Изложба на Каниц в Монтана

Село Василовци в средата на 19 век. Гравюра от Феликс Каниц,

Село Василовци в средата на 19 век. Гравюра от Феликс Каниц, “Дунавска България и Балканът”, Том първи, Издание “Българска историческа библи

Изложбата “Картини от българските земи. ХІХ в. (Из документалното наследство на Феликс Каниц)” ще бъде открита на 6 юни в 10,45 ч. Подготвената от Научния архив на Българска академия на науките изложба ще бъде подредена в художествена галерия “Кирил Петров”.

Изложбата представя копия на акварелите, сътворени през 1885 г. от група виенски художници по скици и рисунки на големия приятел на българския народ Феликс Каниц. Пейзажите, излъчващи топлина, спокойствие и магнетизъм, разкриват пред зрителя неподправената красота на една непозната земя. Повод за създаването им е организираната във Виена голяма благотворителна изложба за набиране на средства за пострадалите по време на Сръбско-българската война (ноември 1885), осъществена с подкрепата на австрийския Съюз за изкуство, княза на Лихтенщайн и български и австрийски търговци и банкери.

Феликс Каниц посвещава дълги години от живота си на проучването на бита, културата и историята на балканските територии. Той отдава сърцето си на техните народи, буквално открити от него за света. Заслугата му конкретно към българите е не само в тритомната му книга „Дунавска България и Балкана“, а и в многобройните скици, рисунки и изображения, които разкриват живота им такъв, какъвто е бил в края на ХІХ в. Акварелите са част от ценното документално наследство на Каниц, което днес се пази в Научния архив на БАН.

Изложбата “Картини от българските земи. ХІХ в. (Из документалното наследство на Феликс Каниц)” е включена в програмата за отбелязване на Празника на Монтана – Свети дух. Тя е част от събитията на 6 юни, обявен за Ден на българската наука и посветен на 145-годишнината на Българската академия на науките – организира Община Монтана, БАН, Регионален акадeмичен център и Регионален исторически музей.