Наливат европари в Родопите и Северозапада

Източник: вестник “Стандарт“, 10.09.2013

София. Европейски пари срещу бедността в два от най-закъсалите региони в България – Родопите и Северозапада. Това е записано в проекта за споразумение с Еврокомисията за следващия програмен период, който бе представен за публично обсъждане.

Снимка: Михаил Кършовски

Снимка: Михаил Кършовски

Пилотен интегриран подход за икономически ръст на област Смолян и Северозападния регион ще стартира след юли 2014 г. с еврофинансирането за периода 2014-2020 г. Целта е средствата от Брюксел да се използват така, че да има максимален икономически ефект и най-висока добавена стойност на вложенията. В проекта се съдържат подробности какво искаме да постигнем, определят се интервенциите и как ще бъдат управлявани средствата. Това обясни вицепремиерът Зинаида Златанова по време на обсъждането, организирано от Икономическия социален съвет. Документът е изпратен за последно съгласуване в Брюксел и ако всичко в графика върви по план, се очаква да бъде приет през ноември и одобрен през декември 2013 г.

Новият подход при усвояване на европарите ще е за свързаност между проектите, а не за работа на парче. “Да, наистина има взето такова техническо решение, в момента го съгласуваме с Европейската комисия. Повече подробности в момента не мога да ви кажа, тепърва ще ги уточняваме.” Така вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова коментира идеята за специалната програма за бедстващи региони в България, която правителството очаква да бъде одобрена от Европа. Северозападна България е най-бедният и изостанал регион в Европейския съюз и смисълът на този подход е да се предприемат мерки, предназначени специално за този край, който да бъде управляван по специален начин, така че да се ускори неговото развитие. Смолян пък е отдалечен планински край, също изостанал, с висока безработица и там ще се опитаме също пилотно да подходим, имайки предвид териториалните особености, каза Златанова. Ако проектът е успешен, това може да се приложи и за други планински райони и общини, добави тя.

Предвидени са и цялостни реформи в секторите на икономиката и обществения живот, които са обвързани с предварителни условия от страна на Брюксел. Основните цели, които трябва да изпълним в усвояването на предвидените общо около 6,2 млрд. евро по оперативните програми, плюс средствата по програмите за развитие на селските райони и за рибарство, са подобряване на образованието, въвеждане на иновации, зелена икономика, добро управление и териториално измерение на реформите. Предпочитанията са да се инвестира в реформирани сектори, за да имат ефект инвестициите, каза Златанова.

Бизнесът: Повече пари за малките фирми

Предприемачи се оплакват, че не им признават направени разходи

Повече пари да бъдат отделени за малкия и средния бизнес през следващия програмен период, поискаха от Асоциацията на индустриалния капитал (АИК). В момента в България има едва 670 големи предприятия, а останалите са в графата малки и средни. За повишаване на конкурентоспособността на икономиката ни може да помогнат повече грантови схеми към частно-правни бенефициенти като фирми и неправителствени организации. Като пропуск през този програмен период те посочиха, че една част от стредствата са били пренасочвани по други оси, за да не загубим еврофинансиране. Затова от бизнеса предлагат да има гарантирани средства, които да са насочени към частния сектор. Според Икономическия и социален съвет (ИСС) е нужна и по-добра администрация на процеса от страна на чиновниците.

Голямо бреме за бенефициентите е и неопределеността за това какви средства ще получат при изпълнение на проекта. “Въпреки че следваме писмени указания, понякога одитиращите органи отказват да признаят направените разходи. Тогава единственият ход на фирмите е да заведат иск по Гражданско-процесуалния кодекс, а делата се точат 5-7 г.”, обясниха от фирмите. Те поискаха и по-облекчени правила при получаване на авансови средства по европроектите. В момента тези суми се дават срещу банкова гаранция и така получаваме пари за сметка на други, които са блокирани. Трябва да се помисли за облекчаване на процеса чрез приемане на запис на заповеди, застраховки или други подобни гаранции, поискаха от бизнеса. От Икономическия и социален съвет са категорични, че социалните партньори трябва да имат по-голяма роля и при обсъждане на програмите, по които са бенефициенти. Бизнесът дори настроя за право на блокиране при обсъждането им, ако не е съгласен с правилата, по които ще се провеждат търговете и ще се осъществяват проектите. Броят на комитетите за наблюдение пък да се увеличи от два на четири годишно за всяка програма.

