Фотографът Иван Миладинов чака магичния час и вярва, че няма по-хубаво от лошото време

Иван Миладинов

Иван Миладинов

Иван Миладинов е млад и обещаващ фотограф. Самият той твърди, че фотографията заема основна част от живота му и колкото повече снима, толкова повече се въвлича в нея. Дано продължава все така, защото като негови фенове винаги сме в очакване на нови кадри.

Обичам да снимам, защото това осмисли живота ми. Въпреки, че имам съвсем различна професия за която съм учил близо 10 години, фотографията винаги ще си остане голямата ми страст в която влагам най-много усилия.

Първата си снимка, която много харесах… до сега няма такава. Не, че не си ги харесвам, но винаги има нещо което бих подобрил в дадена снимка, колкото и добра да е. Така и трябва да е за да ставаш все по-добър самокритиката е най-важното нещо, за да се оцените правилно. И все пак първата ми снимка, която става за нещо е един кадър от Черепишкия манастир, който направих през есента на 2008 г. Просто бях късметлия с хубавата есен която се случи през тази година.

Черепишкия манастир през есента на 2008г. Една от първите ми читави снимки, чист късмет ,че е привечер, тогава изобщо не знаех кога и как да снимам.

Черепишкия манастир през есента на 2008г. Една от първите ми читави снимки, чист късмет ,че е привечер, тогава изобщо не знаех кога и как да снимам.

Вдъхновявам се главно от природата. Още преди да се захвана с фотографията е имало моменти в които наблюдавам природни сцени мечтаейки да ги запечатам на снимка. Затова се захванах с пейзажите. Вдъхновяват ме и неща от живота около мен,  опитвам се да влагам моето лично настроение в снимките. Понякога може би успявам.

Снимам с техника на Canon. В момента съм с Canon 5D markII, който ми се явява основен апарат, имам и един резервен Canon 450D. Имам и една раница пълна с обективи, филтри и други джаджи, всеки път взимам различни в зависимост от ситуацията. Но най-важната част от оборудването ми е статива. Той е винаги с мен.

Идеалният кадър е… трудно ми е да си го представя. Може би снимката която те кара да се чувстваш сякаш си там. Фотографията не може да предаде основните възприятия като звук, мирис, и всички други които усещаш, когато си на дадено място. Колкото повече чувства изпитваш гледайки една снимка, толкова по-добра е тя.

Започнах да снимам сериозно през 2009 година. Никога няма да го забравя, в началото е най-трудно, но и най хубаво. Тогава човек се впечатлява и от най-малките неща.

Есента е най-красивият сезон, но багрите траят много кратко.

Есента е най-красивият сезон, но багрите траят много кратко.

Най-екстремните ми кадри са тези, които така и не съм направил заради невероятно лошото време и са останали само в главата ми. Истината е, че в стремежа си да хвана природата в необичайни условия, често попадам на толкова екстремни, че не мога дори да извадя апарата от раницата. Така да се каже малко се изсилвам понякога. Колкото и да искаш е невъзможно да снимаш при вятър от 100км/ч. Най-трудно ми е през зимата, тогава всички снимки особено от високите планини ми костват много усилия и опасности.

За да направя тази снимка на Вратцата, трябваше да чакам няколко часа при -15 градуса за да се стъмни. За капак задуха и силен вятър, който освен, че усили сусещането за студ, започна и да ми клати статива.

За да направя тази снимка на Вратцата, трябваше да чакам няколко часа при -15 градуса за да се стъмни. За капак задуха и силен вятър, който освен, че усили сусещането за студ, започна и да ми клати статива.

Най-известният ми кадър може би това е една снимка с пролетна гора и килим от див чесън която направих в Стара планина. Много хора не предполагат, че такива места съществуват в България, може би и затова снимката се хареса толкова много.

Цветно или черно-бяло? Обичам цветовете в природата, а и в снимките разбира се. Есента е любимото ми време за снимки точно поради тази причина. Чернобялата фотография е много специфична и според мен е за определени теми и места. Някои фотографи могат да снимат всичко в черно и бяло, но не и аз.

Пейзаж или портрет? Ако ми бяха задали този въпрос преди две години щях да кажа пейзаж и само пейзаж. Но сега е различно, откакто започнах да се занимавам по-комерсиално с фотография се наложи да правя и портрети. И взе, че ми хареса. Даже много. В момента дори замислям два проекта които включват само портретна фотография.

