Забележителности: Църква “Св. Георги” – Оряхово

Забележителности: Църква “Св. Георги” – Оряхово

По разнообразие на исторически паметници Врачанска област е цяло съкровище – oт най-дълбока древност до съвремието, всички исторически епохи могат да се проследят по запазените артефакти. Една от прекрасно запазените сгради от началото на XIX век е църквата “Свети Георги” в Оряхово, един от символите на града. Храмът е паметник на културата с национално значение, построен през 1837 г. По архитектурен тип е трикорабна базилика – рядко срещан градеж в Северозападния регион. От 1981 до 2007 г. църквата не е действаща. След извършената реставрация отново е отворена.

Изграждането на храма започва с много трудности – според законите на Османската империя разрешителни за нов християнски храм се дават много трудно, особено в селище, превзето насила, а не с доброволно предаване. Началото на градежа, за който трябва да се получат официални документи, е поставено от търговеца Ницол Николаев и Димитър Векиларов, служител при мюлетезин (данъчен) Молла Мутиш. Първоначално строежът започва без позволение от властта и двамата са арестувани. След като се сдобиват с нужното позволение, вече законно започва да се строи. То обаче съдържа ограничение – храмът трябва да е без купол и до определена височина, което налага да се вкопае дълбоко. Подобни забрани за височина на църквите се налагат при повечето нови християнски градежи и затова много от храмовете от времето на Османската империя са ниски от външен поглед и вкопани дълбоко вътре.

За сметка на това ограничение църквата в Оряхово има богата вътрешна утраса. Тя е трикорабна базилика със седловиден покрив с еднакво високи тавани. На средния кораб отговаря полукръгла апсида от изток. Трите кораба са разделени с колони. Иконостасът е леко вдаден навътре, което оптически удължава храма. Украсен е с позлатена дърворезба. Оформен е по класическия за епохата модел: има висок цокъл, над него е поясът от големите икони, над тях в два реда са подредени малките, а най-отгоре е кръстът. Иконите са изработвани в дълъг период от време и носят чертите на Тетевенската, Самоковската и Дебърската школа. През 1864 г. са направени промени в архитектурния план на храма. Построена е камбанария, добавени са купол, емпория и външен нартекс. По-късно църквата е откопана. Заради промените в климата в нартекса е построен параклис (днес не съществува). Зографисвана е два пъти, през 1887 и 1927-1928т.

Досега не са намерени точни данни за освещаването на храма и за неговите първи свещеници. Със сигурност на 25 декември 1837 г. в него е отслужена литургия. След 1850 г. в него са служили поп Кръстьо от Враца, поп Станкул, поп Митракий, поп Димитър от Вълчедръм, иконом Христо Иванов от Етрополе, протойерей Иван Опров, Александър Янков. От 1874г. свещеник е и учителят Георги Лазаров от Тетевен. Начело на църковната община по време на борбите за независима църква е протосингел Алипий от Дупница. В нея влизат още Хр. Иванов, Ив. Опров, Ал. Янков, учителят Тома Младенов от Лом, чорбаджията Цеко Вълчев от с. Еница, търговецът Андрей Лулчев от Копривщица, Стоян Иванов, Георги Недялков, Илия Ангелов.

Текстът е базиран на информация и цитати от публикация на Център за културно-историческо наследство – Оряхово, с автор Деница Петрова.