Етно

Всеки край на България е уникален и интересен със своите бит и фолклор. Северозапада не прави изключение. Тук ще Ви представим нашето културно богатство.

Турлашки диалект

амка – примка

аран – добър

арвалия – който разхищава, прахосник

арпалисуем – ругая

баят – твърд,  корав

биба – патица

битанга – скитник

бритва – сгъваемо джобно ножче

бробиняк – мравка

бросница – боровинка

буа – удря

бугарко – тъмно червено

букне – лумне

бус – купчина трева, туфа

бъши – мълчи, пази тайна

вищань – кисело

връцва – връв

гижа – лоза

глофаръц – недодялан

гмаца – гази във вода

гръджав – измършавял

гуджул – горчива отвара

девойчетия – момичета

джевгар – врабче

джерак – ястреб

дилиндра – клюка, вест, новина

диня – пъпеш

дип – добре че

дода, доде – кака, како

дреносан – непокорен, непослушен

дрънди се – пъчи се, надува се

дудич – черница

дуня – дюля

жвръцну – жилна, ухапа

желкя – костенурка

жененга – шегаджия

жешчавина – горещина

жир – жълъд

жоляв – неугледен

жъкам – бода

забъкну се – задави се

заваям се – залитам

заглоби се – заклещи се

загньита – забутва, пъха

задзира се – взира се

задушчина  – задух

затискалкьа – тапа

зачебръстен – наивен

зеф – пролука, луфт

избиколъц – скитник

изкилифинчен – променен (негат.)

инье – скреж

каференгьево – кафяви с червен оттенък

клобук – мехур

клупче – кълбо

кокичка – костилка

кокоренка – къдрица

коледжуем – вкарвам в пътя, оправям

колкам – търкалям

коньещип – попово прасе

кошуля – риза

кошчина – кокал

крошня – кошница

крълям – люлея

кюсни – удари

ладовина – прохлада

ломуняв – блед, крехък

лубеница – диня

лъсно – лесно

манджилък – хитрина

мачава, мати – мащеха

моруз – царевица (зърна)

мускурив – изцапан

мъртавъц – мъртвец

За повече интересни примери посетете: www.dialektite.com

навам – насам

нагнюсано – натъпкано

натамия – проклетия

нейел – лош

нефела – не струва

одзебнем – измръзна

озгоре – отгоре

оздоле – отдолу

опанджак – ямурлук

опитуем – опитвам

оръл – орел

отодим – отивам

отришай – махай се

отурам – отнемам

очовадан – груб човек

пагев – рехав

паметан – умен

паук – паяк

паучина – паяжина

перашка – великденско яйце

петлиджан – домат

плъж – охлюв

мешин – корем, Плющи ми мешина. – Стърже ми корема (Гладен съм).

поганац – мишка

попък – щурче

послаждам – пестя

проглоби – отхапа

пул – копче

пуне – лъхва

пустиньосвам – проклинам

пъшкав – гнил

разтакалкя – точилка

рапам – ям с апетит

ришкам – ровя

руби – ръфа

ръшнье – шета

сгабаричкам – карам се

скакъц – скакалец

скоруша – мушмула

скръчън – свидлив

скьимне – хрумне

слепутам – мотая се

слъп – клон

сниза се – счупи се

совам се – пресягам се

старойкьа – кум

струцам – спирам, връщам се назад

сургунь – пихтия

съг те – сега

тегай – тогава

тишляр – дърводелец

треби – подреждам, почиствам

тресак – гръмотевица

трошан – изморен

тръем – губя

турта – хляб, питка

удурисан – омагьосан

удурисница – вещица

узнак – по гръб

циглав – тънък

црешня – череша

цръвенщица – червена пръст

чаротан – грозен

чеперак – мярка за дължина, около педя

черка – дущеря

чешъй – гребен

чини – боядисва

чми – спи

чушкам – бутам

шака – шепа

шут – без рога

щуче – изчезна

ютре – утре

язово – замъглено

Турлашки песни

Песните можете да чуете на страниците на вокалните формации „Торлашки напеви” и „Пъстенец”: http://www.torlashkinapevi.com, www.pastrenec-junior.dir.bg

Ката пере на рекуту

Ката пере на рекуту,

турчин седи под върбуту

турчин седи под върбуту,

колан топи, бърдар точи.

Леле Като, бела Като,

леле турчин еничерин.

Леле Като, бела Като,

леле турчин еничерин.

Турчин Кати проговаря,

ела Като ти за мене,

ела Като ти за мене,

ти за мене, ти по мене.

Леле Като, бела Като,

леле турчин еничерин.

Леле Като, бела Като,

леле турчин еничерин.

Я си имам пет зли братя,

че се свию, че те бию,

че се свию, че те бию,

че те фату, че те млату.

Леле Като, бела Като,

леле турчин еничерин.

Леле Като, бела Като,

леле турчин еничерин.

