Духовият оркестър в Белоградчик отбелязва 35-годишен юбилей

Без духовия оркестър в Белоградчик не минава нито един празник и тържествено събитие. Тази година най-младият белоградчишки духов оркестър отбелязва 35 години от основаването си. За вдъхновението от музиката, за това как музикантите от оркестъра продължават да са заедно от десетилетия и защо точно Северозападна България е запазила и развила традицията на местните духови оркестри, разговаряхме с Ангел Джунински – основател и диригент на Духов оркестър Белоградчик.

Г-н Джунински, духовият оркестър, който ръководите, тази година отбелязвате 35-тия си юбилей. Разкажете за началото, как беше сформиран оркестъра?

Началото бе поставено през 1979-та година в Белоградчик. От този момент нататък дейността ни е свързана най-вече с продължаване на традициите на духовата музика на Северозападна България. Нашият регион отдавна е известен с духовите си оркестри. Още след Освобождението на България от турско робство те са заменили традиционните до този момент народни инструменти и оркестри. И до този момент, въпреки трудностите, които срещаме, ние се стараем да продължим тази културна традиция.

По професия сте учител. Ученици ли бяха първите оркестранти?

Да, учител по музика съм. Завършил съм музикална педагогика и дирижиране. Цял живот с това съм се занимавал. Преди 35 години основах първата детска музикална школа за изучаване на духови и ударни инструменти. Бях организатор, ръководител на школата и оркестъра и оттогава до днес все така. В онези първи години оркестърът беше детски и в него участваха над 80 деца, а в музикалната школа бяха 120 деца, които се обучаваха на различни инструменти – флейта, обой, кларинет, фагот, всички инструменти, влизащи в състава на симфоничния и духов оркестър. С годините преминахме своята еволюция – от детско-юношески към младежки оркестър, а после и Духов оркестър Белоградчик. На практика оркестрантите израснаха заедно в буквалния смисъл.

Значи днешните оркестрантите са започнали някога да свирят в детската школа? Какъв е съставът на оркестъра днес?

Сега оркестърът се състои от около 20 човека. Това са хора на възраст около 35-40 години, като всички от тях са минали през детския оркестър. В състава ни свирят хора с различни специалности и интереси – зъболекар, полицаи, инженери. Мнозинството от нашите хора са работещи и ангажирани хора. Например няколко от оркестрантите са от Гранична полиция, често имат дежурства или са в командировки, не винаги могат да са налице в оркестъра. За щастие срещаме разбиране от страна на тяхното ръководство, всички в града ни помагат кой с каквото може. Важното е, че всички от оркестъра са отдадени на музиката и намират време, за да поддържаме тази традиция жива. Провеждаме редовно репетиции, два пъти седмично. Имаме около 10-15 изяви годишно в града, 4-5 в страната и се стараем в годината да имаме и поне едно участие извън страната.

Имате ли идея да възобновите и детската музикалната школа?

За съжаление 90-те години бяха период, в който културата остана на по-заден план и детската школа беше закрита. Но се радвам, че поне успяхме да продължим с оркестъра. Възобновяването на детската школа в последните години вече се поставя като въпрос в Белоградчик – и музикантите от оркестъра се интересуват, и някои родители подпитват. Но това е свързано с много средства. За да се работи пълноценно с деца, преподавателите трябва да са специалисти, иначе няма да се получи. Преди години, когато съществуваше школата, всяка седмица идваха преподаватели от София, а читалището им поемаше хонорарите, командировките. За съжаление, на този етап няма такава възможност.

Музикантите в оркестъра не получават възнаграждение, каква е мотивацията толкова години да отделят от времето си, за да съществува Духов оркестър Белоградчик?

Основното в мотивацията е любовта към музиката. Няма друга причина. Оркестрантите се познават от деца, свързват ни много години. Голяма част от тях през годините са прекарвали повече време с мен, отколкото с родителите си, свързват ни какви ли не преживявания и спомени. Често правим сбирки и си говорим, музикантите си спомнят най-различни случки от детския живот. В колектив, който е израснал заедно в продължение на 35 години, има уникална атмосфера. Затова освен любовта към музиката, при нас в оркестъра има много силен емоционален момент, а и хубавият навик да се събираме и да си говорим.

