Киното и литературата от фестивала CineLibri идват във Видин и Враца

Киното и литературата от фестивала CineLibri идват във Видин и Враца

Фестивалът за кино и литература CineLibri от утре гостува във Видин и Враца. В кината на двата града ще бъдат прожектирани няколко от подбраните филми в програмата. Единственият в света кино-литературен фестивал се провежда от 5 до 16 октомври в София, Пловдив, Варна, Враца, Видин, Търговище, Ловеч и Сливен и отново ще заложи на симбиозата между литература и кино, разказват организаторите.

В София фестивалът беше открит с гостуването на един от най-продаваните съвременни писатели – французинът Фредерик Бегбеде. За пръв път ще бъдат показани и нови филми, сред които „Геният“ на Майкъл Грандейдж. Лентата разказва за живота на редактора Максуел Пъркинс, който стои зад литературната кариера на Ърнест Хемингуей и Франсис С. Фицджералд. В ролите ще видим Колин Фърт, Никол Кидман и Джъд Лоу.

Директорът и селекционер на фестивала Жаклин Вагенщайн обещава прекрасни преживявания със стойностни филми и ленти, които идват в България веднага след световната си премиера. По време на прожекциите зрителите ще могат да купят с 30% отстъпка книгите, върху чиито сюжет са създадени филмите.

Програма на прожекциите (всички филми започват от 19 ч., ако не е посочено друго):

Враца, кино „Метропол“ – ул.”Петропавловска” №43; тел: 098 871 27 27

7 октомври
„Любовникът“
8 октомври
„Обслужвал съм английския крал“
9 октомври
„Шери“
10 октомври
„За мишките и хората“
11 октомври
„За любовта и сянката“
12 октомври
„Тирза“
13 октомври
„Като гореща вода за шоколад“
16 октомври
„Геният“

Видин, Cinelux – ул. Пазарска №1, Търговски център „Никра“; тел: 0876 599 799

7 октомври
„Шери“
8 октомври
„Любовникът“
9 октомври
„Като гореща вода за шоколад“
10 октомври
„Обслужвал съм английския крал“
11 октомври
„Тирза“
12 октомври
„За любовта и сянката“
13 октомври
„Геният“
14 октомври
„Любовникът“ (18 часа)
15 октомври
„Геният“ (18 часа)
16 октомври
„Да убиеш присмехулник“ (18 часа)

За филмите:

„Геният“
Великобритания, САЩ, 2016, 104 мин.
Жанр: биографична драма
Режисьор: Майкъл Грандейдж
Сценаристи: Джон Лоуган
Продуценти: Джеймс Биърман, Майкъл Грандейдж, Джон Лоугън и др.
В ролите: Колин Фърт, Джъд Лоу, Никол Кидман, Лора Лини, Гай Пиърс, Доминик Уест и др.
По романа на Андрю Скот Бърг „Макс Пъркинс: редактор на гений”

Филмът проследява живота на легендарния американски литературен редактор Максуел Пъркинс (1884 – 1947 г.) по времето, когато е работил в издателство „Скрибнър” върху произведенията на Томас Улф, Ърнест Хемингуей, Скот Фицджералд и други автори.

Колин Фърт се превъплъщава блестящо в ролята на Пъркинс, Джъд Лоу – в ролята на Томас Улф, Гай Пиърс е Скот Фицджералд, а Доминик Уест изгражда образа на Ърнест Хемингуей. Ослепителната Никол Кидман вдъхва живот на не по-малко интригуващ персонаж – този на дизайнерката на костюми Алайн Бърнстайн (1880 – 1950 г.)
Отличия:
2 номинации за Майкъл Грандейдж от Международния филмов фестивал в Берлин – „Златна мечка” 2016 и най-добър първи пълнометражен филм

„Любовникът“
Франция, Великобритания, Виетнам, 1992, 115 мин.
Оригинално заглавие: L’amant
Жанр: биографична драма, романс
Режисьор: Жан-Жак Ано
Сценаристи: Жерар Брак, Жан-Жак Ано
В ролите: Джейн Марч, Тони Ленг Ка Фай, Фредерик Менинже, Мелвил Пупо, Лиса Фокнър и др.

По едноименния роман на Маргьорит Дюрас (носител на награда „Гонкур”). По-късно авторката написва „Любовникът от Северен Китай” в знак на несъгласие с филмовата адаптация на Жан-Жак Ано.