Когато снимам си мисля за технически детайли, като настройките на апарата и за нищо друго. Поне в идеалния случай. Разбира се хубаво е да се мисли за композиция и идеи и т.н., но най-добре е просто да ги усещаш тези неща. Поне при мен е така, виждам нещо и го снимам. Обикновено по снимките мисля преди това, когато ги планирам. Също така повечето идеи вече си ги имам в главата още преди да тръгна за конкретното място на което ще се снима.

Най-дълго съм чакал за снимката с левурдата от Балкана – две години. Естествено не съм чакал на самото място 🙂 Що се отнася до това колко съм висял за дадена снимка на терен, може би максимума ми е една седмица, но тогава обикновено правя и други снимки и си уплътнявам времето.

Килим от левурда. Планирах тази снимка с години, докато не ми излезна късмета с мъгливото време. Основния проблем беше, че дивият чесън цъфти само две седмици в годината.

Килим от левурда. Планирах тази снимка с години, докато не ми излезна късмета с мъгливото време. Основния проблем беше, че дивият чесън цъфти само две седмици в годината.

Магическият час е това време от деня, в коeто светлината е мека, а цветовете са приятно наситени. Картината има контраст, но сенките не са толкова дълбоки и без детайл. Това се случва два пъти на ден – по залез и изгрев. Повечето хора се чудят защо снимам само по изгрев и залез. Всъщност това не е така, аз правя снимки и през останалото време на деня, но когато е облачно например. Тогава светлината не е толкова контрастна.

Най-хубавото време за снимки е лошото време. Зима, лято, пролет, есен, няма значение от сезона. Тогава всичко е много по-драматично, такова каквото не сме свикнали да виждаме в ежедневието, в града. Атмосферата е много динамична, цветовете са наситени или пък картината е мистична. Условията се менят постоянно, при една стабилна буря може да направите стотици различни снимки само от едно място.

От снимането научих, че има поне още една различна гледна точка към всичко около нас. Научих също, че всичко наоколо се променя бързо, дори природата колкото и невероятно да звучи. Едно място никога няма да е същото догодина или когато и да е занапред.

Мечтая да снимам в чужбина. Но все по рядко имам възможност за това. България ми харесва, но тук вече съм обиколил много места. Мечтая за различни климатични области, като северния полярен кръг или на юг към екватора.

Уча се главно от видяното в интернет. В началото гледах много снимки, с часове прекарвах във фотосайтовете и различни блогове за фотография.

Обичам да съм сред природата, разбира се. Било то и не за снимки, наистина ми харесва да съм навън. Да стоя между  четири стени – това ме потиска.

Когато не снимам се занимавам с някое хоби или прекарвам свободното си време със семейството и приятели. Да снимаш пейзажи е много самотно занимание. Всъщност фотографията в началото ми беше хоби, но откакто започнах да работя само с фотоапарат имам нужда от почивка. Затова гледам в свободното си време да се занимавам с коренно различни неща.

Такива облаци видях за първи път в живота си. А когато изгряващото слънце проби под тях знаех, че съм ударил десетката - такава картина се появява веднъж в живота. Снимах като обезумял, докато от небето не се изсипа същински порой.

Такива облаци видях за първи път в живота си. А когато изгряващото слънце проби под тях знаех, че съм ударил десетката – такава картина се появява веднъж в живота. Снимах като обезумял, докато от небето не се изсипа същински порой.

На начинаещите във фотографията бих казал… взимате един фотоапарат и излизате сред природата. Висенето във форумите или на кафе в града няма да ви помогне със снимките. Цаката му е в обикалянето и в това да не се отказвате. Гледайте много снимки в интернет и се старайте да се учите от най-добрите.

Северозапазена БГ е един чудесен проект, наистина се зарадвах много когато разбрах, че има такова място в интернет където човек може да се потопи в магията на този край, За съжаление тази част на страната е подценявана от мнозина. А именно на северозапад бяха първите места на които отидох, още когато си взех първия фотоапарат. Белоградчишките скали и западните части на Стара планина предлагат страхотни възможности както за туризъм така и за фотография. Надявам се сайта да продължи все така напред, популяризирайки тези красиви места с изчерпателна информация и качествени фотоси.

А ние се надяваме, че ще продължим да публикуваме фотографиите на Иван в бъдеще.