Стена на благодарността в Лопушанския манастир

Източник: в. “Монитор“, 04.02.2014

Автор: Галя Петрова

Лопушанският манастир вече има и стена на благодарността, каза игуменът на светата обител Величкият епископ Сионий. Тя бе създадена от сирийска фамилия Ферхат, намерила в манастира закрила от войната. В последният един месец манастирът „Св.Йоан Предтеча” се радва на огромно посещение – от сутрин до вечер, в празник и делник в манастира прииждат хора, които искат да се поклонят на откритата зазидана в храма чудотворна икона на Светата майка и Младенеца. За този първи месец на годината манастира са посетили над 10 000 душиказа епископ Сионий. И това е много радващо, защото вярата на хората в Господ Бог се възвръща и ни показва, че повече от всякога ние, българите, се нуждаем от вяра, от добрини.

Затова и дядо Сионий ни среща с още един добър човек, дошъл да види, целуне и се помоли пред чудотворната икона – 99-годишният дядо Добри, или както всички го знаят Светеца от Байлово. И тук в манастира той не идва с празни ръце, разказа дядо Сионий, а отново е донесъл дарения – парични средства и хранителни продукти, които ние в манастира да раздадем на бедни и социално слаби хора от епархията.

Дядо Добри в края на миналата година навърши 99 години и навлезе в своята 100-годишнина, припомня епископ Сионий. За дядо Добри се говори като за жив безсребърник. Той не обича да говори за себе си, защото “не той е бил важен“, а вярата и храмовете, за които събира пари вече повече от десетилетие. Преди десетина година дядо Добри дарява всичките си имоти на църквата и започва своята странническа мисия – всеки ден ходи пеша до София, където събира дарения за църкви и манастири. Днес живее в малка пристройка на църквата на село Байлово – само на броени метри от дома на Елин Пелин. През 2005 година дарява събраните 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово. Две години по-късно25 000 лева са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На следващата година дядо Добри дарява средства за ремонт на църквата в Калофер. 2009 година, месец май. На дарителската сметка на храм-паметник „Св. Александър Невски“ са преведени 35 700 лв. Срещу които стои името Добре (Добри) Добрев от село Байлово, припомни ни добрините сторени от него епископ Сионий.

Беловласият старец с шаячните потури, с власеницата и със светлина в погледа засия пред чудотворната икона в Лопушанския манастир. Помоли се, целуна я и сякаш дари всичко наоколо с безвремието на светостта и поиска единствено да се снима за спомен.

20-годишен поет написал текста

Дядо Сионий показва текста, написан на арабски. Скъп спомен в Лопушанската обител оставиха и седмината сирийски бежанци, които намериха подслон в манастира в края на миналата година. Благодарение на тях Лопушанскияк манастир вече има и стена на благодарността, показва ни я епископ Сионий. Приютената в светата обител сирийска фамилия Ферхат посвети песен на гостолюбието, оказано им в България. На арабски текстът на песента е изписан на стената в трапезарията, където всеки може да го види.

Дядо Сионий ни изчита текста и после го превежда. На стената е изписано:

„Когато в мълчание наблюдаваш лицето на Луната, разбираш защо Бог я е създал. Когато във възхита наблюдаваш лицето на Слънцето, разбираш защо Бог го е създал. Когато в единомислие се молиш с приятел, тогава разбираш, че Бог е между вас.”

Текстът на песента е с автор 20-годишния сириец от фамилията Ферхат и е посветен на гостолюбието, оказано на семейството им в манастира, с благодарност към видинския владика Дометиан и Величкият епископ Сионий.

Местните приели чужденците гостоприемно

Местните хора пълнят манастира всяка събота и неделя. Днес вече сирийската фамилия Ферхат не е в манастира, след получаването на своите документи от Агенцията за бежанците те са заминали в Германия при своите роднини, но са оставили завинаги в сърцата си спомена от преживяното в Лопушна.

Тръгнаха си от манастира с благодарност, любов и признателност, разказва Сионий и допълва, че всеки и в манастира, и в селата около него са приели сирийците, защото били възпитани и културни хора. Те празнували настъпването на новата година в манастира, гледали хвърлянето на кръста на Йорданов ден в Георги Дамяново, помагали през деня в манастира. Станали и свидетели на чудото – след пророчески сън да се открие зазиданата в храма чудотворна икона на повече от три века.

Сирийците от Алепо от фамилията Ферхат – баба, дядо, майка, баща и трите им деца, се поклониха пред чудотворната икона, преди да напуснат манастира и се помолиха за здраве и по-щастлив живот, за мир и спокойствие в родината си, разказа дядо Сионий. И отнесоха в своя път далеч от родината си един красив спомен от България, българското гостоприемство и вярата на българите, че чудесата стават винаги когато сме добри, завърши разказа си епископ Сионий.

Снимки: Галя Петрова