Земеделските инвестиции от Видин, Враца и Монтана с най-висок бонус

Земеделските инвестиции от Видин, Враца и Монтана с най-висок бонус

Допълнителни 15 точки получават вече сертифицираните биопроизводители, чиито брой се увеличава в Северозапада | снимка: facebook на с. Репляна

Финансирането по мярката „Инвестиции в земеделски стопанства“ ще бъде с приоритет трите северозападни области – Видин, Враца и Монтана, разказват експертите от консултантската компания „ЕЛАНА Инвестмънт“ по повод обявените срокове за прием на проекти. Текстът е част от секция “Еврофинансиране”.

Министерството на земеделието обяви във вторник сроковете за новия прием по една от най-атрактивните подмерки за земеделските стопани – “Инвестиции в земеделски стопанства”, от Програмата за развитие на селските райони. Те се чакаха от фермерите с нетърпение, тъй като това е последният прием по нея за програмния период, приключващ през 2020 г. Очаква се интересът да е голям, тъй като освен възможностите за инвестиции в модернизация този път се обявява финансиране и за системи за напояване. Приемът на проекти ще започне на 26 октомври и ще продължи до 7 декември 2016 г. В условията за кандидатстване има промени в сравнение с първия прием по новата програма, приключил през юни.

Северозападният район на планиране се разделя на три при оценката

Досега всички проекти от Северозападния район на планиране бяха приоритизирани с еднакъв брой бонус точки. В новия прием има разделение на района с различни бонуси, като областите Видин, Враца и Монтана получават най-висок брой точки – 5. Област Ловеч ще получи 2 точки, а област Плевен само 1. Трябва да се има предвид, че най-малко 75% от земята в бизнес плана на кандидата трябва да попада в тези области, за да получи допълнителни точки.

Нови лимити за стойността на проектите

Лимитите за допустимите разходи на един проект по мярката за целия програмен период се промениха на 1 млн. евро (за проекти със строителство) и 500 хил. евро (за проекти само за техника). Трябва да се има предвид, че тези “тавани” са за стойността на инвестиционния проект, а не за безвъзмездната помощ. Тъй като този прием ще бъде отворен с целия остатъчен бюджет – 237 млн. евро, пред кандидатите стои решението дали да подадат проект с целия размер на лимита. Необходимо е да се съобрази, че максимумът на субсидията е определен на 50% от разходите по проекта, а в някои случаи чрез допълнителни точки при класирането може да се увеличи най-много с 10% до максимум 60%. Това означава, че трябва да се предвидят съответните средства за префинансиране на проектите, защото те ще получат гранта си след отчет на изпълнението.

Прехвърляне на неодобрени проекти от предишен прием

За първи път се дава възможност да се кандидатства с проект, подаден в предишен прием на подмярката. Условията допускат, ако кандидатите имат проект, който не е одобрен в рамките на предишен прием, да го прехвърлят в предстоящия само с едно заявление. В наредбата, публикувана в Държавен вестник в края на септември, има образец на заявление, като допълнително ще се изискват документи. Решението зависи от това дали проектът може да има повече шансове при промяна на бонус точките.

Няма да се приоритизират стартиращи биопроизводители

В предишния прием по подмярката стартиращите биопроизводители получаваха 15 допълнителни точки в класирането. Сега този приоритет отпада и подкрепата с 15 точки се получава само от фирми, които вече са биологично сертифицирани и над 85% от инвестиционните разходи по проекта са свързани с биопроизводство. Ако разходите са над 50%, кандидатите получават 10 точки.

Повече точки за “чувствителните” сектори

Проектите от т.нар. чувствителни сектори, които са сектор “Плодове и зеленчуци”, “Животновъдство” и “Етеричномаслени и медицински култури”, ще получават не 15, а вече 19 точки. Тези бенефициери, които комбинират инвестиции в поне два от тези сектори, ще бъдат оценени с допълнителни 20 точки.

