Имате голямо богатство във вашата църква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне!”, проплакала пред игумена на Лопушанския манастир, Величкия епископ Сионний, християнката Мария от София.

Жената молела духовника по телефона да изкопаят безценното имане от точно определено място в църквата. Описанията  били ясни – на метър и половина височина в
храма, до свода на прозореца вляво.

“Имайте ми доверие, молеше се тя и аз реших да се вслушам, защото нали това проповядваме- благост, вяра и благочестие”, разказва епископ Сионий, викарий на видинския митрополит Дометиан.

И чудото станало – след няколко удара се чуло кънтене и се открил отвор в ниша, а в него скътана икона на света Богородица с Младенеца, увита в старинен месал, прояден от молци и мухъл, но самата тя запазена и напълно непокътната.

“Това е чудо и благословия за новата година”, радва се отецът.

Зазиданата икона е на около 340 г. и ще бъде предадена за реставрация. Тя е от по-стария манастирски храм, унищожен от османския поробител при кървавото потушаване на Чипровското въстание през 1688 г. Тогава целият район е пострадал много.

Населението било избито или изселено и 30 г. е било забранено да се заселват по тези места. През 1850 г. строителите на новия манастирски храм попадат на един масов гроб с костница на над 2000 човека. Бил е плитък, както споменава архимандрит Дионисий, и тогава прекратяват строежа. Изграждат първо костницата и чак след това продължават градежа на Лопушанския манастир. Тогава е била зазидана и намерената сега икона.

“Тя е много интересна с това, че има сребърен обков, което говори, че е почитана. Когато някой човек получи изцеление свише, има такава практика да направи сребърен или златен обков. Това е духовен паметник, свързан с паметта на нашия народ, със съхраняването на нашата православна българска идентичност и с едно съновидение на една обикновена българска жена. И всичко това стана възможно благодарение на доверието. Жената дори не е посещавала манастира, а  се явил храмът с прозореца”, разказва игуменът.

Иконата е от неизвестен майстор. Обикновено в тази епоха на Ранното възраждане все още зографите не са оставяли имената си на иконите. Тя има типичния характер на българска школа – или Софийската, или е по-вероятно авторът да е от Чипровската златарска школа, тъй като селището е по-близо. На задната  страна са изобразени два вечнозелени кипариса, които са символ на непреходността на православието. Между тях е изографисана финикова палма, която според преданията показва Божията благодат, гласи тълкуванието. Ясно личи също, че някога е била в храм, където е имало пожар и странично отзад е обгоряла.

“Не знам дали това място има силна енергия. Ние казваме, че иконата се явява по чудотворен начин, била е на особена почит, украшения се слагат на икони, които са показали сила. Използвана е за молитви, тя не се нуждае от освещаване. Осветена е и от молитвите на хилядите хора и богослуженията. Тя самата е светиня. Не ние трябва да я освещаваме, въпреки че сме Божии служители, а тя нас да освети, така както, когато се изгражда един храм, той ни изгражда нас в името на Господа” продължава Сионий.

Всички братя от манастира застанали пред иконата на Божията майка и започнали да я възпяват на утринна молитва. Удивили се придошлите в църквата на чудния глас и на сладостните песнопения и се помолили за здраве и мир.

Религиите не са възникнали на празно място. Не бива да се смесват дребните човешки прегрешения на някои не съвсем праведни Божии служители с вярата. Щом е дошло време тази икона отново да събира богомолци, значи така е рекъл Бог. Подкрепя ни и благославя началото на тази година и иска да бъдем радостни, единни и спокойни, смятат духовниците.

Особено радостни са хората от близките села Георги Дамяново, Меляне и Помеждин.
“Този небесен дар ще помогне на хората от Северозапада в трудното им житие за спасение на душите”, мълвят местните.

“Мисля, че тази възрастна жена – Мария, която е видяла свещената икона в съня си, трябва да бъде обявена за светица”, споделя Иванка Стоименова от Чипровци.
Самата Мария живее скромно, бяга от хвалбите и не желае да разкрива самоличността си.

“Смятам, че тук, по нашите земи, може да се развива поклонническият туризъм. Ето и сега това предзнаменование доказва, че във века н амодерните технологии има Божи знак. Всеки, който се поклони пред иконата, ще бъде благословен”, споделя кметът на община Георги Дамяново Делян Димитров.