Оздолу иду шарени колца

Оздолу иду шарени колца,

оздолу иду шарени колца

Ширили, бирили, бира, бира, бой,

шойлага, бойлага, боенда.

Ширили, бирили, бира, бира, бой,

шойлага, бойлага, боенда.

Кола ми се рипкат, пред колата припка,

едно ми девойче, девойче.

Кола ми се рипкат, пред колата припка,

чифлиган, чифлиган, карадичка, дин, дин, девойче.

Па кой ли беше у колата?

Райна си беше у колата.

Ширили, бирили, бира, бира, бой,

шойлага, бойлага, боенда.

Ширили, бирили, бира, бира, бой,

шойлага, бойлага, боенда.

Кола ми се рипкат, пред колата припка,

едно ми девойче, девойче.

Кола ми се рипкат, пред колата припка,

чифлиган, чифлиган, карадичка, дин, дин, девойче.

Па кой ли караше колата? Гошо си караше колата.

Ширили, бирили, бира, бира, бой,

шойлага, бойлага, боенда.

Ширили, бирили, бира, бира, бой,

шойлага, бойлага, боенда.

Кола ми се рипкат, пред колата припка,

едно ми девойче, девойче.

Кола ми се рипкат, пред колата припка,

чифлиган, чифлиган, карадичка, дин, дин, девойче.

 

Сийка си ниже ситно герданче

Сийка си ниже ситно герданче. /2

Сей, сей, сей вей, сей ли вей ли,

дойде ли, бирабана, бирсана, хей! (2)

Сийка га ниже, Гошо га кине. /2

Сей, сей, сей вей, сей ли вей ли,

дойде ли, бирабана, бирсана, хей! (2)

Гоша на Сийку тихом проговаря,/2

Сей, сей, сей вей, сей ли вей ли,

дойде ли, бирабана, бирсана, хей! (2)

– Я ела, Сийку, ела ти за мене./2

Сей, сей, сей вей, сей ли вей ли,

дойде ли, бирабана, бирсана, хей! (2)

Не моем Гоше, за тебе да дойдем. /2

Сей, сей, сей вей, сей ли вей ли,

дойде ли, бирабана, бирсана, хей! (2)

Че ти ми скину ситно герданче. /2

Сей, сей, сей вей, сей ли вей ли,

дойде ли, бирабана, бирсана, хей! (2)

Мен ме мама селянину не дава

Мен ме мама селянину не дава. /2

Ан, дан, Доне, море, сан, дан, дан,

дон, дон, Доне, море, Донке, море, де,

мен ме мама селянину не дава.

най ме дава дерменлия, гидия./2

Ан, дан, Доне, море, сан, дан, дан,

дон, дон, Доне, море, Донке, море, де,

най ме дава дерменлия, гидия.

Понеделник аз отидох на жътва./2

Ан, дан, Доне, море, сан, дан, дан,

дон, дон, Доне, море, Донке, море, де,

понеделник аз отидох на жътва.

У градинку лобода

У градинку лобода. /2/

у лобудуту момченце, у руке държи ножленце.

У сърце да се убоде, /2/

че виде мому убаву /2/

Не е чак толкоз убава. /2/

Ала е оратаджийка. /2/

Оратаджийке Пепо, ма, /2/

Глас на цафара, Пенко, бе. /2/

Ми смо си лика, прилика. /2/

Като два струка иглика, като два бора у гора. /2/

Чичините конье (песен от Чипровци)

Чичините конье на пайван пасу. /2

Их, леле, леле, на пайван пасу. /2/

На пайван пасу, у село влезу. /2

Их, леле, леле, у село влезу. /2/

У село влезу, на годеж да иду. /2

Их, леле, леле, на годеж да иду. /2/

На годеж да иду у свата Гьоргю. /2

Их, леле, леле,  у свата Гьоргю. /2/

Кой ще да дойде

Кой ще да дойде, сега нека дойде /2/

Припев: Дзум Дзанке ле, дзум байовата /2/

Мама я нема, тато го нема /2/

Припев: …

Мама отиде шума да бере,

шума да бере, бубици да рани.

Припев: …

Тато отиде на воденица,

на воденица с къса магарица.

Припев: …

Накладоше Седенкюту

Накладоше седенкюту, ду, ду, ду, ду, седенкюту /2/

Припев: Оро, оро, вито оро, оро, оро, шарено, бре. /2/

Собраше се сите моми, сите моми и ергенье /2/

Пр…

Оздол иде църни Цека, ду, ду, ду, ду, църни Цека /2/

Пр…

Нали си е црън, црън, црън, црън, ду, ду, ду, ду,

црън, црън, црън, црън /2

Пр…

Зубе му се вижду, вижду, вежду му се невиждую. /2

Пр…

Легнала мома, заспала

Легнала мома заспала под едно дърво високо.

