Колко са зависими областите в Северозапада от най-големите си работодатели

Колко са зависими областите в Северозапада от най-големите си работодатели

Зависимостта на Враца и Монтана от най-големите работодатели в областта намалява в последните години с по-бавни темпове от средните за България, докато във Видин спадът е по-голям. Това показват данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), който преди няколко дни представи проучването си за зависимостта на българските области от най-големите работодатели в тях. Анализаторите от Института са използвали информация от Националния статистически институт (НСИ) за броя на наетите в 10-те най-големи компании във всяка област. Критерият за най-големи е по брой на служителите, като проучването се отнася за цялата област. Това означава, че за Враца например най-големият работодател не е такъв от областния град, а е в община Козлодуй – в случая е държавната “АЕЦ Козлодуй”. След това е изследвана зависимостта на всички хора в областта от въпросната компания и останалите големи. От ИПИ нямат имената на компаниите, които са най-големи работодатели, защото НСИ не дава такива данни.

Резултатите от проучването

Сравненията за промените в зависимостта са направени при съпоставка на 2001 г. и 2013 г. Според тях в обл. Видин 17.1% от заетите са зависими от най-големите работодатели. В сравнение с 2001 г. делът им е намалял със 7.7 процентни пункта. Във Враца зависимостта е малко над 23%, с 6.25 процентни пункта понижение спрямо 2001 г. Най-малка е зависимостта в Монтана – само 13.6% работят в най-голямата компания, с 4 пункта спад за дванадесет години. От изследването са изключени общински и държавни структури, макар че на места именно те са най-големите работодатели, обясниха от ИПИ за Severozapazena.

Средното ниво на зависимост за цяла България е 13.06%, а намалението спрямо 2001 г. е със 7.09 процентни пункта.

Индустриално наследство

Всяка от областите има историческо наследство в индустрията, което определя и заетостта. Във Враца дълги години най-големите работодатели са “Химко” и “АЕЦ Козлодуй”. Торовият завод отдавна е затворил, на негово място няма нищо, докато атомната централа работи. Според последната налична информация от регистър Дакси в края на март заетите в “АЕЦ Козлодуй” са 3718 души. Няколко години по-рано броят им е надминавал 4 хил. служителя. Веднага след него се нареждат друго предприятие от енергетиката – “Атоменергоремонт” с над 700 служители, както и общината във Враца.Във Видин, дори и при свиваща се дейност, “Видахим” дълги години остана най-големият работодател. В последната година това се промени – след като в края на миналата година отпадна задължението НЕК да купува ток от неефективните топлоцентрали. Така “Видахим”, иначе производител на гуми, затвори своя ТЕЦ и постепенно започна освобождаване на служители. Процесът е в последните месеци и не е отразен в изследването на ИПИ.

За компенсация на силно намаленият състав във “Видахим”, в областния град предстои да започне дейност нова голяма шивашка компания – Slam Group. Тя ще шие мъжки ризи за световни марки, като предприятието във Видин е дъщерно на германски производител на ризи с над 30 годишна история. До няколко години наетите в производството ще достигнат 600 души, планират от Slam Group. Така ще се компенсира напълно затваряне на “Видахим”, в което са работили близо 600 души в края на миналата година.В Монтана, традиционно индустриален град, такива числа има в компании от тежката индустрия – там най-голям работодател е “Берг Монтана фитинги”, с близо 600 служители в края на март, според Дакси. В завода за акумулатори “Монбат” работят двойно по-малко хора, като по данни на компанията тази година средната бройка заети е 287 души, при 305 средно за миналата година. Всъщност в Монтана, както и във Видинско, общински структури са най-големите работодатели, но за целите на проучването те са изключени.

Общините – липса на инициатива и пропуснати възможности

От Severozapazena потърсихме автора на изследването Явор Алексиев за коментар по икономическите проблеми на Северозападна България. Според него в последните години прави впечатление, че регионът не следва икономическото развитие на останалата част от България. На централно ниво има изкривяване с превес в развитието на инфраструктурата на южната част на страната, започнало още при предишни правителства, обясни Алексиев. Освен това местните власти сякаш не са достатъчно активни при използване на възможностите за подобряване на инфраструктурата. Според Алексиев тя е ключов фактор за развитие на региона, който иначе има много добро местоположение и може да привлече чужди инвеститори.

ИПИ отбелязват лошата инфраструктура на Враца, заради което градът вероятно пропуска много възможности и не може да се възползва от близостта до столицата. Засега откритият преди две години мост между Видин и Калафат поражда трафик, но не и помощ за развитие, и тъй като пътят до него на много места е лош, там не може да се развие европейски транспортен коридор, отбеляза Алексиев. Освен това общините изостават в електронните услуги, обслужване на едно гише, високо е и усещането за корупция. Според анализатора на ИПИ липсата на университет в Северозападна България е фактор за по-лошата демографска картина, но откриването на такъв няма да реши проблема.

Дори да дойде структуроопределящ инвеститор, той ще дойде с капацитета и с подготвени кадри”, коментира Алексиев. Като предпоставка за забавеното развитие, не само в Северозапада, а и в други части на България, от ИПИ посочват спряната децентрализация на общините. Ако се приеме предложението половината приход от данък общ доход да остава в общините, тогава вероятно ще има добър ефект, смятат икономистите. Според Алексиев това ще е начин общините и да получават повече пари, и да имат дейности, финансирани извън европейските фондове. “Особено важно е общините да се стремят към децентрализация, това ще върне отговорността им. Лошото местно управление понякога е и заради липсата на граждански контрол”, добави още Алексиев.

Прочетете още:

“Монтана има нова пречиствателна станция”

“Гранични райони на България и Сърбия ще получават пари по европейска програма”