Красива невинност, която го влудява. Хладна еротика, в която няма място за любов. Любов, която тя отказва да му даде. През 1929 в колонизиран Виетнам млада французойка от семейство с финансови затруднения се връща в интерната си. Тя пътува сама с обществен транспорт, когато привлича вниманието на заможен китайски бизнесмен. Той й предлага да я откара до града и на задната седалка на колата му прехвърчат искри. Може ли горещата връзка, която започва между тях, да преодолее класовите ограничения и обществените нрави? И каква е истината за онова, което ги свързва?
Отличия:
Награда „Сезар” 1993 за най-добра музика (Габриел Яред)
Номинации „Сезар” 1993 за операторско майсторство, за костюми, декори, монтаж и за най-добър чуждестранен филм (Жан-Жак Ано)
Номинация за „Оскар” 1993 за операторско майсторство (Робер Фрез)
Номинация 1993 на Японската академия за най-добър чуждестранен филм

„Обслужвал съм английския крал“

Чехия, Словакия, 2006, 113 мин.
Oригинално заглавие: Obsluhoval jsem anglického krále
Жанр: комедия, драма, романс
Режисьор: Иржи Менцел
Сценаристи: Иржи Менцел
В ролите: Иван Бърнев, Олдрих Кайзер, Джулия Женч, Мариан Лабуда, Мартин Хуба и др.
По едноименния роман на Бохумил Храбал

Изцяло в традицията на чешкия хумор, „Обслужвал съм английския крал“ разкрива морала и прищeвките на комунистическото общество чрез кариерата на един сервитьор.

По аналогия с романа филмът предлага набор от истории – всички те маркират житейския път на един сервитьор от началото на кариерата му като младеж през 20-те години в процъфтяваща Чехословакия до тихото му заточение далеч от хорска суета през комунистическия режим.

През войната той се подлага на медицински преглед, който да установи принадлежността му към арийската раса, за да може да се ожени за немско момиче; и тъкмо когато започва да си дава сметка, че след разгрома на немците навярно ще го обесят, случайно помага на чешката съпротива, така че впоследствие благосклонно го прекарват само за шест месеца през затвора. Люшкането му между тези полюси не се дължи на идеологически, а на чисто човешки избори – влюбеността и приятелството…

Любопитен факт: още преди да е започнала работата, продуцентът на филма продава правата на друг, а Менцел публично му нанася побой с бастун. Естествено, по-късно този бастун е продаден на търг:-)
Отличия:
Награда FIPRESCI за Иржи Менцел от Берлинския международен филмов фестивал
Награда на публиката на София Филм Фест 2007 за Иржи Менцел
Награда „Чешки лъвове” 2007 за най-добър филм, най-добра поддържаща роля (Мартин Хуба), най-добър режисьор (Иржи Менцел) и за операторско майсторство (Яромир Софр)
Номинация за „Сребърна мечка” (Иржи Менцел) от Берлинския международен филмов фестивал
Номинация за награда на публиката 2007 на Европейските филмови награди за най-добър европейски филм

„Шери“
Великобритания, Франция, Германия, 2009, 100 мин.
Жанр: драма, романс, комедия
Режисьор: Стивън Фриърс
Сценарист: Кристофър Хемптън
Продуценти: Бил Кенрайт, Андраш Ханари, Том Маунт и др.
В ролите: Мишел Пфайфър, Рупърт Френд, Кати Бейтс, Том Бърк, Фелисити Джоунс и др.
По романите на Колет „Шери” и „Краят на Шери”

Син на куртизанка, младият Шери намира убежище в измислен свят, след като е бил принуден да прекъсне връзката си с Леа дьо Лонвал, значително по-възрастна от него жена, която го е посветила в тайнството на любовта.

След като със сценариста Кристофър Хемптън Фриърс създаде забележителната адаптация по романа „Опасни връзки” (1988) на Шодерло дьо Лакло, с „Шери” са се обърнали към друг скандален френски автор – Колет. Известна със сексуалната разюзданост в прозата си като един от знаците на Бел епок, писателката тук звучи колкото еротично-иронично, толкова и романтично – на екрана вилнее сладострастие, туширано от чувствата, представени като лабиринт от невъзможности… Поразителна е Мишел Пфайфър в елиминирането на крайностите (свян или агресия) – тя е истинска емисарка на Купидон. Гола или нагиздена, изкусителна или тъжна, в едър или общ план, актрисата раздава щедро обаяние.
Текст: Геновева Димитрова – Култура, Брой 2 (2574), 20 януари 2010
Отличия:
Награда IFTA 2010 от Ирландски филмови и ТВ награди за костюми (Консолата Бойл)
Награда от Световни саундтрак отличия 2009 (Александър Деспла)
Награда Satellite 2009 за костюми (Консолата Бойл)
Номинация за „Златна мечка” 2009 от Международния кинофестивал в Берлин (Стивън Фриърс)

„За мишките и хората“
САЩ, 1992, 115 мин.
Жанр: драма
Режисьор: Гари Синийз
Сценарист: Хортън Фут
В ролите: Джон Малкович, Гари Синийз, Рей Уолстън, Джо Мортън, Кейси Семашко, Шерилин Фен и др.
По едноименния роман на Джон Стайнбек

Неразделните приятели Лени и Джордж се оказват безработни в щата Калифорния точно в годините на Голямата депресия. Те трудно се задържат на някаква служба заради инфантилността на Лени.