Шарени килими прострела и с други се е завила./2/

Майка и дума, продума: – Я ставай, черко, я ставай.

Равни дворове помети, редом столове нареди. /2/

Че ще ни дойдат сватове, сватове наши кумове.

Не мога мале, да стана, снощи съм седенкя правила. /2

Тупан тупа

От како се роднино тая гусла урече.

Тупан тупа, роднино, я га ичи не чуем,

оро игра, роднино, я га ичи не видим. (2)

Я си щеше роднино вантаджие откупим,

ама нане, роднино, нанка Ванка не даде. /2

Женило е роднино, женило е църнило.

Женило е църнило, ожени се да видиш. /2

От како се роднино тая гусла урече.

Тая гусла урече, сватбата се повлече. /2

Турлашки истории

Жешкье невесте

Открай време си се знае, че турлакиньете су яко жешкье невесте. И данъс се орати, че турлакинята кад нагази у рекуту, а оно водата покре ню еднък завача да цвръчи. А па зимньо време кад седне у снегат, малко сал да поседи и после кад се дигне, а оно снегат поди ню се стопил и кокиче цъвнуло. А да видите кво станюе кад рани стокуту? Улезне у трлякат при младичити и оно еднък ги задъне кипелица и они попадаю назам. Ча кад им остаи рануту и си излезне, они завачаю полъко-лъко да се дигаю да еду. А свинята грди ли грди одглади, она улезне при ню, да ю сипе, а свинята сал тике се умири, омекну ю ногье, она се поизтупи и се подпре у дъскьете на кочинуту. После отиде да връльи на кокошкьете, понаближи ги, а оне толко отвориле клюнице, не що су млого гладне, а жегата ги ошамудила.

Та тека с турлакиньете. Оно ньи още од мининкье матерьете им ги уче. Па им казую: „Ей, кад порастете па дойде време за женидбу, да си тражите за мужа некьега на коега су му рутави груди, па нища, че може негде и да йе малко щрокав”. Знаяло се било, че баш теквия мужье су били яко буйни ергьенье. Е, па, оно си е тека. На теквей жене требу теквия мужье. Оно дрво да е, па кад га дуне ветар у горуту, и оно заване да се клати напред-назад, камо ли турлак. Они не су били како денъшньити ергенье. Станули на по 20-30 године, а освем по главу нигде нема влаканце по ньи. А понегде и там немаю. Абе како ги е мати раджала, те теквия су, а станули дрти сурукланье. Ей, да ви кажем, оно той за космуракат важи и за женете. Казую, че коя има повече косе по ногье, по рукье, по снагу, и по лице понегде, оне су како огань. Сигурно у одърат би могле и завивкьете да запале!

Ей, голем късмет си е да имаш жену турлакиню!

Даванье на акъл

Да ви кажем, ако се врнемо преди 100 године, оно па си е било теквой – сиромашия и мизерия. Беля е, че сък смо багьим 21 век, а па си ни налегла беднотията. И тегай народат ишъл по странство. Када още су утекли из државуту Таврическити българи – преди 150 године… Други отишли по Америку, Унгарию, а едни па у Латинску Америку. Куде йе той Хондурас? И оно бре, ишли наши ора. И да видиш ти чудо, там до данъс живею наследници на наши преселници. И оно и на наши земляци Георги Савов Николов и Борис Петров от Вещицу и Струин дол. Даже учили на земледелие тамошньити ора, а наш Гьоргя напраил и првият леб от жито. А на туй стран у државуту им миньуе и яко голема река „България”, крстена от нашити преселници и земялци. А градът с нашити ора що на ню, се зове Ла Сейба. Туй некада наш Гьоргя узел прво место с ньиговият леб от жито ”Бу лу лу”. Станул най-известан, и най се тражил тия леб, затой се праи и до данъс. А до тегай сви йели кукурузницу. Данъс у Ла Сейба живею от 7 до 10 иляди наши потомци…

По оной време не имало млого учени ора. С кво да уче кад немаю паре? Оно си май и данъс стану тека. Не сви могу да уче у туй безработицу и нигакве заплатице. Затой децата ни или уче и работе, или лове свет по бригаде багьим, та да се изуче. Они па понегде забоваре да се врну. Видели повише паре, па им се ублажило, па забоваре и за ученье и за све… За кво су им мукье? Не, че там йе яко лсно и добро. Оно народат си е рекъл: нема две добри. Понегде работе на неколко места, или па се случи та слугую на некьега, па им язък за той, че су учили и камара паре поарчили… Ама барамкье знаю што се муче. А ми, туй кво праимо? Тлчемо воду у чутару. Где има една дума: Ми ги лжемо, че работимо, они ни лжу, че ни плачаю…

Ама да ви кажем и тегай си йе имало будни и акълие ора, без да су учили млого. Памет ли услужльиву имали, големи гяволе ли су били, итри ора ли, просто негако си личали тия ора и по-лсно се опраляли у животат.Не су млого тия где, че пойду по свет у никакве дрее и с опанджак.

