Как беше построена жп линията до Видин

Как беше построена жп линията до Видин

1 юли 1923 г.: официално откриване на ж.п. линията Александрово – Видин (в центъра цар Борис III) | източник: Б. Тошев

В началото на XX век младото Царство България прави впечатление на много европейски държави с бързото си развитие. Старите османски постройки се заменят с нови, модерни обществени и частни сгради, градовете се проектират от чешки, германски и австрийски архитекти, черните пътища отстъпват място на модерни железници с удобни влакове. Началото е много трудно, последвалите години – още повече. Държавата е бедна, за строителството на скъпите жп линии и покупката на вагони и локомотиви често се налага да се вземат заеми, да се търсят партньорства. Държавниците не се отказват, а подкрепа имат от различни обикновени хора, които със собствен труд и усилия строят съвременна България.
Днес ви разказваме за строежа на жп линията до Видин, продължил над 15 години, с труда и на жени, на пленници и доброволци, минал през няколко войни, много тежки финансови условия, трудни терени и забавени срокове.
Разказът е на проф. Борислав Тошев, издател на „Белоградчишки ежедневен журнал“, по информация от железопътни издания. Като продължение ще пуснем и пълния разказ от изданието на Строителния отдел към Главната дирекция на железниците и пристанищата.

Карта на жп линията  | източник: Б Тошев

Карта на жп линията | източник: Б Тошев


Железопътната линия до Видин (1923 г.)

Истинска епопея е строежът на железопътната линия от София през Мездра, Враца, Орешец, Александрово до Видин. Този строеж е продължил повече от 15 години и работата по него често е прекъсвана. Войните са попречили много – всички са били мобилизирани под знамената и усилията за победа на фронтовете са изместили всичко друго. През 1913 г. части от построената железопътна линия са се оказали в ръцете на противника и много от нея е било разграбено и изнесено в Сърбия. Имало е наводнения, които са нанесли големи щети. Наложила се е подмяна на трасето – отказали са се от трасето Фердинанд – Превала – Белоградчик, поради трудностите на терена и са прекарали ж.п. линията през равнината с голям завой към Орешец, за да доближат влака до Белоградчик. Планираните ж.п. отклонения към Кула и Стакевци са останали нереализирани. Последният 40 километров участък на линията Александрово – Видин е пуснат в експлоатация едва през 1923 г.

Имало е тежки проблеми и с работната ръка – на трасето на линията са работили доброволци, даже жени, трудоваци, пленници, дори войници от чужди армии, пребиваващи в България през двадесетте години. Известно е, че на трасето на ж.п. линията са работили белогвардейци от армиите на Деникин и Врангел; не е известно, че на трасето са се трудили и турски войници от преминалата в България армия на Таяр паша (1877-1958).

По време на Гръцко-турската война след Първата световна война, когато гърците са заели Западна Тракия тази армия, разоръжена, за да запази целостта си, е преминала в България с решение на правителството на Стамболийски. Презимувала е, след което е била наново въоръжена с българско оръжие и се е върнала в Турция, където е нанесла тежко поражение на гърците. За тази подкрепа Кемал Ататюрк е бил благодарен на българите и после, в 1925 г., Турция е помогнала на България бързо да ликвидира Петричкия конфликт, предизвикан от гърците.

По-долу на вашето внимание са страници от една изключително рядка книга (навярно запазена в единичен екземпляр). Информацията, която предлага тази книга е официална и следователно достоверна, защото книгата е издание на Строителния отдел на Главната дирекция на железниците и пристанищата (1923 година).

Издание за строителството на жп линията Мездра-Видин | източник: Б. Тошев

Издание за строителството на жп линията Мездра-Видин | източник: Б. Тошев

Издание за строителството на жп линията Мездра-Видин | източник: Б. Тошев

Издание за строителството на жп линията Мездра-Видин | източник: Б. Тошев