Все пак скоро са наети в ранчото на Тайлър, където работят под строгия надзор на Кърли – подлия син на стопанина. Но тъкмо успяват да се сприятелят с него, когато всички са разтърсени от трагедията със съпругата на Кърли. Тази красива, но нещастна жена, става неволна жертва на състраданието си към Лени.

Романът на Стайнбек е адаптиран от двукратния носител на „Оскар”, писателя и драматург Хортън Фут („Да убиеш присмехулник”, „Нежни чувства”). Деликатният режисьорски стил на Гари Синийз превръща „За мишките и хората” в истински шедьовър.
Отличие:
Номинация за „Златна палма” 1992 от Фестивала в Кан за Гари Синийз

„За любовта и сянката“
САЩ, Аржентина, 1994, 103 мин.
Жанр: драма
Режисьор: Бети Каплан
Сценарист: Доналд Фрийд
В ролите: Антонио Бандерас, Дженифър Конъли, Стефания Сандрели, Диего Уолраф, Хорхе Ривера Лопес и др.
По едноименния роман на Исабел Алиенде

Ирен е редакторка в списание, животът й тече в сянката на диктатурата на Пиночет в Чили. Франсиско е привлекателен фотограф, който отива при Ирен да търси работа. Като симпатизант на нелегалното съпротивително движение, Франсиско й отваря очите и разчувства сърцето й за зверствата, извършвани от режима.
Отличия:
2 номинации за „Сребърен кондор” 1996 от Асоциацията на аржентинските филмови критици за най-добра поддържаща роля (Патрисио Контрерас) и най-добър адаптиран сценарий (Нели Каплан)
Награда на публиката 1994 от Филмовия фестивал в Хавана за Бети Каплан
NCLR Bravo Award за забележително актьорско постижение (Антонио Бандерас)

„Тирза“
Холандия, 2010, 100 мин.
Жанр: драма
Режисьор: Рудолф ван ден Берг
Сценарист: Рудолф ван ден Берг
В ролите: Силвия Хоекс, Аби Хоес, Йохана тер Стееге
По едноименния роман на Арнон Грюнберг

До неотдавна Йорген Хофмейстер е имал хубава работа, красива жена, пари и две прекрасни дъщери, Иби и Тирза. Но ето че го съкращават, съпругата му го напуска, парите му се стопяват заедно с един изчезнал хедж фонд, Иби заминава с приятеля си за Париж, където отваря хотел, остава му само Тирза. Която също ще замине, за Африка, с приятеля си мароканец, когото Йорген подозира във връзки с терористите. След като минават седмици от заминаването й и Тирза не се обажда, Йорген потегля за Африка, за да намери любимата си дъщеря.
Отличия:
Награда „Златен делфин” 2011 от Международния филмов фестивал Festróia – Tróia за най-добър филм
Награди от Нидерландския филмов фестивал 2010 за най-добра режисура и за монтаж
Награди от нидерландския фестивал за златен и платинен филм 2010: за режисьора Рудолф ван ден Берг, за актьорските превъплъщения на Силвия Хоекс, Аби Хоес, Йохана тер Стееге, за продуцентите на филма
Номинации на Нидерландския филмов фестивал 2010 за най-добър актьор (Гюс Шолтен ван Ашат) и за най-добра поддържаща роля (Силвия Хоекс)

„Като гореща вода за шоколад“
Мексико, 1992, 105 мин.
Oригинално заглавие: Como agua para chocolate
Жанр: драма, романс
Режисьор: Алфонсо Арау
Сценарист: Лаура Ескивел
В ролите: Марко Леонарди, Луми Кавасос, Регина Торне, Марио Иван Мартинес, Ада Караско и др.
По едноименния роман на Лаура Ескивел

Мексиканският режисьор Алфонсо Арау създава рецептата за успех на това „вкусно” съчетание между магически реализъм и ароматен романтизъм. Заснет по романа на тогавашната му съпруга Лаура Ескивел, „Като гореща вода за шоколад” разкрива необичайните последствия от любовна връзка, осуетена от старомодните мексикански предразсъдъци и обичаи. Като най-малка от дъщерите в своето семейство, Тита (Луми Кавасос) трябва да се отрече от любовта си и да остане завинаги неомъжена, само за да може да се посвети напълно на грижи за майка си. Но потиснатата страст на Тита намира израз в нейните неподражаеми готварски умения – всеки, който вкуси от чувствените й гозби, се оказва запленен от еротична омая.