Едан другар често пути кад се сберемо компания за черпенье, ел просто те тека да си пооратимо, млого обичаше да разпраля како деда му га саветувал, демек давал му акъл. Та, старцат бил бая попреврльил годинете и сигурно животат га е научил на млого работи, а и на той, що казувал на унукатога си.

Данъс повише от той – младициту и свои деца да су, не приемаю млого той где им се орати. А има некьи от ньи, направо си ти казую: -Ей, де паре ми дай, ако имаш, а акъл ти нечу!. Оно истина, данъс компютри, теквой гугал ли е, кво ли е, где за све пише и све се знае… Радио и телевизия, напред имало по една програма, а съг не може да  ги преброиш. Информация камара, сал да га не мрзи човек да се занимава. Та, сигурно и тай приказка е верна, ама и от акълат, що кажу глава не боли. Та нек да се не отказуемо. Особено како се казуе от народнете мудрости. Той що времето га е показало, че е верно.

А човекат казувал на унукатога си за той, че неки пут кад се запраи новобранска, сбор, светъц, крщенье, или нещо друго па се нареде масе и пейкье за седенье за гощавкуту, а он да гледа да седне негде по кам сред. Требало тека да буде, що ако се седне негде накрай, оно може пейка да се очепи и да падне човек, па може и порциье да не стигну, а тека кад седнеш по у сред и да пинеш малко повишкье, па ти се додреме, оно барамкье, че да има и на куга да се подпреш…

Ей, да знаете, че си е верна приказката…

Де, бре, нашия!

Одавна, у државуту си имаше и армия и млого войска, кви ли не специалисти. Имаше и трудоваци. За там узимаоше теквия що могу да работе у строителство. Не требеше да су учени, само по ячки и здрави, некьи със занаят, абе свагакви. Тегай мушко дете ли е све отоди у казарму. Нема да га ослободе тека лсно. Требе да га гледаю една камара доктуре и па не сигурно, че га врну. Даже узимаоше и теквия мршави, други недугави нещо, ама се наоди и за ньи работа. Та едан наш земляк от тия последньити не бил у ред баш с еднуту ногу, ама и ньег га прибрали за артелчик. Абе да се мота там покре столовуту, све нещо, че да помогне.

Едан пут, още у началото на службуту, дежурният по кухню га поредил да измие бакьете где готвили на войницити. Мил он, що мил, ама не свршил работуту како ората. Абе, где има една приказка – мрлява работа. Дошл шефат му и сал кад видел како е разльигавил бакьете, оно му се стужнило и брже му  оцепил два шамара. На нашият земляк   му прицрнело пред очи, пламнули му образи, гуднули му уши  и  яко уплашен,  рекъл:

Де, бре, нашия! Ти, па, обеднък си на бой налатиш?…

Сбиранье на реплянкье  

У наше село има едно место Дубрава. Там имаше навремето млого ньиве, ливаде, обложине, ама сък май си  най-више стрньища има. Тей ливаде, кое су по-добре, оне пролетньо време се запоткаю, та да не пасе стоката у ньи, щото се косе и се сбира сено за стокуту за назиму.

Имаше и млого дрвя със сливе и чини ми се повише реплянкье по слоговети. Оно истина ситно, ситно, ама те да не пропада багьева, ми ги сбирамо да си опечемо рекию. Той бре реплянката яко си нищо не пуща, ама кад му туриш от шикьерък, барамкье 5 кила, може да ти даде  десетина кила рекию. Она не бъш како сливовуту, а теквой шльокавица. Ама и той не лоше. Та пойдомо ми с моетога да сбирамо реплянкье, па тегай, да свршимо по брже работу уземо и децуту, они па окнуше и комшийскити децу,  да су си дружина,  и да си орате. Абе, оно си им за игру  повише на дечурлиюту. Стигомо ми местото, па тегай я сам узела цргу да прострем, по-лъсно да сберемо реплянкете. Мужат ми се укачи у дрвото па кат  завану да труска, оно се заринуше ония ми ти зрна, едни ни бише по главу, па кат литну, други се колаю покре нас и отиду у свет бели. Оно и местото теквой навално… Ама децата, они сал юре надоле – нагоре и сбираю ли, сбираю, ньи ги не боли грбина. Ама, най-млого си беоше попадале покре дрвото и на цргуту. Ми тегай сваки наколеничил и се помещамо, полъко – лъко и сбирамо. Добре де, ама по едно време, абре нещо завану да ме сръби по рукье, по ногье… Ама я некакво не обрну бъш внимание. Абре оно па си ме срби па нема, нема па тике заболи… Я се поодзръну, па що да видиш?  Заблюдила сам се у работуту и  не съм ни видела, че сам била наколеничила, бъш у едно брабиняло, ама от тия мининькити, щото на жлти брабинци. А они апу ли, како змиe… Сал тия що га не апало жлт брабиняк, незна колко той боли.

