Лекарка вдига храм заради обет

Черквите във Врачанско никнат като гъби след пролетен дъжд

Сигурно е трудно да се повярва, че в най-бедния край на Европа, където хората се борят всеки ден за хляба си, процъфтява строителството на църкви. Но е факт. И това се случва столетие, след като в региона не е осветен и един храм, а изградените векове назад рухват, макар че са обявени за паметници на културата. От началото на новото хилядолетие селца, в които никога не е била камбана
си вдигнаха черкви, другаде пък си ремонтираха старите, а манастирът “Св. Иван Пусти” с постницата на рилския чудотворец буквално възкръсна от руините си. И наистина се оказа, че възкресението на вярата победи кризата на парите. А християните са готови да дават мило и драго за домове на православието.
Първа повлече крак в изграждането на черкви една лекарка. Д-р Ангелина Николчева повече от десет години е стояла с кутия за дарения в храмове и манастири в цялата страна, за да събере пари за църквата “Св. Троица” в родното й село Згориград, което започва веднага след прохода Вратцата. Тя е по проект на убития от Народния съд архитект Иван Пешев Гърков. Като акушер-гинеколог докторката лекувала в Алжир, Нигерия и Белгия. Искала да хвърли котва в Париж, но заради носталгията продължила практиката си в София. Идеята за храма я осенила две години, преди да се пенсионира. И като духовно чедо на тогавашния игумен на Кокалянския манастир архимандрит Назарий дала обет пред него и пред Бога, че ще го построи каквото и да й струва. От този момент лекарката, която дотогава харчела парите си за екскурзии по света, започнала да ги влага в църквата. Създала фондация и наред с лептата, която пускали миряните в касичката, започнала да търси и по-състоятелни ктитори. Първият, който направил дарение, бил съпругът й – ливанецът Нами Рахал. Още тогава той й казал: Не вземай мръсни пари, та ако ще и 20 години да чукаш от врата на врата. Пари от хазарт, крадени или от алкохол и цигари Господ не ще, убедена е и докторката. И си спомня, че през февруари 1993 г. разнесла писма в десетина столични банки. И стотинка обаче не пристигнала от тях по сметките на фондацията. Малко по-късно всички тези банки фалирали. Молила за спонсорство и в “Химко”, когато заводът бил на големи печалби, а чистачките в него – с директорски заплати. Нищо не дали. “Знаете какво стана с “Химко”, намеква за провидението д-р Николчева. Според нея Бог искал много хора да участват в градежа, за да ги благослови. Тя не е записвала хилядите дребни дарители, но мисли, че Господ ги записва направо в небето. Защото те са дали от малкото, което имат. Един турски бизнесмен се убедил по необичаен начин в Божията сила. Муса Кютук дал само 5 лева за храма. Малко след това станал голям пожар, но по чудо огънят спрял точно до стената на неговия офис, пълен с взривоопасни стоки. След пожара още веднъж направил дарение. Скоро след като митрополит Калиник осветил църквата през 2006 година, някакъв странен човек спрял лекарката и казал, че в “Св. Троица” ще дойде и лечител и че много хора ще се стичат в храма, за да ги цели.
Тя и местните хора още чакат това чудо да се случи. А докторката продължава да сади цветя в двора и да носи утвар за него от Гърция, издават местните хора.
Навръх Великден миналата година най-големият врачански квартал “Дъбника”, в който живеят 30 хиляди души, също се сдоби с църква. Инициативата за изграждането на храма “Свети Мина” е започнала от местните жители с подписка и събиране на дарения преди повече от 10 лета. Общината предоставила безвъзмездно терена. Проектът също е дарение на арх. Иван Велен и инж. Веселин Живков. Строежът й глътна половин милион лева и продължил пет години. Първата копка направи през 2008-ма червеният кмет Вайслав Бубев. Усилията му по събиране на средствата и организацията на градежа продължиха градоначалниците от ГЕРБ Тотю Младенов и Костадин Шахов. Щафатета пое сегашният общински управник Николай Иванов, а владиката Калиник го освети на 5 май миналата година. Той пожела храмът да бъде “тих пристан” и място за намиране на надежда по житейския път на миряните. Хората от квартала пък разкриват, че най-често се молят на св. Мина, когато станат жертви на кражби или пък си загубят нещо. Според тях
светецът винаги намира това, което им е отнето
Великомъченикът бил римски войн. Той е покровител на семейството и пътуващите и помага за оздравяване на болните, но в страната само още един-два храма носят неговото име.
В последните години се изградиха параклиси в четири села от община Враца. Храмовете в Горно Пещене и Три кладенци носят името на св. Петка, а в Голямо Пещене – на св. Георги. Към църквата “Св. Димитър” в Челопек дори има неделно училище.
Общината в Мездра пък дарява безвъзмездно свои терени, на които с помощта на спомоществователи изникват нови храмове край Искър. Така от 27-те села в община Мездра само 3 остават без храм – Зли дол, Очиндол и Цаконица.

Източник: вестник “Стандарт

Автор: Райна Тошева

Снимка: Авторът