Гъмза – арабски каприз и вино с огромен потенциал

Гъмза – арабски каприз и вино с огромен потенциал

Северозападна България е вероятно най-интересният и благодатен като тероар район на страната и е огромна загуба, че в последните 25 години се използва само миниатюрна част от потенциала му. Преди 1947 година множеството производители, кооперации и изби са направили прочути местните вина, а след национализацията централното планиране залага на големите винпроми. По селата остават и по-малки изби, чието количество отива предимно за хората там, а износът и рекламата са запазени за големите. Тогава е и пикът в популярността на сорта, станал една от запазените марки на българското винарство – Гъмза.

Някъде далеч във времето

Предполага се, че преди стотици години е привнесен в българските земи, но точния му произход не е установен. Със сигурност е част от Черноморската еколого-географска група. Някои лозари предполагат, че първоизточникът са земите на днешна Грузия, където винопроизводството има хилядолетни традиции. Има предположения, че той идва от старите византийски земи или е останал още от траките, едни от най-добрите винопроизводители на древния свят. Първоначално със сигурност е бил по-различен от днешната Гъмза, вероятно е кръстосан или с подбор са засилени едни характеристики, други са отслабени.
Напълно е възможно първообраз на Гъмза да е бил отглеждан още преди времето на Римската империя, но едва ли някога ще разберем къде точно са били първите лози от него.

Основният му ареал на разпространение в последните два века са северните земи, завладявани от Османската империя и близки до тях район. Сортът е отглеждан и е бил с важно значение за винопроизводството в Северна България (Северозападна, Централна), Сърбия, Унгария, Румъния, по-малко в Австрия и Франция и други лозарски държави. Преди две години по време на едно българско винено изложение собственикът на турската изба „Чамлъджа“ – Мустафа Чамлъджа, представи вино от лозята си близо до Одрин, произведено от типично местния сорт Папаскарасъ (Papaskarasi) За него Мустафа Чамлъджа разказа, че е „бащата“ на днешната гъмза. Произходът му е много стар и той самият не знаеше откъде е дошъл. Виното силно напомняше Гъмза, някак по-див и необработен от него, като някои характеристики липсваха, други бяха доста по-силни, за което влияние е оказал и по-топлия климат.

ampelografia.indd

Нежните вина на Северните райони

Макар да не издържа на много ниски зимни температури (под -18 градуса лозите често измръзват), Гъмза се е развил добре точно в райони с по-хладен климат. Рисковете от измръзване са се откупили добре за лозарите – вината са нежни, с тъмнорубинен цвят, нежен аромат на плодове и отчетливо се долавят смолисти нотки. По-прохладния климат около Дунав дава повече нежност на вкуса, вината са по-фини, с нежен букет и лекота. Точно това прави Северозападния район много подходящ за винопроизводство. През последните десетилетия тежките, силно отлежали вина изостават пред търсенето на по-леки, бели и розе – и заради затоплянето на климата като цяло, и заради стремежа към леки и здравословни храни като риба, зеленчуци, бели меса. На тази винена сцена България все още заема много скромно място и тепърва може да завоюва нови пазари с качествени вина като Гъмза и негови купажи.

Към 1931 г. винопроизводството в България става все по-значимо за икономиката, а около 75% от площите с лози са заети от Гъмза, Памид и Димят, около 10% са Мискет Червен, Виненка, Мавруд, Широка мелнишка лоза и Шевка. След национализацията в края на 40-те години Гъмза остава икономически важен сорт и българските винпроми го изнасят под марка „Кадарка“. В момента само около 1.55% от площите в България са засадени с Гъмза.

Арабски каприз

Kadarka е името, под което сорта е познат в Унгария, Словакия и Франция, в Румъния е Cadarka, в Сърбия е Scadarka, а в Австрия – Blaue Kadarka, в Турция се среща като Mor Kadarka. В България легендата за произхода на името Гъмза е историята на сестрите Вида, Гъмза и Кула, които основали Видин, Гъмзиград и Кула. Исторически фактите със сигурност са доста по-различни – името „гъмза“ идва от арабски и означава „капризка, капризна“. Името подсказва трудностите при оглеждането – той не е студоустойчив, податлив е на брашнеста мана и шарен гроздов молец, а тънката кожица на зърната лесно се пука през влажните есени и гроздето загнива. Затова трябва да са гледа на проветриви хълмисти терени и след узряване да се бере в кратък срок. Лозите раждат много, но при претоварване качеството спада, захарите, багрилата и екстрактът намаляват. Гъмза е сорт, който дава вина за отлежаване 1-2 години, понякога може да се пият и без да отлежат, но най-характерно за него е липсата на постоянство всяка година. Това е сорт, който изключително много се влияе от природните условия във всяка една година и две поредни реколти може да са коренно различни.

Възможно е виното от едната да е типично червено, да отлежава повече време и да е с наситен вкус. Друга година може да е леко, с нежен вкус и да е по-подходящо за консумация без отлежаване. Понякога Гъмза е най-хубаво охладено и приятно дори и през лятото – много рядко срещано при червени вина. По оценка на Института по лозарство и винарство в Плевен качествените сухи вина от Гъмза се ценят не само в България, но и на външни пазари, поради което е добре площите с него да с увеличат в районите с традиции в отглеждането му.

В момента насаждения от Гъмза имат избите „Новоселска Гъмза“ до Видин, „Магурата“ до Белоградчик, „Ловико Лозари“ – Сухиндол, някои по-малки изби, а има и лозари, които го отглеждат и продават на производители. Вина от Гъмза произвежда и изба „Боровица“ до Белоградчик.

Проучванията за произхода и характеристиките на сорта Гъмза са предоставени на Severozapazenabg.com от ИЛВ – Плевен.