Я се изпраи, а они не спираю да ме апу, сал що слзе ми не потечу. Налезли през рукавети, през ногавицете, багим панталоне бе облекла. Нища ги не спрело и лимнули по целуту ми снагу. Я тегай пойдо натам у бучеракат да врльим дреете, та да се лекне тай гад. Соблачи се, соблачи, оста фин гола. Млати с клоньке и шумак по снагу, претркува се с дреете. Едно убива, друго пада, ама па си апу ли, апу… Не мог насудем да видим има ли йоще, нема ли? А да окнем дете да ми помогне, они после свити, че ми се смею… Я тегай се облеко и отидо при другити па им думам:

– Ей, де ви досберете той що остало, па се прибирайте. А я не мог више да трпим. Снага ми йе само у плое и горим целата и ми мука, че пукнем. Я си отодим. Че идем право у рекуту и у най-големият вир, че се пльоснем. Че полежим барамкье час време, белким се освестим малко.

Та тека. Абе, човеци не напразно орате за некьи, кои йе млого лош и зъл човек, че е како жлт брабиняк…

Сбиранье на реплянкье /ІІ част /

Пойдо я за у рекуту. Па чегде сам разбита теквай и ми мука, несгодно ми по целу снагу, я тегай гледам да грабим и по-брже да стигнем до вират. А оно сигурно више от месец не валело дъш, па трава пожлтела и прегорела, како кад, че ю е огань опрлил. Па тегай сам обула негакве кундре, а оне се толко спрзаляю, па сал се суревам и падам, после едва се дигнем. А понегде йош не съм станула, я па паднем. Колко пут пада и си кола по ливадете, незнам? Све си помлати дупе и грбину. Па добре, че си главу не строши! Разгеле по едно време наближи рекуту. Друго си е, еднк, тека ме лну ладовинка. Я там до вирът брже па свлеко све од мен, улезо у ньега и лего. Оно тека ми стану дообро и сам се отпущил. Колко сам стояла тека незнам, ама по едно време, чини ми се и малко бе позадремала. Изеднуж, оно тикье нещо шлюмну до мен и се разпръще вода насудем. Я толко се претрго! Па кат погледа, а оно онай алетерчина, моят комшия. Ороменджа такъв, оно ньег цело село га знае. Видел ме от негде голу и не могъл да се удржи… Завану да ме бори у водуту. Разпенявил се такъв и сал пуфти покре мен, како вепър. А, оно я кво да праим, не мог да се вардим. Че ми погмури главу у водуту и, че се удавим…

Божке, божке, куде ме налазише тей гадине, че се надам  Бог да ми прости!

Другарко, они плюу!

Да ви кажем, йош  за оной време, када други ни управляваоше, где све орате, че времето било яко лоше, а сък не виде ли,  кво е?…Та тегай ученицити яко одеоше по екскурзийе. Дойде ли пролет, или йесен, они завачую да путую по целуту страну. Иду, има близо по неделю ги нема, обикаляу натам-навам.

Та едан пут ученици от нашуту гимназию  опколили неколко града по време на екскурзиюту, ама тека се случило, че еднуту ноч требало да преспу у Варну, у физкултурният салон на негакво училище. Оно тека се спеше некада, щом  сакамо за без паре – там у салонат на голи душеци. Било неделя вечер…

На другият дън они се дигли  още кад се съвнуло,  догде не су дошли тамошньити ученици, та да им не смитаю. Изнесли съвият багаж малко на стране от там, где бъш се улази за   училището и остаили еднога   по-ячък и бабаит, да га варди. Ама, оно училището големо, заванули да дооде камара дечурлия, по-мининкьи, по-големи, свакакви… Имало и теквия, где обичали да се закачую. Но ми си имамо и теквуй приказку и казуьемо  за некьега, че е голема закачка.

Бил и едън даскал от град. И он стоял негде по-настране, и попушуйе, чека и он да се врну нашити деца. Они па отишли да потраже и да си купе неку закуску. Та, он казуйе:

– Абре, по едно време, гледам тия нашият завану да помрдуе, и да поступля натам-навам. Погледжуйе нагоре, после настране и покре багажат. Крши рукье, после ги потркуйе. Абе, негакво ич не миран?.. Па дига главу и гледа нагоре…

– Погледа и я нагоре, а оно едни ученици, отворили педжерети на  другият етаж и окаю, свиркаю по нащо дете, а едни па га плюу… По едно време, оно вече млого му досади тия турмоз и више не може да трпи. Юрну се унутра, я по ньег да видим кво, че стане… Да, не, да се сбию  па да стане  некьи сакатлък?.. Бъш по скалити га срете една даскалица и га питуйе:

– Къде отиваш бе, момче?