Ваучери за иновации вместо мегапаркове

Модифициране на част от програма “Конкурентоспособност” иска бизнесът. Вече са водени разговори с кабинета и предприемачите смятат, че успешно са се споразумели за промени. Постигната е и договорка за намаляване на средствата към инструментите за финансов инженеринг. Това заяви Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал. Така например ще бъдат намалени средствата, предвидени за създаване на технологични паркове. Тези проекти не са подходящи за България, трябва да се простираме според чергата си, достатъчно сме си патили заради мегаломании, категорични са бизнесмените. Не са ни нужни сгради и бетонни конструкции, каквито има и сега навсякъде из страната, и пустеят, каза Ангелова. Много по-голяма работа ще свършат иновационните ваучери, които всяка компания може да използва според капацитета и нуждите си. Идеята беше лансирана преди година от бившия министър на икономиката Делян Добрев за по-бързо усвояване на парите от програма “Конкурентоспособност”. Според него е по-добре фирмите да кандидатстват за определени суми, които са предназначени за иновации и високотехнологично развитие. С тези ваучери те ще си поръчват и заплащат необходимите им разработки и автоматика от БАН, университетите или други научни звена. Така хем предприемачите ще получат разработка по своята мярка, хем българските учени ще бъдат полезни и добре заплатени, обясни тогава ексминистър Добрев.

И селата искат от фондовете

Селата към областните градове да могат да кандидатстват за пари по еврофондовете, настоя вчера председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в република България (НСОРБ) Тодор Попов. В момента 1180 малки населени места са без възможност за финансиране от ЕС. Това ще бъде променено чрез предефиниране на определението “селски райони”, стана ясно още от думите на Попов. По негови изчисления са засегнати около 600 000 души. “Сред тях се развива и евроскептицизъм, тъй като не виждат ползите от членството ни в ЕС”, заяви Попов. Междувременно стана ясно, че в четвъртък ще се проведе и първата среща на Съвета за децентрализация. “За тази промяна в начина, по който функционират общините, се говори от 15 г., но реално тя не влиза в сила”, посочи Попов. Сред другите искания на общините е увеличаване на средствата, нужни за съфинансиране на европейски проекти. Повече пари Попов ще иска и за капиталови разходи, тъй като пътищата са в окаяно състояние. Все още не са правени точни разчети, но увеличението “не трябва да е символично”.

Брюксел иска инвестиции в екология и образование

До 2016 г. страната ни трябва да изпълни редица предварителни условия за реформи и секторни политики, за да получим цялостното предварително финансиране от Брюксел.

1. Транспорт
До ноември 2013 г. трябва да бъде приета стратегията за пътна инфраструктура, а до декември 2015 г. да бъде модернизирана стратегията за развитие на транспортната система. Все още страната ни преговаря за средства за обновяване на по-ниските класове пътища, които са част от европейските транспортни коридори. Засега е сигурно, че средства ще има за жп и пътна инфраструктура, интермодални терминали, управление на трафика и безопасност на движението.

2. Околна среда

През периода 2014-2015 г. трябва да бъдат приети промени в Закона за водите и в секторните стратегии в сектора на водоснабдяването и канализацията. Това ще гарантира и средствата ни за ВиК, управление на отпадъци, но не и строеж на депа, системата за разделна преработка и защита на биоразнообразието.

3. Заетост и социално включване

В секторите заетост и социално включване пред страната ни има най-малко предизвикателства, които да попречат за усвояването на средства и след 2016 г., обясни Добринка Кръстева, шеф на дирекция “Програмиране на средствата от ЕС” в МС. Така страната ни разчита на финансиране за мерки за създаване на заетост, инвестиции в човешки капацитет според търсенето на пазара, повишаване качеството на работната сила, мобилност на труда и насърчаване на заетостта сред младежите и възрастните.

4. Образование и наука

За да не загуби средства по новата ОП за образование и наука, е нужна цялостна оптимизация на системата, заяви Кръстева. Приоритети са повишаване качеството на образование, стимулиране на ученето през целия живот, достъпност на образователната инфраструктура и обвързване на учението с пазара на труда.

5. Здравеопазване

Най-изостанали сме по отношение на изпълнението на предварителните условия в сектора на здравеопазването, обясни Кръстева. До края на 2013 г. трябва да стане ясна реформата в системата за финансиране и оптимизиране на болничната помощ и чак тогава ще се мисли за подходящите инвестиции в сектора, допълни тя.

6. Иновации и IT

През т.г. трябва да е готова и стратегията за насърчаване на иновациите. До декември 2013 г. трябва да е завършена и общата стратегия за електронно управление. Предстои да се изготви и стратегия за държавната администрация, тъй като сред целите на страната ни за следващия програмен период е и подобряване ефективността и ефикасността на съдебната система и публичната администрация.