Лепят Леденика с изкуствена смола

Източник: вестник “Стандарт

Автор: Райна Тошева

Враца. Истински късмет е, че един от дюлгерите, които работят по развлекателния парк край пещерата Леденика, е бил миньор, кръстят се екскурзоводите. С набитото си око именно той съзрял опасните пукнатини в скалата, които могат да доведат до срутването й. Косите на всички пък се изправили, тъй като процепите са точно над витата стълба, по която минават туристите, за да влязат навътре в пропастта. Именно този строител изплашил достатъчно екскурзовода Анатоли Вутов, който тутакси написал сигнал за драматичното пропукване до общината във Враца. И машината по спасителните дейности се задействала на минутата.

За да постави точната “диагноза” на Леденика, кметът Николай Иванов се доверил не на кой да е, а на спецовете от центъра за научни изследвания и проектиране при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в столицата. Учените направили щателен оглед и препоръчали да се изготви експертно становище за укрепителните дейности. С него пък се заел екипът на професор Николай Жечев от научноизследователското звено при Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” в София. От понеделник вратите на природния феномен хлопнали за посетители и специалистите започнали спасителната операция по уникална технология, която за пръв път се прилага в пещера. Ползват т.нар. метод анкериране, като поставят железни пилони, които на технически език се наричат анкери. Майсторите пък запълват кухините с големи спринцовки като ги нагнетяват със синтетична смола.

Въпреки поставения срок от един месец, аварийното укрепване може би ще се извърши само за 15 дни. Ремонтът ще излезе само 6520 лв., уточниха от общината, която е сключила договора и плаща сметката. По-бързото отваряне на Леденика наистина е много важно, защото към ледената пропаст непрекъснато има поток от туристи. Годишно в нея влизат над 60-70 хиляди души. А няколко групи чужденци вече са много разочаровани, че не са могли да я погледнат отвътре и да се възхитят на прелестите й.

Такова пропукване се случва за първи път, откакто пещерата е благоустроена през 1964 г., припомнят от национален парк “Врачански Балкан”. Засега не е ясно каква е причината за пробойните в скалите, но не е изключено белята да е станала под напора на строителните работи, които се извършват по проекта “Леденика – туризъм без сезони”. От миналата година там се изливат дълбоки фундаменти и минават тежки машини. Дали това е така тепърва ще се доказва, но вече е ясно, че отсега нататък геолози всяка година трябва да правят профилактика на природния феномен, за да не се стигне до трагедия със срутване и жертви.

След месец-два ледената красавица ще се превърне в най-любопитното подземно вариете в Европа. В него ще се влиза по вече изграден 10-метров тунел от изкуствени скали, обагрени в жълто. Природните забележителности вътре ще се подчертават със светлинна и музикална хореография. Посетителите ще могат да ходят по лъчи върху кратера на вулкан да гледат водни спектакли и да слушат концерти на живо. Поляните наоколо пък ще станат огромен развлекателен парк. Очаква се това да се случи на прага на зимата и още през ноември да се реже лентата на всичко, построено в рамките на проекта “Леденика – туризъм без сезони”, който е на стойност 5,282 млн. лева.

На входа вече е поставен талисманът на пещерата – пъстрият светломразец. Това е уникален вид бръмбар, съвременник на динозаврите. Той живее единствено в това подземие, дълго 320 м, в което средната температура е 8 градуса.

Вече е готов амфитеатърът с 350 места, който е с форма на охлюв Седалките му са като цветя – жълти, червени и сини. По приказната алея вече се виждат рицар, Баба Яга, триглава ламя, принцеса и всякакви пъстри животинки, изработени в човешки ръст. Пред завършване е информационният център с форма на прилеп, в който има видео- и изложбена зала, както и заведение. Предстои да се доставят уредите за фитнес площадката на открито и да се направи изкуствената стена за екстремно катерене. Но е готов паважът, който води до пещерата. Той прилича на мозайка с приказни герои.