А он отговара: „Абе, другарко, они плюу“…

Она наново га питуье: „Какво правят“?

Пак отговара: „Епа, они плюу“!

А, она: „Не те разбрах, момче“!

Он, тегай: „Епа, плюу“…

Йоще неколко пут даскалицата и нащо момче се питували и отговарали све едно и също. Надокракье нашият турлак видел, че немогу да се разберу и на последньото питуванье на даскалицуту рекъл: Абе, прскат с вода!

Благьете рибе

Навремето у мойто село имаше много рибе у рекуту. Ама оно тегай у село имаше и ора и стока кво, ли не?

Ама, я те за рибете да ти кажем, че беоше млого, млого и не кве да е, а балканска пастръва. Съга казую, че имало пак. Тук-таме виджували, ама била американска пастръва.

Епа оно нели теквай мода пойде! Нашити управници решише и с американцити бракия да станемо… Абре, я незнам, ама се чудим, они географию некад не су ли учили! Незнаю ли где йе тай Америка. Абре они да ни даду нещо и багьева, оно дакад дойде туй, златно че ни излезне… Та я би рекъл да си се дръжимо за тей дръжавице, коье су  покре нас и с ньи да си помагамо кво може. Ама кой ни пита нас. А и нек  да се не мешамо у политикуту. Нища, че с той смо известни – сваки българин разбира от политику и от  мачове… Та де ми кажи ти за твойте рибе.

Ей, рибе една  камара, а па раци бели свет. Ама  пастръвете нечу да остаим заради рацити?

Едън пут пойдому с еднога – мой приятел, па си ловимо, ловимо докад ни омръзе. Оно летньо време, река миничка и ми   кад пойдомо и ловимо само с рукье, поди каманьете и ги врълямо на брегат, а оне сал се преметаю… Догде идомо, све си наодимо рибе. А имало йе неки пут стигамо ча до „Пладнище”, негде си у балканат и па си има.

После по некье време кад ни омръзе си пойдомо и у нас – дом ги делимо.

– Епа по колко разделисте?

Моят дел беше една плъна кова и тенджера. И завану да се чудим – кво да праим сък с тей рибе. Хладилник немам, че се развале и че се усмръду. А када речем може па да си наловим.

– И тегай кво напрай?

Кво напраи! Узе половинута рибе и пойдо при льелю да ю ги дадем. А она кад ме виде – обеднък си питуье:

– „Абре, сине кве су тей толко рибе?” А я ю казуем: „Па те наловил сам камара, па тей ми прескачаю донесо да те почерпим”.

– А она кво казуе?

– „Ооооо, благодарим сине, още кночи, че ги пръжим!”

На другият дън срето льелю, па ю питуьем:

– „Абре льельо, кво напрай с рибете?

– „Оооооо, кво ли напраи сине? Посоли ги я едно убаво па целу вечер сам пръжила. Па после като седомо на масуту – па си йеденье, йеденье… Толко су биле благе! Сал 5-6 ми се опръше и осташе… Мислеше да дадем неку рибу на мачкуту, па си реко, що, че ю раним с теквей благе рибе! Па начъс да видиш ти чудо! От солат сал станьуем да пиьем воду. Яко ме гори за воду. Има барамкье десет пут сам станювала за воду. Па тегай, оно човек кад пие воду треба и да иде до нужникат. Та и  до нужникат излази сигурно 5-6 пут. Абре май си целу ноч не може да мигнем. Ама кво да се праи. Оно човеци су си казали за лакомото дупе, ама за той неки други пут, че си оратимо.

Конето

– Айде, бре, куде се слуняш!  Ич се не виджеваш!..

– Туй сам бе, мотам се из град… Кад нема работа, кво да праим?

Мислим тия дни да идем по село да връшим некакву работу. Нели знаеш, че на село све си има работа. Абе, ти када че ми дойдеш на госье у село?..

– Абе, а ти от кое село беше?

– Епа от най-убавото, от Крачимир.

– Абе я лъсно че дойдем, ама де ти се поприготви како требе, барамкье да разберем що сам доодил?..

– Той моя работа нема да ми береш грижу… Я знаеш ли за друго мислеше да ти  разпралям?.. У нащо село преди камара године имало едън човек – Конето. Он бил селският пастир. Он бил Никола, ама незнам що сви га зовали Конето?

