Дванадесет години без Радичков

Дванадесет години без Радичков

Калиманица и Живовци днес | снимка: Severozapazenabg.com

Точно преди 12 години, на 21 януари 2004 г. за другия свят на верблюди и таласъми, на козите, вълците и на врабчетата отпътува Йордан Радичков. Писателят нарича януари „най-българския от всички месеци“ и снеговете му, откъснали частици от света в отделни парчета, са пълноправни герои – точно колкото са старите шипкови храсти, торлашките селяни с кожуси и духовете от чужди земи. Когато обикаляш из Северозапада, някак естествено ти се струва, че Радичков е роден точно там, и пише точно така, и е създал от думите цяла една друга вселена.

Родната Калиманица отдавна я няма, на нейно място има водни духове и верблюди, скитащи се из заравнените къщи. Селото е изоставено, къщите са сринати заради язовир Огоста и спомените остават само в подаващата се църква и малкото останки от някогашните оживени домове. Докато партията настанявала хората на нови места, Радичков е хванал духа на Калиманица и му е намерил нов дом в книгите си. За родния си Северозапад той пише, че няма по-загадъчно място:

„Тук и най-обикновените природни явления, каквито са дъждът, гръмотевиците, мъглите или снегът, и най-простата история, сякаш са белязани с особен знак“.

Тази година зимата е в най-стихийното си и свирепо настроение и сякаш е излязла от листа на Радичков. Снегът е дебел, студът драска и хапе с ледени дни и нощи, а от цялата суматоха наоколо ти иде да се скриеш в Северозапада. Януари, казва Радичков, бил най-нашия месец.

„Събитията в тази пиеса се развиват през месец януари, най-българския от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава, от населението, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата. Сюжет, поверия, музика и действуващи лица са взети от северозапад…“
Из „Януари“ (зимна поема)