Изкусната операторска работа (един от операторите е Емануел Лубецки, прочул се по-късно с визията си във филмите на Тим Бъртън и Алфонсо Куарон) разкрива свят, величествено променен от магията на храната и желанието. „Като гореща вода за шоколад” е възхитителна приказка, която дължи много както на Федерико Гарсия Лорка, така и на „Ромео и Жулиета”.
Отличия:
2 награди в Токио ‘92 – за най-добра актриса (Луми Кавасос) и артистичен принос на операторите
8 награди „Ариел” ‘92 (мексиканският „Оскар”) – за най-добър филм, режисура, актриса (Регина Торне), актьор (Марио Иван Мартинес), поддържаща роля на Клодет Майе, сценарий, операторско майсторство и сценография
Награда „Златен еднорог” 1992 за най-добър филм (Алфонсо Арау)
2 награди от международния филмов фестивал в Чикаго 1992 – награда на публиката и награда за най-добра филмова адаптация (Алфонсо Арау)
2 награди и 1 номинация от филмовия фестивал Gramado 1993 – награда на публиката за Алфонсо Арау и Golden Kikito за Луми Кавасос, Клодет Майе, Алфонсо Арау
Номинация за „Златен глобус” 1993 за най-добър чуждестранен филм
Номинация BAFTA 1994 за най-добър неанглоезичен филм
Номинация за „Гоя” за испаноезичен чуждестранен филм

„Да убиеш присмехулник“
САЩ, 1962 , 124 мин.
Жанр: драма, криминален
Режисьор: Робърт Мълиган
Сценаристи: Хортън Фут
Продуцент: Алън Дж. Пакула
В ролите: Грегъри Пек, Джон Мегна, Мери Бедам, Франк Овъртън, Розмари Мърфи, Рут Уайт и др.
По едноименния бестселър на Харпър Ли

В малко градче в Алабама Скаут и Джем, деца на адвокат, стават свидетели на дело по обвинение в изнасилване. Защитата на подсъдимия е поета от бащата на децата – Атикус (Грегъри Пек), който доказва недвусмислено невинността на клиента си. Въпреки това последният е осъден, а впоследствие убит при опит за бягство. Децата трябва да понесат и цялата омраза на съгражданите си, поради факта, че баща им е защитавал чернокож. Обичаният в цял свят роман на Харпър Ли, награден с „Пулицър”, претърпява рядко и ненадминато превъплъщение на екрана благодарение на отличното партньорство между продуцент и режисьор.

Адаптацията е дело на Хортън Фут, който печели първата си награда „Оскар” за този сценарий, отразяващ усещането за автентичната история на Америка и истинските й хора. Независимо че сюжетът се разгъва през погледа на малко момиченце, филмът е силно фокусиран върху изпълнението на Грегъри Пек в ролята на най-добрия от всички добри хора – Атикъс Финч. Несправедливото обвинение в изнасилването на бяла жена осветлява тесногръдието на малкия южняшки град, а адвокатът дава на децата си болезнен урок по нравственост и мъжество.
„Да убиеш присмехулник” се превръща в образец за литературна адаптация и неслучайно печели куп престижни награди от фестивали в цял свят.
Отличия:
3 награди „Оскар” 1963 – за най-добър актьор в главна роля (Грегъри Пек), най-добър адаптиран сценарий (Хортън Фут) и за декори
Награди „Златен глобус” 1963 за най-добър актьор (Грегъри Пек) и за музика (Елмър Бърнстейн)
Награда на името на Гари Купър от фестивала в Кан 1963 за режисьора Робърт Мълигън
Награда David di Donatello 1963 за най-добър чуждестранен актьор (Грегъри Пек)
Номинации за „Оскар” за най-добър филм (Алън Дж. Пакула), за най-добра актриса в поддържаща роля (Мери Бедам), най-добър режисьор (Робърт Мълиган), за операторско майсторство (Ръсел Харлан) и за музика (Елмър Бърнстейн)
Номинации за „Златен глобус” за най-добър филм и за най-добър режисьор (Робърт Мълиган)
Номинация за „Златна палма” от кинофестивала в Кан 1963 за режисьора Робърт Мълиган
Номинации BAFTA 1964 за най-добър филм и за най-добър актьор в главна роля