Едан пут изкарал булюкат с овцете на пашу и где, где да ги пасе отишъл у „Липачки гузер”. Оно там нема млого паша за овце, ама кво да му праиш – тека решил човекът. Позаврътел се покре стокуту па седал нади ньи поди едан горун да одмара. По некье време оно завануло некакво да дзучи покре дръвото и се стрелка покре главу му. Погледал он нагоре, оно дръвото било шуплярина и унутра плъно сас стръшелье. Он сал полъко се изступил, понадигал се и утекал…

Ама стои настране и погледжуе дръвото па си дума: „Абе що не узнем да запалим я туй гад!… Узел йедан весник, сгужвил га, драснул му клечкуту и га нагньел у шуплярат. Па тегай що да видиш, кад букнул ония ми ти огань. А он се уплашил, ама яко, да не огънят да преване и другити дръвя и да стане голема беля. Юрнул се он кам селото да тражи кове и кобилку и да гаси пожарат. Узел он све що требе и пошъл па тегай да тражи у Цръвени дол длъбоки вирове  с повече воду, та да може да погмури ковете… Загребал он воду, турил на кобилкуту и пошъл да гаси огънят. А оно местото ама толко узбръдо, не ти работа! Где казуеше едън човек –едва кован заек, че излезне. Оней ми ти кове сал лелеу натам-навам и га зальеваю – тай що отпред бъш по дукянат, онай одзад па по дупе… Пошъл он да гаси, ама водуту що докрепил, она половину остала… Не стига. Пошъл па да загриба воду, ама оно времето си минюе! Мръкнуло, а он се чуди како да прибира стокуту, кад не може да остаи тека огънят. Набозе ора пошли да виде кво стану, що се забавили животнити… Още кад дошли накрай село, там покре растокуту, а оно огань гори у сред Липачки гузер, искре ча у небо връчу… Они тегай разбрали ква е работата. Прибрали они стокуту, да може и младичити да припуще, че зинули – блаю и врекаю, не могу  да тръпу глад…

А Конето остал сам да си гаси пожарат. На другият дън казувал на ора, че има пет-шест пут се врачал за воду и седел близо до сред ноч…

Брей, млого изпатил човекат! Друг пут сигурно вече нема  да пали шупляре!..

Сцепи му дреуту

– Сине, яко негакво си помръкал, па си се окуньил. Кво ти е?… Да не си болан нещо? Да не су ти писали неку двойку на училище,  дали па некье щуротие  праи, па ти се караше даскале или се бисте с некуга?…

– Епа, тато, бимо се с еднога!

– А кои надви?

– Абе, де по-добре ме не питуй за той… Млати ме, ама яко.  Стлъче ме, како град.

– Добре де, а ти не може ли да га докачиш неки пут?

– Абе, докачи га и я. Верно едан пут сал, ама барамкье му сцепи дреуту?…

– Нема нищо. Оно па, ако се не биеш нема да порастеш. А съга, сигурно  баща му че га бие и ньега, що па му е сцепена дреата…

Гендераче и караконджуле

Одавна, йоще кад бе яко миничко гяле и я како другите гялци спеше у одърът при бабу. Тегай на село сви ора рано си легаоше. Особено оной време от годинуту, када йоще е миничак дънат. Негде от ноември та ча до март месец. Щом ората се услушаю покре стокуту и дворат, оно вече мръкнуло и они се прибираю у собу за вечеру. Ако има нещо приготвено за йеденье добре, ама млого пути и не имало нищо. Тегай мати ми, или баба брже или пръжено че напрае, или претръкано, скроб че забръкаю или ялову баницу, некье яйце че сваре или опръже. Може и качемак да напрае и неку вилию сиринье да изваде. Неки буркан с йеденье че отворе. Абе, имаше кво. Не смо гладували. Щом има стока по дворат и градине се гледаю, нема страшно. После седамо на тръпезуту – йедемо и легамо. Кво да се праи? Нема телевизия, нема компютри… Само по радиото се чую новинете и за времето кво че буде, ама они тегай си още нищо не познаваоше… Съга завануше  по-често да познаваю.

Та теквия работи. Ама я ми се йоще не спи. И само се врътим у одърат и се преобрачам натам-навам. А баба само ми прети да мирнем и най-после  да заспим. Ама я си се врътим, абе, детиня работа… А  баба цел дън работила надвор, па се утрошила и настудила и яко ю се спи. Она тегай кво че праи,  завача да ме плаши. Съга съм чул, че плаше понегде дечурлиюту с Деду Торбалана, ама одавна се не оратеше за ньега. Баба, кад заване, ама сериозна, айде заспивай, че надвор има гендераче и караконджуле. А я се чудим ква е сък  тай ствар и питуьем бабу. А она:

– Той су сине едне животине, ама млого страшне и рутаве. Млого големе и уши големи имаю, пръличу и на ора. Оне там   покре рекуту живею. Даже зимньо време и поди ледат улазе.

А пролетньо време кад заване да се топи снегат, или има големи дъждеве, оно пойде голема поводньица, реката мутна, а водата сал се млати от бреговете и повлекла   каманье, ама големи, дрвя и кръшак, она па ми казуье, чуеш ли како се пререваю каманьете у рекуту и громаю, той су па гендерачете и караконджулете. Оне ги преобрачаю… Беше млого истинско, како да не поверуеш?..