Как стои въпросът с финансирането?

Работим безплатно към читалището, това е доброволен труд. От време на време читалището помага, за да можем да отидем някъде за 2-3 дни, да изнесем концерт. Сега например ни предстои участие в Гърция, в Литохоро, поканени сме да участваме в техния местен празник. Общината поема една част от разходите, Читалището също ни помага, имаме и някои спонсори.

Вие сте неизменна част от всички тържества в Белоградчик и тържественото настроение в града до голяма степен се дължи на вашите изпълнения. Какви други изяви има оркестъра?

Да, при всички тържествени и празнични случаи, ние винаги сме на ключова позиция. Основах и ансамбъл към оркестъра. Има мажоретен и танцов състав, заедно правим много интересни ансамблови изпълнения и това е в основата на културно-музикалните празници в града.

На 5 май май бяхме във видинското село Антимово, в което вече за пета година се провеждат надсвирвания и празници на духовите оркестри. Бяха поканени 11 оркестъра, включително от Румъния и Сърбия. Ние се представихме добре, бяхме най-големия и организиран оркестър. Другите бяха в по-малки състави, предимно за народна музика и веселия, докато ние впечатлихме публиката и организаторите с изпълнението си Унгарски танц № 5 на Брамс и др. Всяка година участваме и на фестивала за духови оркестри на името на Дико Илиев в Оряхово – мястото, където е живял и работил този забележителен музикант от нашия край. Оркестърът ни винаги прави добро впечатление, това се вижда от реакцията на публиката.

С какво се отличава репертоара на оркестъра?

Стремим се да поддържаме широк спектър от музикални произведения, репертоарът ни да бъде по-богат жанрово. Изпълняваме традиционните за нашия Северозападен край произведения на Дико Илиев, той ни е кумир. Но, разбира се, свирим и класическа музика – Брамс, Шуберт, Щраус. Свирим и забавна музика с естраден и джаз характер. Гледаме да поддържаме разнообразен репертоар, за да се вписваме в различни случаи и музикални предпочитания.

Как ще отбележите предстоящия 35-годишен юбилей?

За нас този юбилей означава много, това са много години, посветени на музиката. Юбилеят ще бъде отбелязан с концерт на 28 юни в летен кинотеатър „Гъбите“ в Белоградчик. Поканени са всички бивши и настоящи участници, любители, фенове на духовите оркестри, спонсори и всички хора, които харесват и имат нужда от нашето изкуство. След концерта ще има другарска вечеря за всички бивши и настоящи участници и приятели ,оркестранти и мажоретки – да се видим, да си припомним хубавите години и да изживеем още веднъж заедно магията на нашето, макар и непрофесионално, но изкуство, на което сме отдадени от сърце. По повод юбилея преди няколко месеца издадохме компакт диск, в него сме записали както произведения на Дико Илиев, така и някои от традиционните за духовите оркестри хора и маршове. Дискът се разпространява в магазинната мрежа в Белоградчик и по основните туристически обекти, така че гостите на града, които обичат духова музика, могат да си го купят и да чуят изпълненията ни.

Какво е обяснението за този културен феномен – традицията на духовите оркестри в Северозападна България?

Действително в нашия край духовите оркестри са много и имат своята дългогодишна история. Донякъде обяснението е и в близостта на региона ни до Дунава, откъдето след Освобождението за пръв път са влезли музиканти с духовите оркестри – от Чехия, Унгария и най-вече от Виена. Единственият европейски транспорт тогава е бил по Дунав. Тези оркестри за пръв път навлизат в нашия регион, в който тогава е имало доста военни поделения. Така духовата музика е започнала да измества традиционната българска оркестрова музика. Духовите инструменти са по усъвършенствани и са имали друга, по-модерна за времето си звучност. А и хората от Северозападна България винаги са имали музикален усет. Макар в последните години често да се говори, че населението в нашия край е по-бедно и изостанало, хората тук винаги са били много напред в културно и музикално отношение.

Още снимки може да разгледате на страницата ни във Facebook.