Някои култури отпадат от приоритетния списък

Някои от традиционните за отглеждане в България култури вече не са в списъка с приоритетните и няма да получат допълнителни точки, както при предишен прием. Това са култури като орехи, лешници, бадеми, резене, шипка, лайка, маточина, мащерка, зелен грах и др. Отпадат също култури, които белязаха ръст от предишната година, като тиквите и кориандъра.

При животновъдството отпадат: фазани, пъдпъдъци, зайци, буби, охлюви, калифорнийски червеи. Остават приоритетни само: овце, говеда, биволи, кози, свине, пчели, кокошки, бройлери, пуйки, гъски, патици, щрауси.

Нови критерии с бонус точки

Въвеждат се три нови критерия, по които проектите могат да имат бонус точки. Първо, чрез допълнителни 10 точки се стимулират стопани, които имат минимум 5 души персонал за последните 3 години. За доказателство трябва да се приложи отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за последните 3 години, заверени от кандидата и НСИ, както и копие от годишни данъчни декларации пак за 3 години назад, заверени от съответната териториална дирекция на НАП.

Вторият нов стимул е за проекти със строителство или обновяване на сгради, както и на оборудването в тях. Тези инвестиционни проекти могат да напреднат с 10 точки, но трябва да се има предвид, че над 65% от инвестиционните разходи по проекта следва да са с тази цел и че това не включва земеделска или транспортна техника, а само оборудване и съоръжения, монтирани в сградата.

Третият критерий е свързан със системи за напояване. Ако над 50% от разходите са свързани с хидромелиоративни дейности, проектът получава допълнителни 5 точки, а ако разходите са над 85% – 7 точки. Когато разходите са над 30%, получават 4 точки.

Доказване на стандартен производствен обем

Изискването за допустимост към земеделските производители досега беше, че те трябва да имат стандартен производствен обем (СПО) не по-малко от 8000 евро, който преди можеше да се заяви с намерение за засяване. В предстоящия прием кандидатът трябва при всички случаи да приложи доказателство за постигнат 8000 евро СПО през предходната или настоящата стопанска година.

Възможностите за финансиране на напояване

Отдавна се очаква този прием, защото в него за първи път ще се финансират хидромелиоративни проекти, които са стимулирани и с бонус точки. За съжаление публикуваната наредба показва презумпция, че основно ще се финансират проекти за напояване на трайни насаждения. В нея има изискване, че трябва да се покаже договор за аренда на земята за минимум 6 години. Това е практика на стопаните, които искат да създадат напоителна инфраструктура за трайни насаждения и оранжерии. Тези, които биха искали да кандидатстват с мобилни напоителни системи и са свързани с култури, които се засаждат в различни блокове всяка година заради изисквания за сеитбооборота, като например царевицата, обикновено имат практиката да преподписват договори за аренда всяка година и за тях ще бъде трудно да изпълнят изискването от наредбата.

Има определен набор от документи, които отнемат време, за да бъдат издадени, но бенефициентите трябва да имат предвид, че е достатъчно към проекта да приложат номер на подадената заявка за това, като самите документи могат да приложат впоследствие.

Документите са следните:
– Разрешително за водовземане от повърхностни води или подземни води, издадено от съответната басейнова дирекция на Министерството на околната среда и водите или Договор за извършване на услуга “водоподаване за напояване”

– Становище за допустимост от съответната басейнова дирекция на Министерството на околната среда и водите за съответствие с Плана за управление на речния басейн и Плана за управление на риска от наводнения. Това становище кандидатите ще получат от РИОСВ заедно с изискваното от институцията решение за необходимост от оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)

– Инженерен проект, изготвен и заверен от строителен инженер, който е вписан в регистъра към Камарата на инженерите.

Текстът е публикуван във в. „Капитал Daily“ и на http://www.elana.net/bg/investment и е предоставен на Severozapazenabg.com със съгласието на вестника и консултантската компания.