А понегде ми казуйе, че оне обикаляю дворовете и покре къщете и слушаю где има миничко  гяле и йоще не е заспало, а орати или рове, оне завачаю да громаю и по пенджерети. И оно, ако се не утаи, оне могу да улезну и у собуту и да га узну.

Где има една ората признавам си без бой, че млого ме беше стра от тей животине. И  яко брже станюеше млого кротак. Сал полъко се обрънем на деснуту стран, како баща ми ме е учил, та да си не притискам срце и еднък си заспивам…

 Автор: Любомир Веселинов

Турлашка кухня

Сиромашката кухня на турлаците

Постните ястия са емблематични за балканджиите от двете страни на българо-сръбската граница

Kакво означава бел муж? Не е бял мъж на диалектен език, както биха си помислили мнозина. Бел муж е нещо друго, което хем се яде, хем е мехлем против изгаряне. С това странно име е обозначено традицинното ястие на турлаците, които живеят в Западна Стара планина от двете страни на българо-сръбската граница.

Изключително вкусните постни гозби са емблематични за турлаците, а самобитният им език е оставил отпечатък и в наименованията, използвани в кухнята им. Скроб, косачко кисело, компировица, коприва цоловарка, бело пръжено шльопаво, керкеле – все имена на ястия. Външни хора, които ги чуват за първи път, трудно могат да допуснат, че става въпрос за манджи.

За разлика от тях другите названия, чрез които местните в миналото са демонстрирали социалния си статус, са еднозначни за разбиране: сиромашко пръжено, сиромашка закуска, сиромашка лютеница.

Сиромашка и постна, но вкусна и здравословна, кухнята на турлаците се е запазила и до днес в т.нар. Турлакия – 30-ина планински села във Видинско и Монтанско от Салаш и Стакевци през Чупрене до Чипровци и Говежда.

Тя е идентична и от другата страна на границата, където също живеят турлаци в населените места по поречието на Тимок, които говорят същия турлашки диалект, имат същите традиции и обичаи, готвят по същия начин.

“Белият муж например е известен в целия регион. В Сърбия дори си имат фестивал на белия муж, който се провежда в продължение на 3 дни и е посветен на уникалния местен фолклор”, обяснява председателят на турлашкото дружество в Белоградчик “Ждребче” Любомир Веселинов.

Специалитетът се приготвя лесно и е подходящ  като мезе за ракия. Прави се от 2-3 бучки прясно несолено сирене, което се намачква в тиган и се бърка на огъня, докато се стопи. Посолява се на вкус и се прибавят 4-5 супени лъжици брашно, докато се сгъсти като каша. Бърка се, докато се изпече хубаво и се сипва в чиния. Докато изстива, около белия муж се отделя масло, което е ефикасен мехлем при изгаряне. Това твърдят в Чупрене, където са изпробвали целебното му въздействие.

Турлашката кухня е пряк резултат от начина на живот на общността. Като хора балканджии основният им поминък е бил животновъдството. В планината правели открити кръгли кошари, в които прибирали овцете и козите. Наричали ги торло или турла, откъдето идва и наименованието турлак или торлак.

Въпреки че са били животновъди, агнета и ярета са се клали само по празници. Месото липсва от делничното меню, което е изцяло постно.

От животинските продукти са се използвали овче и козе сирене и кокоши яйца. В планинския район се отглеждат картофите, които на турлашки се наричат компири, и затова те са широко застъпени в кухнята.

Източник: вестник “24 часа“, Автор: Ваня Ставрева

Рецепти

Бело пръжено шльопаво

В нагорещено олио се запържват 5 стръка праз лук, нарязан на дребно. Прибавят се 100 г сирене, 1-2 супени лъжици брашно и 100 мл вода. Бърка се до хомогенна смес и се добавят 1-2 яйца. Бърка се до готовност.

Сиромашка лютеница

5-6 зелени домата, 5-6 печени зелени чушки и чесън на вкус се нарязват на дребно, овкусяват се със сол, оцет, копър. Може да се яде гъсто, може и с малко вода. Добавя се 1 чаена лъжичка захар.

Каша с праз лук

4-5 стръка само от бялата част от лука се нарязват на ивици с около 7-8 см дължина и се запържват до златисто в 4-5 супени лъжици нагорещено олио. Прибавят се 4 супени лъжици брашно и се запържва до златисто. Постепенно се прибавят 400-500 мл гореща вода и се бърка. Сол на вкус.

Чорба с лапад

500 г лапад, 1 глава кромид лук, 2 сухи или пресни чушки и 1-2 моркова се нарязват на дребно и се варят. Когато е почти готово, се слагат един домат, малко фиде, олио и сол на вкус. Накрая се добавя сирене.

Ориз със сини сливи

Запържват се 1-2 глави кромид лук и 1-2 сухи чушки. Сварява се една чаена чаша ориз. Той също може да се запържи малко. Всичко се обърква и запича леко със сушени сини сливи, предварително накиснати във вода. Сол на вкус.