Истории от миналото на Чупрене

Истории от миналото на Чупрене

Изглед от с. Чупрене в наши дни | снимка: общ. Чупрене

Съседната на Белоградчик община Чупрене има дълга история, която с нищо не отстъпва на близките древни селища. В търсене на древната история на селищата от Видинския край, попаднахме и на тази на Чупрене. Сборникът „С. Чупреня в неговото минало и настояще“ е написана от д-р Бърни Бончев, кмет на Видин от 1934 до 1938 г. Публикуваме част от книгата, написана през 1933 г., по нейното ново издание от 2014 г. на изд. “Сежани”. Запазен е оригиналният изказ на д-р Бончев.

Из миналото на Чупреня

Поради липса на писана история, миналото на с. Чупреня е покрито с непрогледен мрак. За това сме принудени да си служим със спомени и приказки, които се предават от поколение на поколение.

“От старите останки, които се намират около селото явствува (остаряла форма – „вижда се“ бел. ред.), че тук е кипял живот преди хиляди години. По Върбовската и Реплянската глами (възвишения), както и по Лалкин град има останки от праисторически селища, от които е видно, че в и около сегашното село са живели хора още преди 10 000 години.
Още по-сигурни следи от човешки жилища са ни останали от римски и византийски времена, от преди 1800 години, от когато датират и много църкви, монастири, крепости, монети, тухли, разни съдове, оръжия и др.

Латинците (от I до V столетие) и саксонците от XIV столетие, които били добри майстори, са оставили дълбоки следи около селото, гдето са копали руди за добиване на желязо и други метали.

Такива следи от онези далечни времена са и множеството изкопни ями в подножието на Буков дол, известни под названието „падинки“. В тези падинки е копано руда през течение на десетилетия без тя да е топена на същото място. Понеже от същата епоха в Чипровци и Горни Лом е имало пещи за тази цел, вярва се, че рудата е била пренасяна към Горни Лом и там е била топена, за да получават желязо.

На изток от селото има равни ниви и ливади, които носят названието „Селището“. Там се намират останки от къщни посуди и един кладенец, а близко до него са старите селски гробища.

Още по на изток от „Селището“ край шосето е местността „Барбатовец“.

Преданието разправя, че преди много години жителите на с. Чупреня и Търговище населявали тези места. Но появява се голяма епидемия от чума и измират много хора. Изплашено, населението се пръснало из горите и доловете, гдето преживява известно време. От тогава са останали стари гробища на 4-5 км западно от селото, по Балкана, известни под названието Цуринските гробища. След завръщане от гората селото било заселено на сегашното място.

Гламите до Репляна и Чупрене | снимка: facebook профил на с. Репляна

Гламите до Репляна и Чупрене | снимка: facebook профил на с. Репляна

Още от IX и X столетие българите почват да строят монастири в непристъпни долове и гори. По течението на реката Монастирска, на около 2 км западно от селото, в Милошовската ливада, е мрамарният подпрестолен камък, до когото имало стар монастир. Престолният камък носи славянски надпис: IC – ХС – НКА. Над ливадата е местността Калугерки рът, а до него Калугерска падина. Излиза, че тук са живели християни славяни, които са били нашите деди и прадеди.
Че българите са едни от първите жители на това място се заключава и от названията на всичките околни места, които носят само чисти български имена като: Тънката падина, Редичев рът, Дандина мъртвина, Трещеница, Лилечко лице, Редин, Бульин кладенец, Малчовица, Вуния (фуния), Суха Чупреница, Черновръшки камък, Богдановски връх и др.

На източния край на селото, до Селището, под моста, срещу гробищата имало стара църквица с мраморен подпрестолен камък. Там се извършвали тайнството пречистение и други християнски обреди, като ограждали с черги около камъка.
Друго едно предание разправя, че хората на двете села били заселени най-първо на Селището и Барбатовец и се били скарали и избили за някаква жена. Тогава Чупренци минали реката (над настоящия каменен мост) и почнали да се заселват от църквата нагоре, а търговляне слезнали под реката, под новият бетонен мост и заселили с. Търговище.
Когато населението напуснало Селището и се заселило на сегашното място, земята била обраснала с големи дървета и се казвало Пусто Загоре.

Каменен кръст до с. Търговище  | снимка: facebook на с. Репляна

Каменен кръст до с. Търговище | снимка: facebook на с. Репляна

Осемдесетгодишни хора си спомнят, че в техни младини, значи към 1850 г., селото броело около 100-150 къщи. Околовръст на селото има 7 оброчни каменни кръстове, които датират още от 1818 г. Този камък бил въздигнат до малката църквица и след Освобождението пренесен в църковния двор.

От тези каменни кръстове от 1830 и 1838 г, както и от надписите и монастирите явствува, че в селото още преди 100 години е кипял духовен живот и много отделни личности са проявявали добродетели и са запазили имената си в най-новата история на селото.

Всичко това показва, че селото Чупреня е едно отдавнашно селище, което е било заселено винаги с чисти българи, без никакви други примеси.

Откъде са били първите жители на селото може да се съди само по преданията и по настоящия говор на населението.

Понеже Ниш, Пирот, Враня, Лесковац, Зайчар, Неготин и др. са били чисто български покрайнини, откъснати съвършено несправедливо от снагата България през 1833 и 1877 г., явно е, че всички тези фамилии са от чист български произход.

По настоящем много достойни синове, излезли от Чупреня, са пръснати навред из България и в чужди държави. Не е за чудене, ако един ден, когато българската история бъде проучена по-основателно, да се открият и други бележити чупренски жители, които са работили за духовното въздигане на България.”

Изглед към Чупрене  | снимка: facebook на с. Репляна

Изглед към Чупрене | снимка: facebook на с. Репляна